Решение № 15352 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13566/2009 г.

Решение № 15352 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13566/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Производството е образувано по искане на КАЛИН ЙОСИФОВ ЙОСИФОВ, гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 2 и 6 от АПК на влязлото в сила Решение № 510 от 12.01.2009 година, постановено по адм. д. № 9670/2008 година по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е оставено в сила Решение № 389 от 23.05.2008 година по адм. д. № 2527/2007 година по описа на Административен съд - София - град, Второ административно отделение. Ответникът - Столичен общински съвет чрез процесуалният си представител намира подадената молба за отмяна за неоснователна. Излага подробни съображения за това в представено по делото възражение. Искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С Решение № 389 от 23.05.2008 година по адм. д. № 2527/2007 година по описа на Административен съд - София - град, Второ административно отделение е отхвърлена жалбата на Йосифов против Решение № 318/19.04.2007 год. на СОС, с което е открита процедура за приватизация чрез изкупуване без търг или конкурс за кафе - бар "Теменуга", находящ се в гр. София, бул. "Мария - Луиза" № 49. С Решение № 510 от 12.01.2009 година, постановено по адм. д. № 9670/2008 година по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, е оставено в сила посоченото решение на Административен съд - София - град. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Калин Йосифов е страна по делото както пред Административен съд - София - град, така и пред Върховния административен съд, като постановените съдебни актове са неблагоприятни за него. Поради това Йосифов може да иска отмяна на постановените съдебни решения. В искането си не е посочил основанията на които претендира отмяна, но те навеждат на хипотезата на чл. 239, т. 2 и 6 от АПК. В първата хипотеза отмяна може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член на състава на съда във връзка с решаването на делото. В този случай основание за отмяна на постановеното съдебно решение е престъпление, свързано с делото при положение, че е компрометирана истинността на фактите, на които е основано съдебното решение. Това престъпление обаче следва да е установено с влязла в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 от ГПК. В случая молителя не е представил такива доказателства, което прави искането му в тази му част неоснователно. Не е налице такова установяване, тъй като соченото от молителя наказателно производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, който да установява и квалифицира по безспорен начин извършеното от вещото лице деяние като престъпление, както и всички условия и предпоставките, свързани с него. Поради изложеното не може да се счете, че образуваното и висящо наказателно производство пред Районен съд е установяване по надлежния съдебен ред на визираните в т. 2 на чл. 239 от АПК обстоятелства. Молителят поддържа искане за отмяна на посочените по-горе съдебни решения и на основание чл. 239, т. 6 от АПК. По този ред на отмяна ще подлежи това съдебно решение, за което с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено, че противоречи на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Във връзка с това искане молителя също не е представил никакви доказателства, установяващи наличие на решение на Европейския съд. Към настоящия момент видно и от представените от молителя доказателства има образувана процедура и дело пред Европейския съд по правата на човека, но решение по смисъла на чл. 239, т. 6 от АПК не съществува. Всички описани от молителя факти и обстоятелства не са нововъзникнали. Същите са били представени в хода на делото, както пред Административен съд - София - град като първа инстанция, така и пред Върховния административен съд като касационна инстанция. Като част от доказателствата по делото посочените обстоятелства са били предмет на обсъждане от съответните съдебни състави и на двете съдебни инстанции и са били взети под внимание при произнасяне на крайните съдебни актове. С оглед горното при липсата на условията за отмяна, посочени в чл. 239, т. 2 и 6 от АПК, искането на Калин Йосифов Йосифов като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,