Решение № 16756 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9779/2013 г.

Решение № 16756 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9779/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Бурденис-93" ООД; "Веникс-БГ" ЕООД; "Вланел" ЕООД; "Гала-М" ООД, ЕТ "Гетико-Галин Вичев"; "Гивис" ООД; "Ем Ви Ем-3" ООД; "Екватор" ЕООД, "Нанюк Интернешънъл" ООД; "Прима Фуудс" АД; "Риал България" ООД; ЕТ "Слави Данев"; "Танева" ЕООД; "Тони-Кас" ООД; "Търговско дружество Момчеви и Сие" ООД; "Хелиос-2002" ООД; "Чикън Груп" ООД, "Щерн енд Ко Груп" ЕООД и "Асоциация на месопреработвателите в България" (АМБ), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 7431 от 31.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1668/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е отхвърлена жалбата им против Наредба за изменение и допълнение (обн., ДВ, бр. 91 от 30.11.2012 г.) на Наредба № 32/23.03.2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици. В касационната жалба е посочено, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че при издаване на Наредбата не е спазено изискването на чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като липсват мотиви в представения доклад от заместник-министъра на земеделието и храните. Посочено е, че ВАС не е аргументирал твърдението си за приложимостта на чл. 10, § 1, тире първо от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество. В касационната жалба се навеждат доводи, че ВАС неправилно е приел, че дадените с Наредбата определения са изцяло съобразени с европейското законодателство. Иска се отмяна на решението и на Наредбата, тъй като е приета, без да бъде нотифицирана по реда на чл. 8 и чл. 9 от Директива 98/34/ЕО. Ответната страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, II колегия, намира касационното оспорване за допустимо, тъй като жалбата е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. По делото няма спор относно фактическата обстановка, която е правилно установена от първоинстанционния съд. Оплакванията са относно изведените въз основа на нея правни изводи. Същите обаче изцяло се споделят от касационната инстанция. Установено по делото е, че Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 32/2006 г. е издадена от министъра на земеделието и храните - компетентен орган и в предвидената от закона форма. При издаването й е спазена процедурата по чл. 77 и 78 от АПК и е обнародвана в "Държавен вестник". Неоснователно е твърдението на касатора, че Наредбата е приета при съществено нарушение на разпоредбата на чл. 28 от ЗНА, тъй като в доклада липсват мотиви. По делото обаче са налице доказателства, че промените в Наредбата са обсъждани и приети, като са спазени изискванията на чл. 27 и чл. 28 от ЗНА. Изготвени са по надлежния ред пакет документи: проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 32/2006 г.; доклад от заместник-министъра на земеделието и храните със съответните мотиви за това - какви причини налагат промените, целите, очакваните резултати и др., справка за отразяване на становищата, постъпили при съгласуване на проекта, както и протоколите от проведените заседания на работната група. Така по същество е спазено изискването на чл. 28, ал. 1 от ЗНА при приемането на Наредбата. В административната преписка е приложен доклад от заместник-министъра на земеделието и храните относно приемането на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 32/2006 г. В доклада са посочени причините, които налагат приемането на предлагания проект, както и целите и очакваните резултати от предлаганата промяна в нормативната уредба - прецизиране на нормативната уредба и по точно контрола, извършван от Българската агенция по безопасност на храните, както и защита на здравето и интересите на консуматорите. Това, че така изложените мотиви са кратки и не особено развити, в каквато насока са оплакванията на касатора, не влияе върху законосъобразността на административното производство по приемането на нормативния акт, т. е. чл. 28, ал. 2 от ЗНА ще бъде нарушен само ако е налице пълна липса на мотиви към проекта за нормативен акт, а в процесния случай това не е така. Още повече, изписването на по-обстойни мотиви не би повлияло върху съдържанието на процесната Наредба за изменение и допълнение и не би довело до друг резултат. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено още, че промените са обсъждани и приети от Асоциацията на месопреработвателите в България, видно от протоколите от заседанията на работната група, както и от справката за отразяване на становищата. За да постанови обжалваното решение тричленният състав на ВАС е приел, че Наредбата не е следвало да бъде нотифицирана, тъй като попада в приложното поле на чл. 10, § 1, тире първо от Директива 98/34/ЕО. Същият гласи, че членове 8 и 9 не се прилагат за законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки или доброволните споразумения, посредством които държавите-членки се съобразяват с обвързващите актове на Общността, които водят до приемане на технически спецификации или правила за услуги. В защитната си теза касаторът твърди, че разбирането на съда е невярно и неаргументирано, което не може да бъде споделено от настоящия състав. За да бъде приложен чл. 10 от Директивата, следва подзаконовият нормативен акт да е съобразен с обвързващите го актове от по-висока степен. При извършена съпоставка на разпоредбите на Наредбата с тези на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти ("Общ регламент за ООП") и Регламент (ЕО) № 1047/2009 на Съвета от 19 октомври 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари по отношение на пазарните стандарти за птиче месо е видно, че разпоредбите на Наредбата отговарят на тези в двата регламента. Първоинстанционният съд е подложил на подробна преценка обжалваните изменения и допълнения и правилно е констатирал отсъствие на твърдяното в касационната жалба противоречие. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно и в противоречие с материалния закон е приел, че дадените в Наредбата определения за "разфасовка на птиче месо"; "заготовка от птиче месо" и "продукт от птиче месо" са съобразени с европейското законодателство. При извършена съпоставка на определенията в Наредбата с тези от Регламент № 1234/2007 г. и Регламент № 1047/2009 г. е видно, че и трите определения, посочени от касатора, не противоречат на заложените в регламентите. Правилно ВАС, Второ отделение е приел, че твърденията в жалбата са неоснователни, тъй като термините са изцяло съобразени с европейското законодателство. От друга страна с приетите изменения и допълнения се цели защита и информираност на потребителя, при което той да може да направи свободно своя избор по отношение на продуктите, предмет на Наредбата, произведени и предлагани на пазара в Република България и тези, които са внос от Европейския съюз или трети страни. Също така въведените с Наредбата забрани за влагане на визираните в касационната жалба добавки в птичето месо, заготовки или разфасовки и продукти от него, освен при определени изключващи условия, е отново с цел да бъде информиран потребителя за качествената промяна на месото, която не го характеризира като прясно месо. Обстоятелството, че според Регламент № 1129/2011 г. някои добавки са допустими за влагане не означава забрана за държавите-членки нормативно да ограничат тяхната употреба. По принцип конкретен подзаконов нормативен акт би бил незаконосъобразен само ако се установи, че целият или отделни негови части противоречат на нормативни разпоредби от по-висок ранг. В случая доводите на касатора за незаконосъобразност на наредбата се свеждат до това, че същата не е била нотифицирана по реда на чл. 8 и чл. 9 от Директивата, както и че определенията в наредбата противоречат на регламентите. По изложените мотиви по-горе, развити и в първоинстанционното решение се установява, че твърденията на касатора са неоснователни, тъй като приетите изменения и допълнения са обвързани изцяло с актовете на Общността и целят защита на интересите и здравето на потребителите. Първоинстанционният съд е разгледал обстойно различните регламенти, които се отнасят до пазара на птиче месо и правилно е установил, че липсва несъответствие на наредбата с европейското законодателство, което налага обоснования извод за законосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт. С оглед на този извод, Върховният административен съд, настоящият петчленен състав намира, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, II колегия