Решение № 1323 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2327/2018 г.

Решение № 1323 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2327/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Антова чрез процесуалният й представител адв. Илиев против решение № 120 от 21.11.2017 г. по адм. дело № 221/2016 г. по описа на Административен съд Видин, с което са отхвърлени предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи, ОДМВР - Видин за солидарно осъждане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., в резултат на неправомерни бездействия и действия на Министерски съвет, на Министерство на икономиката и на Министерство на вътрешните работи, ОДМВР Видин в периода 06.07.2008 г. до 01.10.2014 г. вкл. и ищцата е осъдена да заплати съдебните разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не се е произнесъл относно незаконосъобразността на действията и бездействията на всеки един от ответниците и не е обсъдил в съвкупност представените доказателства, фокусирайки се единствено върху експертното заключение. Изтъква, че съдът не е съобразил задълженията на ответниците, възникващи от българското и международното законодателство, като и в касационната жалба повтарят подробно доводите, наведени в обстоятелствената част на исковата молба. Поддържа, че изводите на съда по фактите и правото са неправилни, включително относно извода, че утилизацията на противопехотни мини /ППМ/ е извършвана въз основа на издадени разрешения. Счита, че издаването на разрешенията за производство на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси /ВВООБ/ е фактическо действие на администрацията, а не правна дейност, както и че МВР носи отговорност за действията на ГД "Национална полиция" /ГДНП/ и ГДБОП, въпреки че последните са юридически лица. По подробни съображения моли за отмяна на обжалваното решение, произнасяне по съществото на спора и присъждане на разноски. Ответникът – Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Ответникът - Министерство на икономиката, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Ответникът - Администрация на Министерски съвет чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ОДМВР Видин оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдебното производство пред Административен съд Видин е образувано по искова молба на Ж. Антова, на която е причинено трайно затруднение на движението на левия горен крайник – средна телесна повреда при взрив във фабрика "Миджур" с. Горни Лом, собственост на "Видекс" АД на 01.10.2014 г. Предявени са искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ срещу Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката, Министерство на вътрешните работи и ОД на МВР. В исковата молба се твърди, че "Видекс" АД е спечелило конкурс в Гърция за изнасяне и утилизация на 1 568 159 броя противопехотни мини през 2008 г; както и че в завода на дружеството са се извършвали дейности по утилизация на противопехотни мини в количество, превишаващо възможностите на предприятието и разрешените норми, със знанието на държава и без нейната намеса, без разрешение на дружеството за съхранение и утилизация извън разрешените норми. Бездействието на държавата продължило в периода 06.07.2008 г. – 01.10.2014 г. Ищцата е поддържала, че държавата не се е намесила при поисканото от трето лице спиране на действията по утилизация на 06.07.2008 г., а напротив, чрез Междуведомствена комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към Министъра на икономиката разрешила трансфера на мините. Твърди се, че не е било подновено разрешителното на дружеството по ЗООС – действало от 26.07.2007 до 23.07.2012 г. По отношение на ответника – Администрация на Министерски съвет се твърди, че МС е бездействал, като: 1. не издал нормативен акт, уреждащ утилизацията, вноса и унищожаването на ППМ, 2. не въвел ограничения и забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната, за което има нормативно изискване - чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЕКПСОИТДУ; 3. не инициирал конституирането на компетентни административни органи за закрила живота и здравето на хората при внос и утилизация на противопехотни мини; 4. не е създал необходимата законова и подзаконова нормативна база с цел гарантиране извършването на действия, осигуряващи реална закрила на живота и здравето на хората при внос и утилизация на ППМ; 5. не извършил действията и контрола, предвидени в чл. 67 от същия закон; 6. не е предприел необходимото за осигуряване и опазване на националната сигурност и обществения ред, съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията и ЗЕКПСОИТДУ, включително чрез нарушение на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване. Поддържа се в исковата молба, че Междуведомственият съвет по въпросите на военно промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната и Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, подчинени на МС, са бездействали, като не са осъществили контрол съгласно раздел ІІІ, чл. 18 - чл. 27 и чл. 33 от ЗЕКПСОИТДУ и контрол съгласно чл. 67 от същия закон. По отношение на ответника - Министерство на икономиката се твърди, че то отговаря за неправомерното действие и бездействие на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към министъра на икономиката, която разрешава всички сделки с оръжия и боеприпаси. В случая се твърди, че тази комисия не е осъществявала контрол за извършваната от "Видекс" АД дейност и незаконосъобразно е издала разрешителното за трансфер на 1 568 159 бр. противопехотни мини категория С04. По отношение на ответника Министерство на вътрешните работи се твърди, че то отговаря за дейността на ГД "Национална полиция", която не извършила постоянен контрол съгласно чл. 152 вр. чл. 154 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и не отнела разрешителното на дружеството за завод "Миджур" заради това, че последният не е отговарял на условията за утилизация и съхранение на боеприпаси, нито осъществила контрол по реда на чл. 67 от същия закон. По отношение на ответника ОД на МВР се твърди, че е бездействало като не е изпълнило нормативно установените си задължения за постоянен контрол като не е отнел разрешителното на "Видекс" АД за завод "Миджур", който не е отговарял на условията за утилизация и съхранение. Изложени са твърдения за нарушения на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване, като се поддържа, че съгласно Конвенцията тази дейност е монопол на държавата, поради което тя е следвало с административен акт да отмени споразумението между българското и гръцкото дружество за внос на мините, предвид забраната за страните по Конвенцията за складират противопехотни мини, да ги задържат и да извършват трансфер с тях. Твърди се и неспазване на принципите на правото на ЕС, по-специално чл. 346 от ДФЕС, за което са отговорни и четиримата ответници. В резултат на посочените действия и бездействия на всеки от четиримата ответници се твърди от ищцата, че са й причинени неимуществени вреди в резултат на която й е причинено трайно затруднение на движението на левия горен крайник – средна телесна повреда, които вреди са подробно описани в исковата молба, а именно: посттравматично стресово разстройство. Отговорността на ответниците се претендира солидарно, на основание чл. 67 от ЗЕКПСОИТДУ, в който е предвидено контролът да се извършва от Междуведомствен съвет, Междуведомствена комисия и министъра на вътрешните работи. Изложените в исковата молба твърдения се поддържат и в касационната жалба. Пред първоинстанционния съд са установени следните факти: Завод "Миджур"-с. Горни Лом, е предприятие на "Видекс"АД-София, като в предмета му на дейност е включено разснарядяване на боеприпаси и безопасно използване на получените материали. На 08.07.2008 г. между Акмон С. А., Гърция и "Видекс" АД е сключен договор, съгласно който българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на мини спорeд STANAG-4518 по метода "технология топене" на следните количества мини: мина М2 - 214 525 бр., мина DM31 - 794 605 бр., мина М16 - 533399 бр., Мина М14 - 5620 бр. Съгласно договора под "разснарядяване" се разбира пълното и безопасно ликвидиране на мините, включително експлозива и детонатора, което ще се извърши в завод "Миджур" – с. Горни Лом. АКМОН С. А. от негова страна е натоварено от гръцката държава с работите по разоръжаване и безопасна ликвидация на мини на гръцката армия, като част от нейното задължение към Споразумението от Отава. Съдът подробно е изброил всички документи, въз основа на които дружеството е получило разрешение, респективно е лицензирано, включително за процесния период, за извършване на различни дейности, касаещи ВВООБ, в завод "Миджур", включително разснарядяване на мини тип ДМ 31, М2, М14 и М16, както и за внос, трансфер и външнотърговска дейност с оръжие и посочените мини, всички от категория С04, които са издавани от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министерство на икономиката и от органи и служби на МВР, както и от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС. Конкретно към датата на взрива дружеството е титуляр на решение рег. № У-35449 от 23.07.2012 г. на началника на сектор КОС при ГДНП на МВР, на основание чл. 24, ал. 4 ЗОБВВПИ, с което е допълнено издаденото разрешение на "Видекс" АД за производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утилизират /разснарядяват, делаборират/ на територията на обект – завод "Миджур" по приложен заверен списък към решението, като същото е безсрочно. За периода 24.02.2014 г. -29.09.2014 г. "Видекс" АД е уведомявало Министерство на икономиката и енергетиката за предстоящата доставка на гръцки мини с приложена информация относно дата, ГКПП, количество, товарни автомобили и протоколи. На 25.02.2015 г., видно от протокол № 2 от заседанието, проведено на 25.02.2015 г. на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, съветът е спрял издадения тригодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната и тригодишното удостоверение за регистрация за трансфер до възстановяване на надеждността на дружеството по мотиви, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията за надеждност, като са възникнали обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 1, ал. 2 от ЗЕКПСОИТДУ задължения–неизпълнение на международни задължения на РБ по Отавската Конвенция. Посочен е възникналият инцидент в завод "Миджур" и обстоятелството, че дружеството не е в състояние да изпълни договора за утилизация на ППМ, собственост на РГ, поради което РБ се явява в нарушение на чл. 1 от Конвенцията, задължаваща всяка държава по никакъв начин да не складира и не задържа ППМ. С протоколно решение № 9/16.09.2015 г. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е отнел издаденият тригодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, като е посочена липса на промяна в обстоятелствата, поради които е спрян издадения лиценз, и по целесъобразност. Съдът е проследил подробно по дати извършените на дружеството проверки в процесния завод от сектор КОС при ОД на МВР Видин, сектор КОС при РУП -Белоградчик, РС"ПБЗН", РО"НСК"-Видин, РДНСК-СЗР, Дирекция "ИТ"-Монтана, "ППД" –ОУПБЗН-Видин, всички във връзка доставките на противопехотни мини, като констатациите от проверките са подробно изложени. Проверките са извършени на 23.09.2013 г., 14.10.2013 г., 13.02.2014 г., 21.02.2014 г., 27.02.2014 г., 13.03.2014 г., 21.03.2014 г., 26.03.2014 г., 10.04.2014 г., 29.05.2014 г., 10.07.2014 г., 10.09.2014 г., 24.09.2014 г. на място и по документи. Констатирани са нарушения основно във връзка с документацията, но и във връзка с квалификацията на лицата, ангажирани в утилизацията на противопехотни мини. Нееднократно са давани разпореждания на директора на завода във връзка с предстоящите доставки да се завиши контрола във връзка с безопасността и отчетността при движение и утилизиране на мините. Предписания за стриктно водене на отчетната документация и спазване на нормативите за помещенията са давани при повечето проверки. За пропуски в документацията на директора на завода са съставяни АУАН и НП. Констатация, че утилизацията на противопехотни мини е започнала, е направена при проверката на 29.05.2014 г., извършена от мл. ПИ КОС при РУ - Белоградчик и служители на КП при РУ - Белоградчик. Установено е нередовно водене на документацията и отново са дадени задължителни указания за отчетността и почистване на производствените помещения. При проверката на 10.07.2014 г., извършена от ПИ КОС при ОДМВР-Видин в завод "Миджур" не са установени конкретни нарушения във връзка с констатирана протичаща в момента на проверката утилизация на мини ДМ 31. Проверката е във връзка с получена доставка на ППМ на 08.07.2014 г. На 10.09.2014 г. при извършена проверка в завод "Миджур" от ПИ КОС - ОДМВР – Видин и началник група "Охранителна полиция" при РУ Белоградчик се установява, че в помещение "Парна централа" се съхраняват 47 палета с противопехотни мини М-16 или общо 11280 бр. мини, които не се съхраняват в складово помещение. Установените мини не са заприходени и не са вписани в книга за приход, разход и наличност /регистър/, водени в обекта- завод "Миджур", установени са и 22 бр. палета пред склад 9 като 7 бр. от тях се намирали в паркиран пред склада автомобил, установени са и 2 бр. палета пред участък "Лят бустер на цех С, или общо извън складовите помещения са установени 71 бр палета мини М-16, представляващи 17040 бр. мини. Установена е и липса на въоръжена охрана, както и допуснати груби технически грешки във водената отчетност, подредбата в складовете е по начин, който възпрепятства извършване на