Решение № 283 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 648/2011 г.

Решение № 283 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 648/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 339 от 3.05.2012 г. по гр. д. № 648 от 2011 на Върховния касационен съд, първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 277 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1309 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2452 от 22.07.2008 г. постановено по гр. д. № 7683 от 2007 г. на Варненския районен съд, 12 състав и е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Й. Г. Й. и С. И. Й. иск за ревандикиране на реална част от 298 кв. м. от недвижим имот, представляващ ПИ №.... по ПНИ на м. "Д. чешма", землището на [населено място]. В касационната жалба се инвокират основания за неправилност на решението, съдържащи се в разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК- допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Касационната проверка на решението е допусната по процесуалния въпрос, произтичащ от задължението за обсъждане на всички доказателства, включени в доказателствения материал, материално правен за задължението да се представи акта, с който е предоставено правото на ползване, както и да се установи идентичност между имота, посочен в удостоверението и този който се ползва в действителност. Поставен е и въпроса към кой момент следва да бъде установено наличието на сграда в имота, на какви характеристики следва да отговаря и с какви доказателствени средства следва да бъде доказвана и допустимо ли е въззивната инстанция да приеме един документ за нищожен - решение на ПК след като ВКС вече веднъж го е кредитирал. На последно място се поставя и въпроса при спорове между реституиран собственик и собственик, придобил правото си на собственост чрез преобразуване право на ползване, може ли последният да оспорва правото на собственост на ищците, легитимиращи се с актове по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. По поставените въпроси касаторите считат, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представят решения, постановени от състави на ВКС. Ответниците Й. Г. Й. и С. И. Й. не са взели становище в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл. 283 ГПК. В. съд се е произнесъл повторно след като ВКС, Първо гражданско отделение се е произнесъл с решение № 63/10 от 21.01.2010 г. по гр. д. № 1350 по описа за 2009 г., с което е отменил предходното решение на Варненския окръжен съд и е дал указания по приложението на закона, посочвайки, че. предявеният иск е установителен - по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 2 ЗСПЗЗ. Позитивното решение по него би било основание за изменение на плана за новообразуваните имоти. В това отменително решение е посочено че в осъдителната си част иска е преждевременно заведен. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Варненския окръжен съд се е произнесъл по иск по чл. 108 ЗС, предявен от П. Г. П., С. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д., Т. И. Д. срещу Й. Г. Й. и С. И. Й. за реална част от 298 кв. м. от недвижим имот, представляващ ПИ № .... по ПНИ на м. "Д. чешма", землището на В., [населено място]. Варненския окръжен съд е разгледал иска така както е подържан от ищците - касатори. С молба вх. № 25684 от 9.07.2010 г. въззивника П. Г. П. е уточнил претенцията и е поискал доказателства, включително назначаването на техническа експертиза за изследване на идентичността на имота, предоставен на ответниците с ПМС № 76 с този, който са заплатили по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е заявил, че желае да се съберат доказателства относно фактическата власт върху имота. О. подържа, че ответниците са във владение на имота и че те са придобили собствеността върху него по силата на земеделска реституция. В. съд е посочил, че в случая е налице конкуренция на права, като законодателят е дал приоритет на ползувателите, при осъществяването на определени условия да станат собственици на терен от 600 кв. м. върху който им е било учредено право на ползване. Първият въпрос на който е отговорил е за правото на собственост на ищците, които подържат, че са го придобили по наследство от Д. Г. М., починала на 22.04.1977 /у-ние за наследници №....от..... г./ г. и земеделска реституция, осъществена с т.2 от решение № 544 от 17.08.1998 г. на ПК, гр."В." в реални граници. Д. М. е станала собственик по силата на наследствено правоотношение от баща си Г. И., който го е притежавал с н.а. от..... г. и е починал на 17.02.1931 г. оставяйки 7 низходящи наследници/у-ние №.... от.... г./. Ответниците Й. Г. Й. и С. И. Й. са собственици на претендираната реална част от 298 кв. м. от недвижим имот, представляващ ПИ №.... по ПНИ на м. "Д. чешма", землището на В., [населено място] по силата на сделка, осъществена с н.а. №.., т...., н.д. №.... от.... г. с Г. З. Г. и неговата съпруга А. М. г. П. им Г. З. Г. от своя страна е получил правото на ползване върху имота по силата на 76 ПМС, документирано с представеното удостоверение №..... от .... г. Със строително разрешение е изградил сграда и по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е заплатил стойността на земята. По този начин е придобил правото на собственост. Сградата, която е била изградена към 1.03.1991 г. е била сезонна постройка, реализирана въз основа на строително разрешение №.... от ...... г. В. съд е отхвърлил иска за ревандикация приемайки, че ищците следва да установят правото си на собственост, което в случая не са сторили с представените две решения на органа по поземлена собственост. При обсъждането на заявената конкуренция на права и намерил, че ответниците са собственици, придобили собствеността чрез трансформация на правото на ползване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касираното решение доказателствата са обсъдени съобразно изискването на чл. 12 ГПК. Освен това правилно е приложената хипотезата на чл. 17, ал. 2 ГПК като Варненския окръжен съд се е произнесъл по законосъобразността на решението за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, тъй като ответниците, които са станали собственици чрез трансформация на правото на ползване, предоставено им с Постановление на МС № 76 в право на собственост. По делото е било установено правото на собственост на ответниците, поради което и иска правилно е отхвърлен на заявеното основание - ревандикация на недвижим имот. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.