Решение № 4 от 3.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2023 г.

Решение № 4 от 3.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2023 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Станимир Христов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Г. от гр. Ямбол, чрез представител по пълномощие – адв. Е. Хубенова от Софийска адвокатска колегия. Заявеното искане е с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила Решение № 11496/13.12.2022 г., постановено по адм. дело № 4785/2022 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Пето отделение, с което е отменено Решение № 64/11.04.2022 г., постановено по адм. дело № 219/2021 г. по описа на Административен съд – Ямбол и е отхвърлена жалбата на С. Г. против уведомително писмо № 02-280-6500/3132#18 от 02.07.2021 г. за извършена оторизация и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Фактическото основание за така формулираното искане е твърдение за това, че при подаване на заявлението си за подпомагане за кампания 2023 г., Г. е направил устна справка в Общинска служба "Земеделие" – Ямбол, при която е установил, че не е правилно приетото в Решение № 11496/13.12.2022 г., постановено по адм. дело № 4785/2022 г. по описа на ВАС обстоятелство, че процесните площи са извън допустимите слоеве "Площи допустими за подпомагане" ("ПДП") и "Постоянно затревени площи" ("ПЗП") за кампания 2016 г. Твърди се, че на 05.06.2023 г., при заявяване и очертаване на площи за подпомагане за кампания 2023 г. е поискал устна справка в общинската служба по земеделие, в резултат на която счита, че процесните площи са попадали в слой "ПДП" и "ПЗП" за кампания 2016 г. В съответствие с така заявените фактически и правни основания е заявено искане за отмяна на влязлото в сила Решение № 11496/13.12.2022 г., постановено по адм. дело № 4785/2022 г. по описа на ВАС. В съдебно заседание, искателят чрез процесуалния си представител – адв. Е. Хубенова поддържа искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по заявените доводи и аргументи, представя писмено становище по съществото на спора и формулира искане за присъждане на разноски по представен списък. Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Д. Брайкова представя писмено възражение, в което заявява, че искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. В подкрепа на това твърдение за развити обстоятелствени доводи, че в случая не е налице нормативната предпоставка по чл. 239, ал. 1 от АПК, доколкото твърдяните от искателя нови обстоятелства не са удостоверени по никакъв начин и същите съставляват голословни писмени изявления, неподкрепени с надлежни доказателства. Предвид така заявеното е формулирано искане за отхвърляне на искането за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Производството пред ВАС, Пето отделение е образувано по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу Решение № 64/11.04.2022 г., постановено по административно дело № 219/2021 г. по описа на Административен съд – Ямбол. С оспореният съдебен акт, състав на Административен съд – Ямбол е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. с изх. № 02-280-6500/3132#18 от 02.07.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", във връзка с подаденото от С. Г. Заявление за подпомагане с УИН 28.16.0616/81217 и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението. С Решение № 11496/13.12.2022 г., постановено по административно дело № 4785/2022 г., състав на Пето отделение на ВАС е отменил Решение № 64/11.04.2022 г. по административно дело № 219/2021 г. на Административен съд – Ямбол и е отхвърлил жалбата на С. Г. против Уведомително писмо с изх. № 02-280-6500/3132#18 от 02.07.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". При постановяване на този правен резултат, касационната инстанция е приела, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, включително и на основание приетата от първоинстанционния административен съд съдебно-техническа експертиза, че заявените за подпомагане от С. Г. парцели попадат извън одобрения за 2016 г. слой "Постоянно затревени площи". Също, позовавайки се на неоспореното от страните заключение на вещото лице, състава на ВАС е приел за доказано обстоятелството, че спорните парцели, съгласно уведомителното писмо не са били включени в одобрения със Заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., както и одобрения слой "Постоянно затревени площи" по чл. 33а, ал. 3 от ЗПЗП, съгласно Заповед № РД 46-235/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните. Съдът е установил, че земеделския стопанин не се е възползвал от възможността да оспори цитираните заповеди по отношение на стопанисваните от него парцели и същите са влезли в сила. В допълнение, съдът е приел, че в хода на съдебното дирене, от страна на оспорващия не са ангажирани доказателства и не е оборена доказателствената сила на приложения доклад от извършена на 06.12.2016 г. проверка на място по мярка 12 /плащания по Натура 2000/, поради което, обективираните в този доклад фактически установявания следва да се приемат за верни, а именно – в случая не са спазени забраните за разораване на постоянно затревени площи, разположени в защитени зони. В съответствие с горните мотиви, касационната инстанция е приела оспорването на директора на Държавен фонд "Земеделие" за основателно, поради което е отменила първоинстанционния съдебен акт и е отхвърлила жалбата на С. Г. против Уведомително писмо с изх. № 02-280-6500/3132#18 от 02.07.2021 г. Иницииралото настоящото производство искане е с посочено правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната правна регламентация визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящия случай, от страна на искателя се твърди наличието на нови фактически обстоятелства, посочени от същия като: при извършена на 05.06.2023 г. устна справка в Общинска служба "Земеделие" – гр. Ямбол е установил, че процесните площи са попадали в слой "ПДП" и "ПЗП" за кампания 2016 г. Твърди се, че именно това обстоятелство съставлява ново такова, което обосновава необходимостта от отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС. Настоящият петчленен състав на ВАС не споделя така заявените от искателя твърдения. На първо място, твърдяните обстоятелства не съставляват нови такива по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Обстоятелството, дали заявените от С. Г. площи са попадали в слой "ПДП" и "ПЗП" за кампания 2016 г. или не, по същество е съставлявало предмета на спора както пред първоинстанционния Административен съд – Ямбол, така и пред касационната инстанция и това обстоятелство е установено с влязлото в сила Решение № 11496/13.12.2022 г., постановено по административно дело № 4785/2022 г., състав на Пето отделение на ВАС. Именно с решението, чиято отмяна се иска е установено, че процесните площи не са попадали в слой "ПДП" и "ПЗП" за кампания 2016 г. На следващо място следва да се има предвид, че за искателя, който е заявил отмяна на влязло в сила съдебно решение не е достатъчно само твърдението за наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото, като негова е доказателствената тежест с надлежно ангажирани и годни доказателства да докаже това свое твърдение. Анализът на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК показва, че твърдяните нови обстоятелства следва да се удостоверят посредством нови писмените доказателства - новооткрити или новосъздадени документи. В случая, от страна на искателя само са заявени нови фактически обстоятелства, като не са ангажирани нови писмени доказателства, които да ги удостоверят. Твърдението е, че тези нови фактически обстоятелства са установени след извършена "устна справка" в Общинска служба "Земеделие" – гр. Ямбол. Така заявеното по никакъв начин не може да се приеме като надлежно и годно доказване на твърдяните нови обстоятелства. В обобщение следва извода, че от страна на искателя С. Г. не са заявени нови обстоятелства, нито са ангажирани нови писмени доказателства от съществено значение за делото, поради което не е налице заявената в искането хипотеза на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. По делото е направено искане и от двете страни за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100, 00 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав – ІІ колегия,