Решение № 6823 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 758/2018 г.

Решение № 6823 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 758/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Бургас, чрез процесуалния му представител юрк. Т., срещу решение № 2002 от 24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 993/2017 г. на Административен съд – гр. Бургас, 5 състав, с което по жалба на [фирма] е отменено решение № 32–15778 от 19.01.2017 г. на Началника на Митница Бургас, с което е определено тарифно класиране в клас 33 за стоката, обект на лабораторен анализ по митническа декларация (МД) № 16 BG001000 Н0052703/20161026 – код по ТАРИК 2204 30 10 00; определен е размер на възникнало митническо задължение и дължимите държавни вземания, както и видът и размерът на дължимите суми за доплащане по МД, както следва: мито – 3 838, 12 лв. и ДДС – 767, 621 лв., потвърдено с решение № Р–237/32-72784 от 16.03.2017 г. на Директора на Агенция "Митници". С решението на Ас – гр. Бургас митница – Бургас е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното решение на Началника на Митница - Бургас. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава решение № 32–15778 от 19.01.2017 г. на Началника на Митница – Бургас. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът [фирма] с представен писмен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на същата и правилност на оспореното решение на съда. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Счита, че решението е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да се отмени и предвид забраната за фактически установявания в касационното производство, делото следва да се върне за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение АС – гр. Бургас е отменил като незаконосъобразно решение № 32-15778 от 19.01.2017 г. на началника на Митница - Бургас, потвърдено с решение № Р-237/32–72784 от 16.03.2017 г. на Директора на Агенция "Митници". Посочените решения на митническите органи са издадени във връзка с МД № 16 BG001000 H0052703 от 26.10.2016 г., с която [фирма] е поставил под режим "допускане за свободно обръщение" стока, описана в клетка 31 като "гроздов сок /гроздова мъст/ от грозде сорт [наименование]" с код по ТАРИК [номер], с изпращач на стоката [фирма], М., при ставка на митото от трети страни 0%. На основание чл. 29, чл. 77, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9.10.2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза, чл. 19, ал. 7 от ЗМ, чл. 54, ал. 1 от ЗДДС и чл. 20 от ЗАДС митническият орган е определил код по ТАРИK 2204 30 10 00 в кл. ЗЗ и нов размер на митническото задължение и дължимите държавни вземания, както следва: мито – 3 838, 12 лв., акциз - 0, 00 лв., ДДС – 3 166, 45 лв., от които за доплащане след приспадане на вече заплатени суми: мито – 3 838, 12 лв. и ДДС – 767, 62 лв. Изложил е съображения, че стоката не се класира в декларирания в митническата декларация код, тъй като той се отнася за неферментирали сокове, чието алкохолно съдържание не превишава 0, 5 % vol, а анализираната проба според заключението на митническата лабораторна експертиза (МЛЕ) с алкохолно съдържание 1, 8 % vol., но не отговаря на определението за "тихи вина" по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗАДС, поради което не се дължи акциз. За да отмени оспореното пред него решение на Началника на Митница - Бургас, АС – гр. Бургас е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че не може да се кредитира протокол за изпитване № П–825 от 02.12.2016 г., извършено от Изпитвателната лаборатория на Изпълнителна агенция по лозата и виното, което установява, че проба от същия товарен автомобил и внос при правилно съхранение и изследване след един месец е с алкохолно съдържание 0, 00 %. Приел е обаче, че не може да се кредитира и направената от митническите органи експертиза на взетите от стоката проби, въз основа на които е издадено решението на Началника на Митница – Бургас. Според съда пробата, изследвана в МЛЕ, не е взета в съответствие с Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки. Приел е обаче, че неспазването на изискването за съхраняване на контролна проба и липсата на консервиране на взетите от митническите служители проби са довели до това да не може да бъде установено действителното алкохолно съдържание във внесения с МД продукт. При неправилно съхранение той се променя изключително бързо във времето. Поради това е обосновал извод, че от доказателствата по делото не може да се установи, че характеристиките и свойствата на изследвания от Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) продукт са идентични с тези на внесения на територията на страната към момента на освобождаването и допускането му за свободно обръщение. Поради това е приел допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на оспореното решение на Началника на митница – Бургас. Оспореното решение е правилно. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и цялост, а е дал вяра само на доказателствата представени от жалбоподателя в първата инстанция. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства, включително заключението на съдебно - химическата експертиза и защо тя не може да даде категоричен отговор на зададените въпроси, а именно поради липсата на контролна проба, върху която да бъде извършено изследване. Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени и се подкрепят от събраните доказателства. Изведените въз основа на тях изводи са обосновани и законосъобразни. В код 2009 съгласно Комбинираната номенклатура (КН) попадат плодови сокове (включително гроздова мъст) или зеленчукови сокове, неферментирали, без прибавка на алкохол, с или без прибавка на захар или други подсладители; 2009 61 - със стойност Брикс, непревишаваща 30 и 2009 61 10 - със стойност, превишаваща 18 EUR на 100 kg нетно тегло. В ОБКН към глава 20, т. 6 е посочено, че по смисъла на код 2009 под "неферментирал сок без прибавка на алкохол", се разбира сок, чието алкохолно съдържание по обем (забележка 2 на глава 22), не превишава 0, 5 % vol. В определения с административния акт код 2204 30 10 00 съгласно КН се класират: Други видове гроздова мъст: частично ферментирали, дори такива, чиятo ферментация е прекъсната по начин, различен от прибавка на алкохол. Спорът между страните е относно тарифното класиране на стоката в зависимост от действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса в страната - 26.10.2016 г. Представеният по делото пред първата инстанция от дружеството - жалбоподател протокол от изпитване № П – 825 от 02.12.2016 г. няма белезите на официален свидетелстващ документ и не следва да се кредитира, както правилно е приел съдът. Същият е с характер на анализ по частна химическа експертиза, извършена по искане на декларатора. Изследването не е осъществено за целите на митническия контрол. Липсват безспорни доказателства, че пробите са взети именно от стоката, предмет на процесното ЕАД. Няма твърдения и данни това да е извършено в присъствие на митнически служители. Правилно съдът е кредитирал неоспореното заключение на съдебно -химическата експертиза. Според експерта гроздовият сок е изключително бързо променяща се във времето стока. При неправилно вземане, транспортиране и съхранение на пробите от внесения продукт процесът на ферментация може да се ускори и да промени химическите му характеристики. Обоснован е изводът на съда, че изследваните в МЛЕ проби не са взети в съответствие с изискванията на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол. Пробите са транспортирани в стъклени буркани. Няма данни да са охлаждани, замразявани или консервирани. За да се класира стоката с код 2204 30 10 00, следва по несъмнен начин да е установено от административния орган действителното й алкохолно съдържание към датата на вноса. При оспорване от страна на декларатора на резултатите от проведеното от митническата лаборатория изследване в тежест на органа е да докаже това обстоятелство, като законовият начин за това е извършване на изследване на взетата контролна проба. Вещото лице е констатирало, че взетата контролна проба не се съхранява, поради което е невъзможно да се извърши проверка на констатациите в оспорения административен акт. Целта на контролната проба е да послужи за повторен анализ при възникнал съдебен спор, както правилно е отбелязал съдът. Затова липсата й не позволява да се изследва действителното алкохолно съдържание на продукта, за да се съпостави с резултатите в МЛЕ и да се прецени правилността на направения въз основа на нея извод за наличие на такова над 0, 5 % vol., в частност в конкретния случай над тази стойност 1, 8%. Ето защо, изводът на съда, че от събраните доказателства не може да се установи, че характеристиките и свойствата на изследвания от ЦМЛ продукт са идентични с тези на внесения на територията на страната към момента на освобождаването на стоката и допускането й за свободно обръщение, е законосъобразен и обоснован. В тази връзка е обоснован и извода за допуснати нарушения на административно производствените правила, довели до неправилно приложение на закон. Поради изложеното правилно съдът е отменил оспореното решение на Началника на митница - Бургас, с което е определен нов тарифен код на внесената стока и са определени за доплащане мито и ДДС. Въз основа на гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски като недоказано също не следва да бъде уважено. Това е така, тъй като видно от представения списък на разноските, както и договора за правна защита и съдействие се претендират разноските, направени пред първата инстанция, а същите са уважени с решението на АС – гр. Бургас. По делото не са представени доказателства за сторени разноски в касационната инстанция, поради което искането като недоказано не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение