Решение № 7378 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11871/2009 г.

Решение № 7378 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11871/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началника на Митница Пловдив и директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния им представител юрк. В. Василева срещу решение № 1018 от 20.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1181/2008 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 510/12.03.2008 г., издадено от началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0309/24.04.2008 г. на директора на РМД - Пловдив (с правоприемник - директора на Агенция "Митници"). Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторите изразяват несъгласие с възприетото от съда, че митническият орган неправилно е приложил материалноправната разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от Закона за митниците (ЗМ). Съдът според касаторите превратно е преценил издадената фактура на "ЗИМ" ЕООД, тъй като тя съдържа всички необходими реквизити по чл. 7, ал. 1 ЗСч, поради което с нея се установява, че транспортните разходи по доставката са платени от "ЗИМ" ЕООД. Подробни съображения, обосноваващи изложените оплаквания са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "ЗИМ" ЕООД. Претендира се присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ" ЕООД, гр. Пловдив оспорва същата чрез процесуалните си представители адв. Рискова и адв. Иванов по съображения, изложени в писмен вид. Заинтересованата страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 510/12.03.2008 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0309/24.04.2008 г. на директора на РМД - Пловдив (с правоприемник директора на Агенция "Митници"), с което сумата 2050 лв. по фактура № 05-10-09-V/27.10.2005 г. с предмет "Международен транспорт и обработка Солун - Пловдив" е прибавена към митническата стойност по ЕАД № 3000/4-59982/24.10.2005 г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" от ЗМ и са определени на "ЗИМ" ЕООД като титуляр на режим внос по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗМ допълнителни митнически задължения в общ размер 559 лв., от които мито - 125 лв. и ДДС - 434 лв., ведно със законната лихва от 24.10.2005 г. до датата на плащането. За да отмени решението на началника на Митница Пловдив, административният съд е изложил следните съображения: По делото между страните не съществува спор, че "ЗИМ" ЕООД е осъществило внос на стоки (детски играчки) от Китай, описани в процесния ЕАД. Основният спор между страните е относно това дали транспортните разходи по фактура № 05-10-09-V/21.10.2005 г., установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. Съгласно договора с дата 20.01.2004 г., сключен между жалбоподателя и "Гуангдонг Кингкий Внос и Износ Ко." ООД, доставчикът се задължава да осъществи доставката на стоките - пластмасови играчки от Китай при условие "DDU - Солун", което съобразно "Инкотермс-2000" означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове за доставяне на стоката в уговореното място в местоназначението. Това условие е включено в самата фактура за продажбата на стоките и е посочено в оформения от жалбоподателя ЕАД в клетка 20 "Условие на доставката", но не е съобразено от митническите органи. От събраните по делото доказателства не се установява плащането по процесната фактура да е осъществено от "ЗИМ" - ЕООД. Липсва подпис на получателя върху фактурата, както и отразяване на същата в неговото счетоводство, като последното се установява от приетата по делото ССЕ. Като самостоятелно основание за отмяна на обжалвания пред него административен акт, съдът е посочил допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на фактически основания за издаването му. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, изводите, до които е достигнал съда, са неправилни, основани на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между "ЗИМ" ЕООД и "Гуангдонг Кингкий Внос и Износ Ко." ООД на 20.01.2004 г. договор, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество пластмасови играчки при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно "Инкотермс-2000" означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове за доставяне на стоката в уговореното място в местоназначението. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, предмет на вноса по ЕАД № 3000/4-59982/24.10.2005 г., представляващи обработка на контейнер CCLU 637669-8 на пристанището в Солун, в размер на 2050 лв. В хода на проверката в рамките на последващ контрол по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ на "ЗИМ" ЕООД, видно от приложените по делото основен и допълнителен доклад, е установено, че от страна на "БМД" ЕООД са представени издадените от това дружество фактури на "ЗИМ" ЕООД, по които плащанията са извършени от проверяваното лице, справки-извлечения от счетоводните регистри по партидата на "ЗИМ" ЕООД, както и фактури за морско навло и сухопътен превоз и др., издадени от други контрагенти към "БМД" ЕООД и въз основа на тези документи митническите органи са констатирали различието между декларирания транспорт в размер на 620 лв. по фактура № 05-10-09-II от 21.10.2005 г. с предмет: "Международен превоз Солун-Пловдив", издадена от "БМД" ЕООД на "ЗИМ" ЕООД и реално заплатения от "ЗИМ" ЕООД на "БМД" ЕООД - 2670 лв., като разликата от 2050 лв. е по фактура № 05-10-09-V от 27.10.2005 г. с предмет "Международен транспорт и обработка, Солун - Пловдив ", също издадена от "БМД" ЕООД на "ЗИМ" ЕООД. Фактура № 05-10-09-II от 21.10.2005 г. /също без подпис на получателя/ е намерила отражение в счетоводството и на "ЗИМ" ЕООД и плащането по нея от страна на това дружество не е спорно. Втората фактура, според допълнителното заключение на вещото лице по назначената ССЕ, не е отразена по неговите счетоводни сметки и регистри. Процесната фактура е представена по делото и съдържа всички изискуеми съгласно ЗСч. реквизити. Двете фактури, издадени от "БМД" ЕООД на "ЗИМ" ЕООД, посочени по-горе, не съдържат подписи на получателя по тях. Не би следвало доказателствената стойност на двете фактури да се преценява по различен начин в зависимост от това дали са осчетоводени от получателя или не. Наличието на плащане и по втората фактура е установено от митническите органи при извършената проверка на представените от "БМД" ЕООД счетоводни документи. От материалите по делото безспорно се установява обстоятелството, че оригиналната фактура № 05-10-09-V от 27.10.2005 г. е придружена от фискален бон, а съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. /отм. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., в сила от 1.01.2007 г./, касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон, както и установеното от митническите органи счетоводно отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" ЕООД, доказват обстоятелството, че транспортните разходи са заплатени изцяло от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ" ЕООД не е представило платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от "Гуангдонг Кингкий Внос и Износ Ко." ООД в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора от 20.01.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството-получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, т. е. от Китай до Солун, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а" ЗМ. Следва да бъдат споделени като правилни изводите на съда относно приложимостта на Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г., както и че последващият контрол е осъществен по реда, регламентиран в ЗМ, а обжалваното решение е издадено на посочените в него правни основания - чл. 38, ал. 1, т. 5, б."а", чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 202, ал. 2 и чл. 203, ал. 1 от ЗМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на фактически основания за издаването на процесното решение на началника на Митница Пловдив. Действително, както правилно е отбелязал съдът в обжалваното решение, съгласно чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В конкретния случай обаче съдът неправилно е приел, че е налице нарушение на тази разпоредба, тъй като в процесното решение за промяна на митническата стойност подробно е изложена фактическата обстановка, на която административният орган е основал акта си, в това са посочени процесните фактури и е установено несъответствието между реално платения и декларирания транспорт. С оглед на изложеното, обжалваното решение на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" ЕООД, гр. Пловдив срещу решение за промяна на митническа стойност 510/12.03.2008 г., издадено от началника на Митница Пловдив. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричното искане на процесуалния представител на касатора Митница Пловдив, ответникът по жалбата следва да заплати разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение само за изготвяне на касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение