Решение № 7506 от 29.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение 6212 от 01.11.2021 г. на Административен съд София-град по административно дело 6684/2021. С обжалването решение е отменено Решение 62/22.06.2020 г. на Държавна комисия по хазарта, с което по отношение Национална лотария АД с [ЕИК] е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) окончателно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение 000030-15354/03.12.2019 г. С измененията и допълненията на Закона за хазарта (ЗХ) от ДВ, бр. 69 от 2020 г. Държавната комисия по хазарта е закрита, като правомощията по прилагане на ПАМ са предоставени на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, поради което същият е надлежен касатор. Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на НАП счита, обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че по делото е безспорно доказано, че дружеството има неплатени задължения към държавата за такси за организиране на хазартни игри в особено големи размери, които са установени с актове за установяване на държавни вземания, по които има влезли в сила актове за допускане на предварително изпълнение, поради което тези публични вземания са изискуеми, не са платени от длъжника и за тях не е предоставено обезпечение. Обосновава, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложел чл. 85, ал.1, т.1 ЗХ и не е съобразил целта, с която е допуснато предварително изпълнение. Счита, че съдът неправилно е приложил и Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП - ДВ, бр. 28 от 24.03.2020). Според него в ЗМДВИП не се съдържат разпоредби, които отсрочват или разсрочват погасяването на изискуеми публични задължения на търговско дружество и затова органът правилно е счел, че задълженията не са погасени, не са обезпечени и са налице всички основания за прилагане на ПАМ. Моли съда да отмени решението и да постанови друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък. Касаторът се представлява от юрисконсулт В. Минкова. Ответникът Национална лотария АД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според ответника правилен е изводът на съда, че приложението на чл. 85, ал.1, т1 ЗХ изисква наличието на просрочени публични задължения над 5000лв, които да са безспорно установени по основание и размер с влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане. Сочи, че в случая е доказано, че спорните публични държавни вземания не са установени с влязъл в сила административен акт, поради което съдът правилно е заключил, че липсва елемент от фактическия състав за прилагане на конкретната ПАМ. Обосновава, че в първата си редакция от 24.03.2020г. ЗМДВИП изрично разпорежда в чл.3, ал.3, че сроковете за изпълнение на указанията, дадени от административни органи на страни и участници в производства, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, спират да текат, като за техният случай срокът е спрял и е продължил да тече след отмяната на разпоредбата в следващата редакция на закона от 09.04.2020 г. и съответно към датата на издаване на оспорения акт 22.06.2020г. срокът за изпълнение на указанията на органа не е изтекъл и административният акт е издаден при липса на фактическо и правно основание за това. По изложените съображения ответникът иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Ответникът се представлява от адв. А. Андонов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба и подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е установил следното от фактическа страна: Национална лотария АД има лиценз, за който е издадено Удостоверение 000030-15354 от 03.12.2019 г. за хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн. На 14.02.2020 г. с Акт за установяване на публично държавно вземане 1 на председателя на ДКХ са установени задължения на Национална лотария АД за такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ в размер на 293 597,41 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 118 282,89 лв. На акта е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 АПК. Последното е влязло в сила на 11.03.2020г. след съдебен контрол. На 14.02.2020 г. с Акт за установяване на публично държавно вземане 2 на председателя на ДКХ са установени задължения на Национална лотария АД за такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ в размер на 14 651 873,42 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 3 897 214,84 лв. На акта е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 АПК и същото е влязло в сила на 11.03.2020г. след съдебен контрол. На 14.02.2020 г. ДКХ е започнала производство по отнемане на лиценза на Национална лотария АД за организиране на хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн за срок от 3 до 6 месеца на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, за което на основание чл. 26, ал. 1 АПК на дружеството е изпратено уведомление изх. 206 от 14.02.2020 г. Уведомлението е връчено на представител на дружеството на същата дата. С уведомлението административният орган е определил 7-дневен срок за представяне на обезпечение. На 21.02.2020 г. в определения срок Национална лотария АД писмено заявява, че съгласно удостоверение от 20.02.2020 г. на НАП дружеството няма просрочени публични задължения по чл. 87 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), но въпреки това предлага обезпечение под формата на залог на ценни книжа - талони/билети с разновидност: Диамантена 7:1 печалба х 500 000 лв. и 3 х 100 000 лв. 6-ти лимитиран тираж; 5 300 000бр. талони/билети, номинална стойност 5,00лв, серия А-2019, с номерация от 132-005322-001 до 132-061281-100, предоставени в полза на дружеството от трето лице, ведно с негово писмено съгласие. Прилага и удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК от 20.02.2020 г. и постановление от 19.02.2020г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 ДОПК във връзка с публично задължение в предполагаем размер 10 078 654,60лв и във връзка с ревизия, възложена със заповед от 04.02.2020 г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на Национална лотария АД в четири търговски банки. На 13.03.2020 г. е издадено Решение 46 на ДКХ, с което на основание чл. 31, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗХ е приложена принудителна административна мярка временно отнемане на лиценза на Национална лотария АД за организиране на хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение 000030-15354/03.12.2019г. В този административен акт, ДКХ се произнася и по предложението за предоставяне на обезпечение като е приела, че предложените активи (талони/билети) не представляват годно обезпечение на публично вземане, тъй като подлежат на унищожаване. Национална лотария АД обжалва Решение 46/13.03.2020 г. на ДКХ за временно отнемане на лиценза пред Административен съд София-град, където е образувано адм. дело 6780/2021г. Същото е приключило с Решение 6784/17.11.2021 г., с което оспорваният административен акт е отменен. Изпълнителният директор на НАП обжалва Решение 6784/17.11.2021 г. пред Върховния административен съд. На 03.04.2020 г. Национална лотария АД депозира пред ДКХ искане за даване на указания относно формата на обезпечение, която комисията ще приеме за годно като изброява примерно - залог на търговско предприятие, залог на търговска марка, залог на вземания. На 15.06.2020г. ДКХ изисква информация от НАП дали са постъпили плащания или обезпечения от Национална лотария АД. На 16.06.2020 г. НАП отговаря, че в НАП са постъпили актове за установяване на публично държавно вземане 1 и 2 от 14.02.2020 г., образувано е изпълнително дело с 200848326 от 21.02.2020г., изпратена е покана за доброволно изпълнение от 21.02.2020г., наложени са запори върху банкови сметки в пет банки, като не се потвърждава обезпеченост. Сочи се също, че е наложен запор върху движима вещ с обща балансова стойност 493 829,53лв., запор върху вземания от трети лица за 2 863 380лв. Общата стойност на наложените обезпечителни мерки е в размер от 3 358 209,53 лв., отбелязано е че няма постъпили плащания за погасяване на задълженията от длъжника. На 16.06.2020 г. ДКХ извършва и служебна справка в своята дирекция ФСДАО за постъпили плащания или обезпечения от страна на Национална лотария АД по актове за установяване на публично държавно вземане 1 и 2 и двата от 14.02.2020 г. като е установено, че няма постъпили плащания. С Уведомление 913/16.06.2020 г. Национална лотария АД е уведомена за започването на административно производство за окончателно отнемане на издадения лиценз. На 19.06.2020 г. Национална лотария АД депозира пред ДКХ искане за предсрочно прекратяване на лицензи по чл. 35, ал.1, т.4 ЗХ включително за хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн. На 22.06.2020 г. ДКХ издава оспорваното Решение 62, с което на основание чл. 31, ал.1, т.3 и чл. 86, ал.1 т.7 във чл. 85, ал.1, т.1 ЗХ е приложена ПАМ окончателно отнемане на лиценз за хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение 000030-15354/03.12.2019 г. На 22.06.2020 г. ДКХ уведомява Национална лотария АД, че искането им за предсрочно прекратяване на лиценз е нередовно като им дават тридневен срок за представяне на необходимите документи. На 24.06.2020г. Национална лотария АД представя необходимите документи относно Удостоверение 000030-15354/03.12.2019 г. за хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн ведно с искането за прекратяване срока на действие на издадения лиценз. На 08.07.2020 г. с Решение 67 ДКХ отказва да уважи искането от 24.06.2020 г. на Национална лотария АД за предсрочно прекратяване на лиценз за хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение 000030-15354/03.12.2019 г. При така пълно и точно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд прави следните правни изводи: Оспорваното Решение 62/22.06.2020г. е издадено от компетентен орган, съгласно действащата редакция на ЗХ към датата на издаването ДКХ. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, а от мотивите му адресатът може да разбере защо е приложена конкретната ПАМ. Съдът подробно описва процедурата по вземане на процесното решение и сочи, че дружеството е уведомявано за всеки етап от административното производство, връчвани са всичките актове и му е осигурена възможност да участва в производството, а комисията е имала необходимия кворум за вземане на решението. Анализирайки административнопроизводствените правила съдът намира, че административният орган е допуснал съществено нарушение довело до незаконосъобразност на издадения акт, а именно преждевременно е издаден акта преди да е изтекъл срокът за изпълнение на дадените с Решение 46/13.03.2020 г. указания. Този извод съда е обосновал от една страна с липсата на доказателства кога е връчено Решение 46/13.03.2020 г. на адресата, а от друга с въведеното в страната извънредно положение във връзка с усложнената епидемична обстановка и чл. 3, ал.3 от ЗМДВИП (ДВ. Бр.28/24.03.2020 г.), като приема, че срокът за изпълнение на указанията от Решение 46/13.03.2020 г. започва да тече от 09.04.2020 г. (след изменението на ЗМДВИП) и съответно изтича на 09.07.2020г. дата след издаването на оспорвания акт. Обосновава, че ДКХ не може да иска обезпечаване на вземането преди същото да е установено, освен това сочи че обезпечението се дава пред публичния изпълнител, а не пред ДКХ като в случая установения от закона ред не е спазен. Относно материалната законосъобразност на акта съдът приема, че материалноправните предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ окончателно отнемане на лиценза са: 1. Издаден и действащ лиценз; 2. Наличие на лице по чл. 4 ЗХ; 3. наличие на публични задължения над 5 000 лв, за които вече е приложена ПАМ по чл. 85, ал.1, т.1 ЗХ и 4. Неотстраняване на обстоятелствата довели до прилагането на временната ПАМ в указания срок. Съдът приема, че няма категорични доказателства за установяване на публичните задължения над 5000 лв по основание и размер предвид, че актовете за установяване на публично държавно вземане не са влезли в сила, поради което въпреки допуснато предварително изпълнение за тях, спорът относно основанието и размера им не е разрешен окончателно към момента на издаване на процесното решение. Съдът прави извод, че актът за установяването на публично държавно вземане, който не е влязъл в сила не може да бъде годно основание за прилагането на ПАМ нито за временно отнемане на лиценза, нито за окончателното му отнемане. За последната ПАМ сочи, че в случая е налице висящ спор за законосъобразността на Решението за прилагане на ПАМ временно отнемане на лиценза от 3 месеца, което на собствено основание води до извод за преждевременно издаване на процесното решение. С тези съображения първоинстанционният съд е отменил оспореното Решение 62/22.06.2020 на ДКХ като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му. Правилни са изводите му, че засегнатото от акта дружество е уведомявано на всеки етап от административното производство за предприетите действия и издадените междинни актове, осигурена му е възможност да участва в производството. Споделят се изводите за наличие на кворум при вземането на решението от ДКХ. Първоинстанционният съд пълно и точно е установил относимите към спора факти. Предмет на спора е Решение 62/22.06.2020 г. на ДКХ, с което на Национална лотария АД на основание чл. 31, ал.1, т.3 и чл. 86, ал.1 т.7 във чл. 85, ал.1, т.1 ЗХ е приложена ПАМ окончателно отнемане на лиценз за хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение 000030-15354/03.12.2019 г. Правилно съдът е достигнал до извода, че административният орган от фактическа страна е мотивирал акта си с непогасени публични задължения в размер над 5 000лв, установени с актове за установяване на публично държавно вземане 1 и 2 и двата от 14.02.2020 г., за които е образувано изпълнително производство пред публичен изпълнител и към 16.06.2020г. дружество не е погасило задълженията си и не е представило пълно обезпечение. Съдът правилно е определил материалноправните предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ окончателно отнемане на лиценз за хазартни игри. Неправилни са изводите на съда относно предпоставката наличие на просрочени публични задължения над 5 000лв., правилно изведена от чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ (в приложимата редакция преди изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.). Съгласно посочената разпоредба, ДКХ прилага принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5 000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Нормата е приложима и при прилагането на ПАМ окончателно отнемане на лиценз за хазартни игри поради изричното препращане на чл. 86, ал.1,т. 7 ЗХ към нея. Неправилно съдът счита, че процесната принудителна мярка може да се приложи само след влизане в сила на акта, с който са установени публичните задължения. За да е налице тази предпоставка, е достатъчно публичните задължения да са установени и изискуеми, т. е. да има издаден акт, с който са установени по основание и размер и да е настъпил техният падеж. Обжалването на акта, с който са установени, е правноирелевантно обстоятелство за решаване на спора, тъй като актът има предварително изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на неговия издател (след като е преминало съдебен контрол в случая). Доколкото към момента на прилагане на мярката няма влязло в сила съдебно решение, с което се отменя подлежащият на предварително изпълнение акт за установяване на публично държавно вземане, административният орган правилно е приел, че установените с него публични задължения са възникнали в тежест на титуляря на лиценза и са изискуеми. Допълнителен аргумент, че нормативното предписание на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ не изисква влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане се извежда от употребения от законодателя израз "просрочени публични задължения", който не предполага наличието на влязъл в сила акт по тяхното установяване. Изводът се потвърждава и от проведения нормотворчески процес по приемане на разпоредбата. Видно от публикувания на официалната интернет страница на Народното събрание (НС) на Република България (РБ) законопроект на ЗХ (https://parliament.bg/bg/bills/ID/13713) редакцията на този законов текст е била следната: "Комисията може да приложи принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2 от този закон, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени ликвидни и изискуеми публични задължения, което е установено с влязъл в сила акт на компетентен орган". Със свой доклад водещата парламентарна комисия (Комисия по бюджет и финанси) е предложила промяна в първоначалния текст на разпоредбата, в който е премахнато изискването просрочените публични задължения да са ликвидни и изискуеми, както и да са установени с влязъл в сила акт на компетентния орган, като е добавен размерът на задълженията и изискването за тяхното обезпечаване. Този вариант, съответстващ и на сегашната и относима по конкретния казус редакция на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, е окончателно приет на пленарно заседание на НС, триста двадесет и девето заседание, проведено в гр. София, на 15 март 2012 г. Очевидно законодателят е отстъпил от първоначалната си идея да обвърже основанието по т. 1 с ликвидността и безспорната установеност на задълженията. В противен случай е щял да приеме текста във варианта, който същият е имал при внасянето на законопроекта. След като не го е сторил, се налага извод, че словосъчетанието "просрочени публични задължения" по смисъла на цитираното правило е използвано за дефиниране на възникнали за съответния правен субект публични задължения, чийто срок за доброволно изпълнение е изтекъл към момента на издаване на акта по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, като е ирелевантно дали същите са установени с влязъл в сила акт на компетентните органи, какъвто например е акта за установяване на публично държавно вземане, или не. Следва да се отчита в настоящия случая, че процесните "просрочени публични задължения" възникват пряко като размер и основание по силата на нормативен акт. От закона е определен и моментът, който поставя началото на тяхната дължимост. Следователно просрочието им не е предпоставено от наличие на акт за установяването им по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Видно от обстоятелствената част на атакуваното волеизявление, органът се е позовал на задължения за заплащане на такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ и лихви за тяхното просрочие. По аргумент от чл. 30, ал. 6 ЗХ (в относимата към момента на издаване на акта редакция, а именно ДВ, бр. 14 от 18.02.2020 г.) организаторите на хазартни игри, които заплащат таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4, подават за всеки месец в Комисията до 15-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие декларация за стойността на получените такси и комисиони. Съгласно ал. 9 от същата разпоредба (в горепосочената редакция) таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4 се внасят по банкова сметка на Комисията в срока за подаване на декларацията по ал. 6. Следователно с изтичането на срока за подаване на декларацията, т.е. на 16-то число от месеца, следващ този, за който е дължима съответната такса по чл. 30, ал. 3 ЗХ, лицензопритежателят вече има "просрочени публични задължения" по смисъла на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ. Изложеното прави несъответни на материалния закон изводите на първостепенния съд, че актът е незаконосъобразен, доколкото е обоснован с констатации за задължения, които са установени с невлязъл в законна сила акт на компетентния орган. По аналогични съображения не намира опора в закона и тезата, че предмет на указанията по чл. 85, ал. 2 ЗХ могат да бъдат единствено публични вземания, установени с окончателен по своя характер акт. Разпореждането по ал. 2 за изпълнение на публичните задължения, респ. по предприемане на действия за тяхното обезпечаване, не обективира самоцелно определяне на задължения в тежест на адресата, а е израз на нормативно предвидената възможност за даване на указания, насочени към привеждане на поведението на лицензианта в съответствие с нормативната регламентация, с оглед избягване издаването на акт по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ. В този смисъл Комисията точно е упражнила предоставената й от закона компетентност. Относно момента на предоставяне на обезпечението, съдът неправилно приема, че то следва да бъде представено едва е след влизане в сила на акта за установяване на публично задължение. Предвид допуснатото предварително изпълнение, последният е годно изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК, поради което налагането на обезпечителни мерки не е задължително да се предхожда от влизането му в сила. Съгласно чл. 195, ал. 1 ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Следва да се отбележи, че актът, с който тези задължения са установени, се издава и подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая съответният закон е Законът за хазарта и в него не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ДОПК, съгласно която публичното вземане се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно следващата ал. 3 актът се обжалва също по реда на АПК. Изпълнението на този акт обаче е по реда на ДОПК. Съгласно чл. 92, ал. 3, изр. 1 ЗХ (в приложимата редакция преди изм. и доп. ДВ, бр. 69 от 2020 г.) неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение, държавни такси и лихви за забава подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обезпечението на тези задължения се извършва по същия процесуален ред съгласно чл. 210, ал. 2 ДОПК компетентен орган е публичният изпълнител. При наличие на предварително изпълнение на акта за установяване на публично вземане, то същият се изпраща на публичен изпълнител и той образува изпълнително дело. В случая е доказано, че такова е образувано още на 21.02.2020г. и по него са предприети действия за събиране/обезпечаване на вземанията, като са наложени обезпечителни марки в размер на 3 358 209,53лв, но предвид че размерът на вземанията е много по-голям, то обезпечението не е достатъчно. Издаването на административен акт с правно основание по чл. 86, ал.1, т. 7 ЗХ не е обвързано с влизането в сила на предшестващият го акт с основание чл.85, ал. 1, т.1 ЗХ. Съгласно чл. 87 ЗХ решенията за временно и окончателно отнемане на лиценз подлежат на незабавно изпълнение. Следователно обжалването им не спира изпълнението им. Предварителното изпълнение, независимо дали същото е допуснато по реда на чл. 60 АПК с изрично разпореждане на административния орган, или въз основа на изрично законово предписание, представлява своеобразно признание на юридическата стабилност на акта, независимо от факта на неговото съдебно оспорване. Преодолян е суспензивният ефект на подадената против волеизявлението жалба (Сравн.: чл. 166, ал. 1 АПК), което отстранява всякакви пречки актът да породи желаното от издателя му правно действие. В контекста на спора това означава, че разпореденото с Решение 46/13.03.2020 г., на което законът е придал ex lege предварително изпълнение, още към момента на издаването си е довело до целения от органа правен резултат, а именно да се отнеме временно лиценза за срок от три месеца и да се укаже на лицензианта в този времеви порядък да предприеме действия по отстраняването на основанието по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ. Безспорно е доказано по делото, че не са предприети действия от страна на лицензопритежателя, които да са довели до по отстраняването на основанието по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ в предоставения за това срок. Следователно налага се извод, че са налице всички предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ, а обратният извод на съда е несъответен на събраните по делото доказателства и закона. Неправилни са и изводите на съда свързани с приложението на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). В случая актовете за установяване на публично държавно вземане са издадени (14.02.2020г.) преди обявяване на извънредното положение и преди влизането в сила на ЗМДВИП, преди този момент е образувано и изпълнителното производство пред публичен изпълнител (21.02.2020 г.). Съгласно §29, т. 5 ЗМДВИП образуваното предварително изпълнение по ДОПК се спира, но публичният изпълнител може да извършва нови действия по обезпечаване на вземането, както и да извършва разпределение на събраните суми. Следователно след като публичният изпълнител може да налага нови обезпечителни мерки по време на обявеното извънредно положение, то на още по-голямо основание длъжникът сам може да предложи обезпечение. Национална лотария АД е била уведомена за образуваното изпълнително производство по актовете за установяване на публично държавно вземане 1 и 2 от 14.02.2020 г., тъй като й е изпратена покана за доброволно изпълнение като част от изпълнителното производство при публичния изпълнител. Действително само пред него може да бъде представено надлежно обезпечение, като по делото няма данни това да е сторено от дружеството. Именно поради обстоятелството, че надлежното обезпечение може да бъде представено пред публичния изпълнител, то не представлява съществено нарушение на административно производствените правила непроизнасянето на ДКХ по искането от 03.04.2020 г. на дружеството за даване на указания относно формата на обезпечението. Съгласно чл. 31 АПК, когато органът е сезиран с искане по което няма компетентност да се произнесе, то той го препраща на компетентния орган. В случая няма доказателства дали това искане е препратено до компетентния публичен изпълнител, но доколкото има доказателства че Национална лотария АД е била уведомена за образуваното изпълнително производство, то нарушението не може да бъде определено като съществено. С оглед посоченото, не намира приложение чл.3, ал.3 от ЗМДВИП, поради фазата на която се е намирало административното производство, а съдът е следвало да съобрази именно §29, т. 5 от същия закон. Следователно неправилен е и изводът на съда, че оспорваният административен акт е издаден преждевременно. Срокът, предоставен от издателя на акта, за обезпечаване на просрочените публични задължения е изтекъл към момента на издаване на акта, а обезпечение за пълния размер на задължението не е предоставен. Налага се извод, че доводът на касатора за неправилно приложение на материалния закон от стана на съда е основателен по изложените по-горе съображения. С оглед всичко изложено обжалваното съдебно решение е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящият съд следва да се произнесе по същество, като отхвърли като неоснователна жалбата на Национална лотария АД срещу Решение 62/22.06.2020 г. на Държавна комисия по хазарта, с което по отношение Национална лотария АД с [ЕИК] е приложена ПАМ окончателно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение 000030-15354/03.12.2019 г. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, "Национална лотария" АД следва да бъде осъдено да заплати на НАП администрацията, в която се намира органът - касационен жалбоподател, разноски в общ размер на 270 (двеста и седемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 200 (двеста) лева, и заплатената държавна такса за касационното производство в размер на 70,00 (седемдесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, седмо отделение