Решение № 10880 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5237/2023 г.
ВАСТрето отделение09.11.2023 г.докладчик т Жанета Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2742/21.04.2023г. по адм. дело 2076/2023г. по описа на Административния съд -град София.
ОСЪЖДА Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири със седалище и адрес на управление град София, [ЕИК], да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съдебни разноски в размер на 100 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА
Мотиви
Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решение 2742/21.04.2023г. по адм. дело 2076/2023г. по описа на Административния съд град София, с което е отхвърлена жалбата му срещу предписанията по т.2 , раздел V, от констативен протокол 03-01-81 от 08.12.2022г., съставен от инспектори в Регионален отдел Северозападна България офис Враца на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени оспорения административен акт и се присъдят разноски. Ответниците, И. Иванова, старши инспектор в Регионален отдел Северозападна България офис Враца на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и В. Нетовски, главен инспектор в Регионален отдел Северозападна България офис Враца на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, са поискали отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че на основание чл. 19б, ал. 3 от Закона за водите, във връзка с чл. 139а, ал. 6 от Закона за водите, язовир Кокошарника, находящ се в поземлен имот с идентификатор 67845.45.182 по КККР, село Соколаре, община Бяла Слатина, област Враца, е предоставен за управление на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири със седалище и адрес на управление град София. С констативен протокол 03-01-35 от 19.04.2021г., изготвен от инспектори на Главна дирекция "Надзор над язовирните стени и съоръженията към тях" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, на оператора на язовир "Кокошарника" са дадени указания за извършване на ремонтно-възстановителни работи по бързоотока и енергогасителя на преливника, както и възстановителни работи в участъка със свличане по въздушния откос, в срок до 30.09.2021г. При извършена проверка на 13.07.2021г. от комисия по чл. 138, ал. 3 от Закона за водите, назначена със заповед на областния управител на област Враца, са дадени нови предписания за извършване на ремонтни дейности по въздушния откос на слягането на шахтата на основния изпускател, за възстановяване на състоянието на бързоотока и енергогасителя на преливника, за възстановяване на геометричния профил на короната и отстраняване на заблатяване в петата на язовирната стена в срок до 30.10.2021г. При повторна проверка на комисията на 13.06.2022г. са дадени предписания за извършване на ремонтни работи по въздушния откос на слягането над шахтата на основния изпускател, възстановяване на състоянието на бързоотока и енергогасителя на преливника, както и възстановяване на геометричния профил на короната, в срок до 29.12.2022г. При проверка на язовир Кокошарника , инспектори в Регионален отделСеверозападна България офис Враца на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор констатирали, че състоянието на язовирната стена е неизправно частично работоспособно, тъй като били неизправни бързоотока и енергогасителите, намиращи се след основния изпускател и след преливника. Поради това с констативен протокол 03-01-81/08.12.2022г., по точка 2, раздел V, на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири със седалище и адрес на управление София на собственика са дадени предписания за извършване на ремонтно възстановителни работи по бързоотока и енергогасителя на преливника за привеждането им в експлоатационно състояние и по въздушния откос в участъка на слягането над шахтата на основния изпускател, в срок до 02.05.2023г. В подадената от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири до Административния съд- София град жалба срещу тези предписания се поддържа, че предписанията изхождат от некомпетентен орган, че не са обосновани с необходимост от извършването на посочените дейности, както и че не е посочена информацията, на която се основават. От правна страна съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал.1 от Закона за водите, в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният съд изложил мотиви, че съгласно чл. 140, ал. 2, т. 1 от Закона за водите председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор или упълномощени от него длъжностни лица осъществяват контрол за изпълнение на мерките за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние с цел осигуряване на безопасната им експлоатация. Данните по преписката доказвали, че са налице отклонения от изискванията за конструктивна и технологична сигурност на язовирната стена и съоръженията към нея по смисъла на чл. 46 и чл. 47 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. С оглед общественото значение на сигурността на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях следвало да се приеме, че оспорените предписания съответстват на закона и неговата цел. Поради това първоинстанционния съд отхвърлил като неоснователна подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Съдът е изложил логични и правно издържани съображения, с които е отговорил на оплакванията на жалбоподателя. При преценката на законосъобразността на оспорения административен акт административният съд направил извод, че предписания по Закона за водите по отношение на техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях могат да издават освен председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и оправомощени от него длъжностни лица. Със заповед А-776/22.12.2021г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, от което следва, че предписанията са направени от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Съгласно чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, които те са длъжни да изпълняват. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние изрично предвижда, че собственикът на язовира, който в случая е и оператор, стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда. Съгласно чл.7 от наредбата собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и по тази наредба за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Административният съд основателно отхвърлил възражението на жалбоподателя, че не бил уведомен за извършената проверка, което е нарушило правото му на участие в производството. В чл.190б ЗВ е предвидено, че за резултатите от проверката контролните органи по чл. 190, ал. 4 съставят протокол, към който прилагат събраните документи и обяснения, от което следва, че проверяваното лице има право да участва и да представи обяснения и възражения. Видно от изготвения констативен протокол от проверката на 8.12.2022 г., тя се е състояла в присъствието на служител на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, който е подписал съставения констативен протокол без възражения. Административният съд не е допуснал и нарушение на материалния закон. Съгласно чл.141а, ал.4 ЗВ за техническата изправност и безопасната експлоатация на язовирите по ал. 3 отговарят собствениците. При положение, че всички проверки на язовир Кокошарника са установили неизправности на състоянието на язовирната стена и съоръженията към нея, контролните органи имат задължение и право да отправят предписания за извършването на необходимите ремонтни дейности. Собственикът на язовира не е доказал, че язовирната стена и съоръженията към нея са в добро техническо състояние и отговорят на изискванията за безопасна експлоатация, поради което не може да се приеме, че направените от контролния орган предписания са лишени от основание. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение съгласно предвидения в чл. 24, изр. първо от приложимата на основание чл. 37 от Закона за правната помощ Наредба за заплащане на правната помощ минимален размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд