Решение № 3948 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12699/2013 г.

Решение № 3948 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12699/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петя Христова Нанева от гр. Костинброд срещу решение № 1604 от 17 юли 2013 г., постановено по адм. д. № 2010/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-ЮИР-206/10 август 2012 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК - Югоизточен район, не е заявил становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Петя Христова Нанева срещу заповед № ДК-02-ЮИР-206/10 август 2012 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж - "едноетажна масивна сграда (№ 1 по схема на община Бургас в участъка "Бетонов път-Канали"), находящ се в неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236"а" и 236"1" - държавен горски фонд в местността "Ченгене скеле" в землището на гр. Бургас. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такива са фактическите констатации, че сградата е изградена върху терен със статут на държавна собственост - горски фонд, без строителни книжа и при влязъл в сила отказ за узаконяването й, претендирано по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Наличието на влязъл в сила отказ за узаконяване безспорно сочи на незаконен строеж. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице и основанията за определянето на незаконния строеж като търпим, съгласно разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като липсват доказателства, същият да е деклариран пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Наведените основания за нищожност на заповедта за премахване на незаконния строеж, настоящият състав намира за неподкрепени от доказателствата по делото, както и за вече подробно обсъдени в решението на първоинстанционния съд. Спрямо тези релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като е направил законосъобразния извод за премахване на строежа като незаконен. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,