проверка, но е констатирана наличността в складовете. За резултатите от проверката е издаден КП № 23307/11.09.2014 г. На 10.09.2014 г. на директора на завода В. Цокин и мениджър "Утилизация" М. Чернев са издадени протоколи за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР. На Чернев е издадено и полицейско разпореждане от същата дата. На управителя на дружеството със Заповед № з-877/11.09.2014 г. са дадени задължителни предписания да се преместят съхраняваните в нарушение на изискванията мини в складовите помещения, ВВ и ППМ да се съхраняват само в складовите помещения като при съхраняването да се осигурят изискваните минимални отстояния, като се пренаредят и съхраняваните в складовете палета, да се води строга отчетност, да се осигури въоръжена охрана, да се извърши доставка само в случаите, когато в складовите помещения има капацитет за поемане на доставените количества. На 24.09.2014 г. от ПИ КОС, РИОСВ-Монтана, РСПБЗН, ДИТ-Видин е извършена съвместна проверка, при която е установено, че в помещението "парна централа" не се съхраняват мини, съхраняваните там са пренесeни на 11.09.2014 г. в склад № 1, водената отчетност съответства на наличностите, в участък Утилизация, цех С се утилизирали мини М-16, въведена е указаната книга, в която отговорникът на смяна вписва доставените за утилизация мини, установени са по линия на ПБЗН и РИОСОВ пред цех С опаковки-дървени сандъци от мини М16, които е следвало да се складират на определените за това места. Също така е установено от представителите на РИОСВ, че съхраняваните изделия в склад № 3 са в количество, което не превишава допустимото съобразно първоначално издаденото разрешение № 67/2007 г. В заключението на назначената взривотехническа експертиза е подробно обяснено общото устройство на мините и начинът им на действие. Установено е от заключението на вещото лице, че вместимостта на складовете, в които са се съхранявали ППМ, а именно склад № 1 и склад № 3, за периода 23.01.2014 г. –01.10.2014 г. е била по 150 000 кг тротилов еквивалент. В този смисъл е и КП от 23.01.2014 г., в който е установена промяна в паспортите на складовете. Вещото лице посочва, че няма основание за увеличаване на капацитета от 100 000 на 150 000 кг тротилов еквивалент като не е установил преписка или аргументация за определяне на капацитета първо на 100 тона, после на 150 тона. Видно от заключението, при неспазване на безопасни разстояния между складовете и при увеличение на тротиловия еквивалент в тях е възможен "ефектът на доминото". Въз основа на заключението съдът е установил, че допустимият тротилов еквивалент на складовете следва да се приеме за 100000 кг, съобразно одобрените паспорти на складовете, при която вместимост на складовете са издадени съответните разрешения, а от данните по делото е установил, че процедурата по съгласуване на увеличената вместимост не е приключила. Установено е от заключението на вещото лице, че ППМ М2, М14, М6 и DМ 31 съобразно конструкцията си са неразглобяем вид, капсоловани тип "консервена кутия", поради което не полежат на утилизация, а унищожаването им следва да се извърши само чрез взривяване. Съгласно заключението на вещото лице се установява, че "утилизацията" на бойни припаси е последната фаза от жизнения им цикъл, която включва използване по предназначение в учебнобойни стрелби, търговска реализация, разснарядяване, а унищожаването на ППМ, включително процесните, се извършва единствено чрез взривяване при спазване на мерките за безопасност и екологични норми. По делото пред АС са представени от Министерство на икономиката в превод Споразумение за стандартизация STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси, по който именно българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на договорените видове и количество мини. Видно от стандарта STANAG-4518, в същия се съдържат дефиниции на двете ключови понятия "Demilitarisation" и "disposition process", съдържа се описание и графично обозначение на процеса на демилитаризация и ликвидация като утилизацията безспорно представлява част от процеса на демилитаризация на боеприпасите. В съответствие със стандарт STANAG-4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси е изготвен и план за разоръжаване и безопасно обезвреждане на Мина М2 А4, М14, М 16, ДМ 31, съдържащ описание на специфичните особености на отделните видове мини, възможните технологии за разоръжаване, съществените рискове при обезвреждането. Установено е от същите, че не се изключва възможността за утилизация на процесните мини. Установено е от заключението на вещото лице, че в утвърдените Технологични инструкции за отделните видове мини няма определен брой на необходимите мини за едносменен режим на работа, но въз основа на утвърдената от Изпълнителния директор на дружеството Инструкция за безопасност при работа с бойни припаси, взривни вещества и барути, е установено, че допустимото количество дневно в участък Утилизация е следвало да бъде до 10 мини на работно място, което означава най–много до 100–110 бр. мини по време на работния процес. Прието е от вещото лице, че технологичните инструкции са изготвени формално и не осигуряват безопасност на производствения процес по разснарядяване. Установява се от заключението на вещото лице, че в участък "С" е имало концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид ВВ, целенасочено е съкращавано времето за извършване на някои дейности, които са извън технологичните инструкции. Като причина за взрива е посочено достатъчно мощен детонационен импулс и предаване на детонация между концентрираните взривни вещества, експлозиви и изделия, които са били в повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха. Вещото лице в съдебно заседание е уточнило, че при всички случаи е имало човешка дейност за причиняване на взрива. Същият уточнява, че категорично не може да се каже откъде е иницииращия взрив. Вещото лице е установило от заключението при изслушването му в съдебно заседание, че най-опасните операции като част от технологичния процес е следвало да се извършват в бронекабина, каквато е имало в участъка, но е заобикаляна и не се е използвала. Съгласно заключението на вещото лице се установява, че транспортни и счетоводни документи в цех С в момента на взрива е имало 6986 бр. ППМ., което значително надвишава допустимият за една смяна брой на ППМ от 4000 бр., с оглед максимално допустимият брой за обработка дневно 8000 бр. По делото е назначена и изслушана съдебно-психиатрична експертиза, която е дала заключение за негативното отражението на Антова след взрива. Тя е преживяла остър стрес и изпаднала в тежка психологическа шокова криза. Изслушани са и свидетелски показания в тази насока. По делото е назначена и изслушана съдебно – медицинска експертиза, заключението на която е, че на Антова е причинено трайно затруднение на движението на левия горен крайник – средна телесна повреда. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са допустими, но неоснователни. Изложил е съображения, че безспорно възникналият взрив в завод "Миджур" на 01.10.2014 г., е дал изключително негативно отражение върху психическото и здравословно състояние на ищцата. Съдът обаче е счел, че не са налице останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците, а именно противоправно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни действия и бездействия и причинна връзка. АС Видин е приел, че не се установява незаконосъобразно бездействие на Министерския съвет - неизпълнение на вменено задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което да е причинило вредоносния резултат. Според съда не е налице бездействие за законодателна инициатива, тъй като такава не се налага от разпоредбите на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, ратифицирана от РБ със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. - ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г. Приел е, че нормативната уредба е фрагментарна, но съдържа правила за утилизация на боеприпаси, която не е забранена от законодателството. Съдът е изложил подробни съображения, че не е налице незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет по въпросите на военно промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната, изразяващо се в неосъществен контрол, както по издадените лицензи, сертификати и удостоверения, така и в липса на отнемане на същите, тъй като производството по издаване на лиценз, удостоверение за регистрация и др. завършва с издаване на съответен административен акт-властническо волеизявление, от което съответният адресат придобива права и/или задължения, като издаването на административния акт представлява правна дейност на административния орган. Съдът е съобразил, че исковите претенции се основават на незаконосъобразни фактически действия или бездействия, каквито издадените лицензи и разрешения не са. По същите съображения са счетени за неоснователни исковете срещу Министерство на икономиката, тъй като издаденото разрешение от 04.09.2018 г. за трансфер на 1568159 бр. противопехотни мини е индивидуален административен акт, а не правно действие на ответника. Освен това разрешението е с изтекъл срок на валидност до 04.09.2009 г., като впоследствие е издадено ново разрешение за трансфер № 000229 от 15.10.2013 г., със срок на валидност 15.10.2014 г., впоследствие продължен до 15.10.2015 г. Съдът е счел, че министерството е изпълнило задълженията си по чл. 67 ЗЕКПСОИТДУ, като е изискало становище от началника на сектор "КОС" при ГДНП, във връзка с което е извършена проверка и едва след проверката на полицейските органи и полученото положително становище на дружеството е издадено Удостоверение за трансфер № 000229 от 15.10.2013 г. със срок на валидност 15.10.2014 г. За неоснователни са счетени и исковете по отношение на а Министерството на вътрешните работи, тъй като, според Административен съд Видин, липсват конкретни контролни правомощия на министъра на вътрешните работи като контролен орган, както в ЗЕКПСОИТДУ, така и в ЗОБВВПИ. Съгласно ЗОБВВПИ разрешенията за производство, за транспортиране, предварителното съгласие, т. е всички оправомощаващи административни актове, се издават от директора на ГДНП или оправомощено от него длъжностно лице, а съобразно чл. 152, ал. 2 от ЗОВВПИ контролът върху производството на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се осъществява от полицейските органи и от комисията по чл. 19, ал. 2 от закона - Междуведомствена комисия, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи, която дава становище по исканията за издаване на разрешения за производство; полицейските органи са определени в чл. 57 от ЗМВР. Съдът е изложил мотиви, че отговорността на министъра на вътрешните работи е обща и произтича от неговата функционална компетентност на ръководство и контрол; той няма вменени конкретни контролни правомощия, а те са възложени на полицейските органи по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, поради което и в случай на неосъществен контрол, бездействието на министъра не може да бъде в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилата вреда. Съдът е отчел, че конкретни контролни правомощия са възложени на Междуведомствената комисия по чл. 19 от закона, за чийто незаконосъобразни действия /бездействия отговорност следва да се носи от министерството на вътрешните работи, но по делото не се установява, че по отношение на дружеството "Видекс"АД е предвидена планирана проверка от комисията по чл. 19 от ЗОБВВПИ /чл. 9, ал. 2 от наредбата/, която не е изпълнена от същата, поради което не се установява бездействие. АС Видин е посочил, че конкретните контролни правомощия и осъществяване на постоянния и внезапен контрол основно са възложени на полицейските органи към Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции на МВР (ОДМВР), включващи в структурата си и районните управления, като съобразно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР главните дирекции и областните дирекции са юридически лица. Според съда, предвид разпоредбата на чл. 205 от АПК Министерството на вътрешните работи като ЮЛ не носи отговорност за неосъществен контрол на полицейски органи към ГДНП или към областна дирекция на територията на която е завод "Миджур"-ОДМВР Видин, които пряко следва да бъдат ангажирани при незаконосъобразни действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица. По отношение на ОД на Мвр Видин съдът е отчел, че са налице данни за множество извършени от полицейските органи към РУ Белоградчик и сектор КОС при ОД на МВР–Видин проверки през 2013 и 2014 г. именно с оглед извършваната утилизация на ППМ, издавани са и задължителни предписания. Наредбата изисква по отношение на постоянния контрол, извършван от полицейските органи, същият да е ежедневен като от органите на сектор КОС РУ–Белоградчик са дадени задължителни преписания за подаване на ежедневни справки за получени, утилизирани и налични мини, както и да бъдат уведомявани за предстоящите доставки най–малко три дни преди всяка доставка. Съставяни са АУАН и са издавани наказателни постановления. Всичко това сочи, че е не е налице бездействие. Предвид гореизложените съображения съдът е заключил, че не се установяват противоправни фактически действия и бездействия на органи и длъжностни лица на ответниците по делото. Съдът е установил, че в резултат на възникналия взрив в завод "Миджур" на 01.10.2014 г., при който е пострадала Антова, на същата са й причинени неимуществени вреди - средна телесна повреда на горен крайник, отражение върху психическото й състояние. АС Видин е заключил, че това се установява от изслушаната съдебно