Решение № 15478 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2009 г.

Решение № 15478 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Директора на ОДП - Видин с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди, че съдът е обсъдил вместо фактите и доказателствата за дисциплинарни нарушения, за които е наложено дисциплинарно уволнение, факти за престъпление, за което обаче служителят е оправдан. Навежда довод, че наказанието е наложено за дадено обещание за извършване на действие по снемане на физическо лице от общо държавно издирване, което не влиза в служебните задължения на служителя, за проведена нерегламентирана среща, за която не е уведомил ръководството си по надлежния ред, а като резултат от тази среща в личния му автомобил са намерени белязани пари. Неправилно съдът е приел, че не е нарушен Етичния кодекс. Иска отмяна и отхвърляне на жалбата. Ответната страна Иван Иванов Димитров, гр. Видин оспорва чрез процесуалния си представител касационната жалба. Твърди, че административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е изписал текстово нарушенията на Етичния кодекс. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да уважи жалбата на Иван Иванов Димитров против заповед № А3-1619/ 11.07.2008 г. на изпълнителния директор на НСП София, с която на основание чл. 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВРе наложено дисциплинарно наказание "уволнение", съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, защото липсва текстово описание на посочените цифрово нарушения на Етичния кодекс. Освен това е прието, че с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 1374/2008 г. по описа на ВРС е прието, че деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание не е престъпление и следователно не е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е изложил мотиви, както го задължава разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПКвр. с чл. 144 от АПКпо съществото на спора, нито е обсъдил относимите за правилното решаване на делото факти и доказателства. Произнесъл се е формално и липсват мотиви дали са извършени посочените в заповедта за уволнение нарушения на служебната дисциплина и представляват ли основание за дисциплинарно наказание по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК сред задължителните реквизити на административния акт са фактическите и правни основания за издаване на акта, които съставляват мотивирането на административното решение. В заповедта са посочени факти и правно основание, под което административният орган е подвел съответните факти. Няма задължение по АПК за възпроизвеждане текстово на цифрово посоченото правно основание, в случая на нарушената етична норма. Освен това мотивите към административния акт могат да се съдържат в други документи, които предхождат и подготвят издаването му, като в случая това са обобщената справка на дисциплинарната комисия от 28.05.2008 г. и становището от 3.06.2008 г., на които се е позовал издателя на акта, но те не са обсъдени от съда. Освен това съдът не се е произнесъл по предмета на делото - дисциплинарно наказание за нарушение на Етичния кодекс поради въвеждане в заблуда на физическо лице с обещал за снемане от общо държавно издирване на Фика Петрова, което не влиза в кръга на служебните задължения на полицейския служител и нерегламентирани контакти с Цветан Милчев Василев по неговата "молба" за съдействие, за която не е уведомил по надлежния ред ръководството, и е уронил престижа на службата, вместо да повиши общественото доверие към държавните служители в МВР. В становище на разследващата комисия от 3.06.2008 г. изрично е отразено, че не се доказва служителят да "взел " белязани пари, затова и следва да се промени правната квалификация на деянието. Поради това неправилно съдът се обсъждал оправдателната присъда по повдигнато срещу Иван Иванов обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК измама с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържане у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. Решението следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. Прие новото разглеждане съдът следва да обсъди всички наведени от страните възражения и доводи, ангажираните по делото доказателства и да установи фактическа обстановка, от която да изведе правни изводи за нарушения или липсата на нарушения на служебна дисциплина, за които е наложено дисциплинарното наказание. Съдът следва да съобрази и ТП № 3 от 7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите при Върховния административен съд, (обн. ДВ бр. 48/2007 г.). Когато деянието представлява нарушение на ЗМВР, на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на преките ръководители, представлява неизпълнение на служебни задължения, очертани с нормативни актове или в длъжностната характеристика или представлява неспазване на предоставени служебни правомощия, наказващият орган не може да подменя правното основание за уволнение като подвежда тези нарушения под разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като деяния, несъвместими с етичните правила за поведение уронващи престижа на службата. Нарушението на морални норми за поведение, посочени в Етичния кодекс, е самостоятелно основание за дисциплинарно наказание, и то не "поглъща" всички останали дисциплинарни нарушения по чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. Ако беше така, законодателят нямаше да го изведе отделно в т. 4 от чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания начин. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение