Решение № 7245 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4909/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. М. против решение 7803 от 13.12.2023 г. по адм. дело 9887/ 2023 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед ДС- 131/ 23.05.2022 г. на заместник- председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с която служебното правоотношение на М. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото състав на Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град, е обосновано и постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. (В този смисъл е решение 9559/11.10.2023 г. по адм. дело 4734/ 2023г. на Върховния административен съд.) Спазени са и формалните изисквания на чл.108, ал.1 ЗДСл. Законосъобразно и обосновавано от доказателствата е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена след изпълнение на предвидените в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл материалноправни предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. По делото е установено, че жалбоподателката е назначена на длъжност държавен инспектор в отдел Декларации в дирекция Публичен регистър на КПКОНПИ и заема единствената щатна бройка за длъжността в отдела съгласно длъжностното разписание от 13.05.2022 г. Общата численост на отдела е 7 щатни бройки, като пет са за държавни служители, а 2 бр. са за служители по трудово правоотношение. Съгласно поименно разписание от същата дата бройката за "главен инспектор" в отдела е вакантна. С утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 23.05.2022г. бройката за длъжността държавен инспектор в отдела, както и тази за длъжността главен инспектор премахнати. Общата численост на отдела е запазена, като са разкрити две нови бройки за длъжността главен специалист , която се заема по трудово правоотношение. С оглед промените служебното правоотношение на М. е прекратено поради съкращаване на длъжността. При тези факти аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените длъжностни промени в отдел Декларации на дирекция Публичен регистър на КПКОНПИ длъжността, заемана от жалбоподателката, е съкратена. Длъжността е премахната като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, поради което следва да се приеме, че съкращението е реално, а доводите на подателката на касационната жалба в обратен смисъл са неосноватени. Възражението, че след като не е налице промяна в ЗПКОНПИ и в Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ и нейната администрация, както и структурни промени в рамките на дирекция Публичен регистър , то не са налице основания за съкращаване на заеманата от служителката длъжност, е неоснователно. Правилникът за устройството и дейността на комисията регламентира общата численост и структурата на комисията до ниво дирекции (чл. 14, ал. 8, чл. 15 от правилника). Организацията на работа в дирекциите, съответно определянето на структурни звена в рамките на дирекциите, съставът на тези звена, броят на държавните служители и на служителите по трудово правоотношение, са дейности изцяло в правомощията на органа по назначаването съгласно чл. 14, т. 2 ЗПКОНПИ. Следователно в интерес на работата органът по назначаването може да извърши промени в длъжностното разписание и да съкрати отделни щатни бройки в рамките на дирекцията, без по този начин да променя структурата на дирекцията и общата численост на служителите. Поради това промените в длъжностното разписание не са непременно свързани с преструктуриране на администрацията и закриване на отделни структурни звена. Обстоятелството, че общата численост на отдела е запазена не може да обоснове различен извод, тъй като преценката за организацията на дейността в администрацията е предоставена на органа по назначаването, който с цел оптимизиране на работата е компетентен да предприеме промени в структурните звена чрез създаване или премахване на отделни щатни бройки в рамките на общата численост. Освен това в случая действията на органа по назначаването са мотивирани от служебна необходимост, обоснована от главния секретар на комисията, с докладна записка от 20.05.2022г., в която изрично е посочено, че отдел Декларации се нуждае от служители, който да извършват технически и спомагателни дейности и е направено предложение длъжността държавен инспектор , заемана от жалбоподателката М., както и вакантната длъжност за главен инспектор да бъдат съкратени и да се разкрият две нови щатни бройки за главен специалист , които да се заемат от лица по трудово правоотношение (л.113 -114 от делото). Фактът, че в други отдели на дирекция Публичен регистър са налице вакантни бройки за длъжността инспектор не води до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като тези длъжности не са идентични с длъжността, заеманата от жалбоподателката и предприетите длъжностни промени не са в рамките на дирекция, а засягат отдел Декларации . Възможността жалбоподателката да заеме друга длъжност в рамките на дирекцията е извън предмета на правния спор, тъй като за органа по назначаването не съществува нормативно установено задължение да предложи на служителите, чиито длъжности се съкращават, друга подходяща длъжност в рамките на същата администрация. Доводът в касационната жалба, че длъжността държавен инспектор не следва да се съкращава, тъй като е такава с най- високо длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията, не може да бъде споделен. В случая промените в щатното разписание са предприети с оглед по- добро изпълнение на функциите и целите на административното звено и са насочени към промяна на организацията поради спецификата и обема на работа, която изисква повече служители с технически и изпълнителски умения, а не такива, на които са възложени контролни и/ или аналитични правомощия. В този смисъл не е нарушена и целта на закона, а поддържаната от касатора теза в обратен смисъл е неоснователна. Възраженията на жалбоподателката за незаконосъобразност на заповедта, тъй като няколко дни след издаване на заповедта в дирекция Публичен регистър са разкрити две бройки за длъжността инспектор , също са неоснователни. Цитираното изменение на щатната численост не засяга щатните бройки в отдел Декларации , а длъжности в други звена на дирекция, които не са идентични с длъжността, заемана от жалбоподателката преди съкращението. Поради всичко изложено следва да се приеме, че длъжността, заемана от жалбоподателката е съкратена и не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед. Ето защо като достига до извод, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителя е упражнено при спазване на материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и в съответствие с целта на закона, съставът на административния съд постановява законосъобразен съдебен акт, който се обосновава от събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след обсъждане на представените доказателства и доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа мотиви в подкрепа на изводите по съществото на правния спор. Цитираният в касационната жалба неясен пасаж от съдебното решение, не опорочава съдебния акт и не е основание за неговата от отмяна. Неяснотата е допусната при изброяване на представените доказателства и не се отразява на анализа на доказателствения материал, на смисъла на направеното от съда волеизявление по съществото на правния спор и не води до противоречия в мотивите на съдебния акт. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати на КПКОНПИ сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,