психиатрична и съдебно медицинска експертизи и свидетелски показания. Освен изложените подробни мотиви за липсата на противоправно поведение, съдът се е позовал на взриво-техническата експертиза, обосновавайки изводите си за липса на пряка причинно-следствена връзка между твърдяните действия и бездействия и настъпилия резултат – телесната повреда на ищцата. Съдът е приел, че конкретната причина за взрива е нерегламентирано действие на лице и вероятното нарушаване на технологичните процеси и изисквания за безопасност в производствения процес, съхраняването на делаборираните, чувствителни на ВВ елементи от ППМ и капсул детонатори заедно с мините и значителните им количества, изиграли ролята на междинен детонатор. Изводът на съда е, че настъпилата средна телесна повреда на ищците не е пряка последица от бездействие на длъжностни лица и органи на ответниците по делото, а от неустановено действие на трето лице, довело до взрива, чийто мащаби са резултат на извършените нарушения на изискванията за безопасност в производствения процес, отговорността за което е на прекия причинител на увреждането и на работодателя. Съдът изтъква в подкрепа на тези свои изводи обстоятелството, че взривът е настъпил по време на производствения процес в участъка за утилизация, а не в складовите помещения, където са били складирани огромното количество мини и приема, че концентрацията на мини в складовите помещения от 193000 бр. не е в причино–следствена връзка с настъпилия взрив и причинените на ищцата вреди, тъй като складовите помещения не са засегнати от взрива. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Налице са отменителни основания по чл 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Настоящата инстанция следва да подчертае, правният спор по настоящото дело, образувано по иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, за разлика от всички други искове на същото правно основание, се отнася за обезщетение за вреди от изключително тежко накърняване на живота и здравето на гражданите, случай, при който, в резултат от взрив в рамките на осъществявана лицензирана от държавата дейност по съхраняване и утилизация на взривни вещества, експлозиви и боеприпаси, като напр. противопехотни мини, са загинали 15 български граждани и няколко други са получили увреждания на здравето в различна степен. Следва да се посочи и че загиналите и увредените граждани са лица, които са упражнявали правото си труд, работници по трудово или друг вид правоотношение с предприятието, извършващо този вид лицензирана от държавата дейност и като такива, освен правото на живот, имат регламентирано в Конституцията право на безопасни и здравословни уславия на труд /чл. 42 КРБ/. Що се отнася до правото на живот, при разглеждане на делото настоящият съд изхожда от обстоятелството, че лишаването от живот и накърняване на здравето се явяват едни най- тежките форми на увреждане, с оглед защитените от правния ред ценности. Правото на живот се гарантира от Конституцията на Република България и се урежда като основно право в разпоредбата на чл. 28 КРБ. В Европейската конвенция за правата на човека правото на живот е уредено като абсолютно сред основните права. Член 2, § 1 предвижда, че "правото на живот се защитава от закона". Това установява позитивно задължение на държавите да предприемат подходящи действия за опазване на живота на всяко лице под тяхна юрисдикция /LCB с/у Обединеното кралство/. От това произтича основното задължение на държавата на обезпечи правото на живот чрез приемане на подходяща законова и административна рамка на възпиране от извършване на престъпления срещу личността и създаване на правоприлагащ механизъм за предотвратяване, спиране и наказване на нарушенията на тези разпоредби /Makaratzis v. Greece/ и/или в някои случаи осигураване на гражданскоправни средства за защита /Calvelli and Ciglio v. Italy/. А законовата и административна рамка следва да включва и регулиране на дейности и ситуации, които могат да представляват риск за живота. В практиката на ЕСПЧ е изведен принципът, че "законът" който гарантира правото на живот трябва да е формулиран "достатъчно точно, за да се даде възможност на гражданите да регулират своето поведение" /Sunday times v. UK/, а отговорността по законите на държавата за лишаване от живот трябва да обхваща както действията на частни лица, така и на лица, действащи от името на държавата. Член 2 ЕКПЧ изисква дейности и ситуации, които могат да застрашават живота, да са предмет на съответен регулаторен режим, за да се намали в максимална степен рискът от фатално увреждане В решението по делото Oneryildiz v. Turkey се посочва, че други опасни дейности трябва да са предмет на правила съобразно конкретната дейност, които регламентират лицензирането, функционирането и контрола върху дейността. Наред с посочените стандарти, ЕСПЧ изисква от държавите членки и ефективен механизъм на правоприлагане, който да прилага законите, изисквани от чл. 2. С оглед на посочените изисквания на ЕСПЧ за ефективен механизъм на правоприлагане при защитата на правото по чл. 2 ЕКПЧ, административният съд е следвало да се разгледа исковата претенция на първо място за нарушение на Европейската конвенцията, доколкото Конвенция е част от вътрешното право, съобразно правилото на чл. 5, ал. 4 КРБ. В конкретния случай административният съд е разгледал по същество исковата претенция срещу посочените от ищцата ответници, приел я е за неоснователна, но в мотивите си не е изложил никакви съображения за нарушаване на правото по чл. 2 ЕСПЧ, изпълнени ли са позитивните задължения на държавата да обезпечи със съответните механизми защита на правото на живот от накърняване. От гледна точка на защита на това абсолютно по своя характер основно право, доколкото ответниците по делото са няколко, включително като такъв е посочен и МС, съдът следва да отговори на въпроса създаден ли е механизъм от такива национални мерки при извършване на дейността по съхранение и утилизация на взривните вещества и материали. Какви задължения са нормативно възложени на посочените от ищцата органи като ответници по иска в рамките на техните правомощия като органи на изпълнителната власт, заемащи различно място в йерархията на тази власт. Дължи се отговор на въпроса каква е целта на създаване на такъв механизъм и изпълнена ли е била тя в конкретния случай. За да се приеме, че липсват незаконосъобразни бездействия на посочените като ответници органи, съдът следва да изложи съображения какви от възложените задължения като част от механизма за защита на правото на живот са изпълнени и кои задължения не са били изпълнени или нарушени и кой от административните органи е проявил незаконосъборазно бездействие. Исковата претенция не е била разгледана от гледна точка на защита на правото на живот по чл. 2 ЕСПЧ и съдът не е приложил системата от стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при защита правото на живот, което е основно задължение на държавата. Това само по себе си, поради обстоятелството, че ЕКПЧ е част от вътрешното право и се ползва с предимство по отношение на националните правни норми, представлява нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По конкретните факти, приети за установени съдът е трябвало да даде отговор на въпроса, пряко свързан с основанието на исковата претенция, как и от кого е контролирана лицензионната дейност, защо констатираните нарушения установени по делото не са намерили отражение в констативните протоколи, предприемали ли са действия за ограничаване, спиране или прекратяване на дейността на дружеството. Тук следва да се посочи, че настоящата инстнация не намира за логични и обосноваващи отхвърлителния диспозитив мотивите, основани на извод, че завишеното количество боеприпаси са се съхранявали в складовите помещения, а взривът е избухнал в производствения цех за утилизация, който извод се основава на факта, че складовите помещения не били засегнати от взрива. Такъв извод би бил обоснован само при наличие на категорични доказателства, че в производствения цех, където е възникнал взривът е имало само допустимо количество боеприпаси, а не надвишаващо нормативите такива. Такива доказателства по делото липсват и тази липса сочи на необоснованост на правните изводи. След като съдът е приел, че са налице доказателства за концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия, значително надвишаващи допустимите количества, като включително съществуват и счетоводни документи за това, необосновани са изводите за липса на незаконосъборазно бездействие във връзка с контрола върху дейността дружеството от ответните страни и че единствената причина за взрива е неустановено действие на трето лице. В тази връзка съдът следва да събере доказателства и относно изхода на образуваното наказателно производство. Изложеното сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано и същото следва да се отмени. Делото следва да се върне на същия съд за ново разгледане за установяване посочените в мотивите на настоящото решение обстоятелства. С оглед на горното, Върховният административен съд