Решение № 7535 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. С. Я., чрез адвокат Борисов, против решение 2445 от 13.12.2023 г., постановено по адм. дело 911/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и на основание чл. 27, т. 4 от Закона за гражданската регистрация се отмени обжалваният отказ и се разпореди възстановяването на адресната регистрация на Н. А. Я. по постоянното му местоживеене. Ответникът по касационната жалба, кмет на община Минерални бани, област Хасково, чрез юрисконсулт Костадинова взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба О. Я. чрез адвокат Камбуров взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е допустима, като подадени от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок. Производството пред Административен съд Благоевград се е развило по жалбата на А. С. Я. против писмо изх. 4129 от 29.08.2023 г. на кмета на Община Минерални бани, обективиращо отказ за възстановяване на настоящ адрес на Н. А. Я., негов син. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил релевантните за спора факти. Въз основа на установената по делото фактическата обстановка е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи. Мотивираният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното. Мотивите на първоинстанционният съд се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че обжалваното решение противоречи на материалния закон. Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по Закона за гражданската регистрация (ЗГР), е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Съгласно чл. 94, ал. 1 и ал. 2 ЗГР настоящ адрес е адресът на който лицето живее и този адрес може да бъде само един. Всяко лице е длъжно в срок от 30 дни от промяната му да го заяви чл. 99, ал.1 ЗГР. Следователно целта на адресната регистрация по настоящ адрес е да отрази действителното фактическо положение, мястото, на което лицето живее. Съгласно чл. 96, ал. 1 и ал. 3 ЗГР настоящият адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, като за малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. В случая майката на детето, като негов законен представител с установената в чл. 129 от Семейния кодекс представителна власт е заявила пред компетентния орган негов настоящ адрес. След дължимата се проверка на обстоятелствата по чл. 92 ЗГР регистрация на посочения адрес е извършена. Касационният жалбоподател не оспорва наличието на законовите предпоставки по чл. 92 ЗГР за регистрация по настоящ адрес на детето Н. Я., но счита, че с оглед определения начин на упражняване на родителските права в решението на съда, с което бракът между него и ответника по жалбата О. Я. е прекратен, промяната на настоящия адрес на детето им е незаконосъобразна. Следва да се извърши разграничение между изведеното от специалния закон задължение за адресна регистрация по настоящ адрес, каквато в случая е извършена съгласно действителното фактическо положение и упражняване на родителски права. Адресна регистрация по настоящ адрес се извършва при наличие на предпоставките по чл. 92 от ЗГР, след преценка на всяко искане по 99, ал. 2 ЗГР, подадено в съответствие със задължението по ал. 1. При установеното наличие на тези предпоставки в случая регистрация е извършена. Неоснователни са доводите в жалбата, поддържани и пред административния съд, че регистрация може да бъде извършена само при подадено заявление от двамата родители. Правилно е прието в обжалваното решение, че ЗГР и приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация не съдържат ограничение, установяващо, че настоящия адрес на малолетното дете следва да бъде променян само ако на заявлението (по образец) фигурират подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното съгласие. Упражняването на родителските права не е в предмета на административното право. Възникналите между родителите спорове подлежат на разрешаване в предвидените в Семейния кодекс производства. По тази причина за административния орган е достатъчно единият от двамата законни представители на недееспособните да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с правилото по чл. 129, ал. 1 СК, че всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете. След дължимата преценка по чл. 92 ЗГР административният орган може да извърши или откаже исканата регистрация, но извършвайки преценка единствено в рамките на предоставената му от специалния закон компетентност. Несъстоятелно е позоваването от касационния жалбоподател на разпоредбата на чл. 27, т. 4 от ЗГР, тъй като съдебното решение, на което се основава, не разрешава въпроса за настоящия адрес на детето, съответно не може да основе исканото възстановяване на предходен настоящ адрес. Следва да се отбележи, че законът не предвижда възстановяване, а заличаване на адресна регистрация, което заличаване, съгласно определението дадено в § 1, т. 3 от ДР на ЗГР е автоматизирано възстановяване на предходен и/или настоящ адрес на лицето. В случая е приложима разпоредбата на чл. 27, т. 2 ЗГР, съгласно която данните в електронния личен картон се основават на адресна карта за настоящ адрес. Неоснователни са при това положение и доводите в касационната жалба, че промяната на настоящия адрес на детето рефлектира върху правото на жалбоподателя да упражнява родителските си права, както и върху правата на детето да живее в обичайната си среда. Дали местоживеенето на детето е променено в нарушение на решението, с което бракът между родителите е прекратен, не е предмет на настоящото производство. Възникналите между родителите спорове по отношение изпълнението му следва да бъдат разрешени по предвидения в закона ред. В тази връзка не е налице и соченото от касационния жалбоподател дискриминационно отношение спрямо бащата при твърдяната различна практика на административните органи по извършване на регистрация. По изложените съображения съдът намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба кмет на община Минерални бани за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде осъден касационния жалбоподател да му заплати такова в размер на 100 лева. Основателно е и искането на процесуалния представител на ответницата по касационната жалба, адвокат Камбуров за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1000 лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение