Решение № 9892 от 21.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1424/2007 г.

ВАСIV отделение21.07.2009 г.докладчик т Цветана Сурлекова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА (наречена искова молба) на Росица Красимирова Димитрова и Красимир Веселинов Димитров, двамата съдружници в СД "Аполон - р" София срещу отказ на Министъра на икономиката и енергетика, постановен с писмо изх.№ 94-00-233/29.06.95 г. с искане да се обяви за нищожен. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му на страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховен административен съд.

Мотиви

Решение № 9892 от 21.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1424/2007 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Росица Красимирова Димитрова и Красимир Веселинов Димитров, двамата съдружници в СД "Аполон - р" София са подали искова молба срещу Министъра на икономиката и енергетика, входирана в Софийски районен съд на 8.05.2006 г. Искането е било да се обяви решение № 1344/97 г. на III отд. на ВАС по адм. д. № 1989/96 г. за нищожно, както и отказът, постановен с писмо изх. № 94-00-233/29.06.95 г. да се обяви за нищожен. С решението по цитираното дело на ВАС е отхвърлена жалбата им срещу писмото, съдържащо отказа, който също искат да се обяви за нищожен. С определение от 24.10.2006 г. Софийски районен съд е разделил производството, като е оставил на разглеждане пред него искането за нищожност на решението на ВАС, а това за нищожност на писмото е приел като жалба срещу отказ на Министъра на промишлеността, поради което го е изпратил по подсъдност на ВАС. Предмет на производството по настоящето дело е фактически искането за прогласяване нищожност на административния акт - отказът на Министъра на икономиката, съдържащ се в негово писмо изх.№ 94-00-233/29.06.95 г., с което е отказано предложение на дружеството за изкупуване по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОбП (отм.) на обособена част от "Екотерминженеринг" София. За да откаже направеното предложение органът по чл. 3 от ЗППДОбП (отм.) в писмото си е посочил, че същото е неприемливо, тъй като се нарушава технологичния цикъл на основната дейност на дружеството. При това колективът на същото на основание чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗППДОбП е направил предложение за приватизация на цялото дружество, което е с производствено предназначение. При обжалване на това писмо като индивидуален административен акт с твърдения за незаконосъобразност Върховният административен съд с влязло в сила решение е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е установил именно това - наличието на предложение от трудовия колектив за изкупуване по чл. 35, ал. 1, т. 1 на цялото имущество, което е предпочетено. В искането за прогласяване нищожност на сочения административен акт жалбоподателят се позовава на това, че по съдебен ред е установено, че отказът, постановен по отношение на друго предприятие - ЕТ "Клима тоналс" е незаконосъобразен, а Министерството признавало този факт в официални свои становища и заповеди, подписани лично от министъра. Счита, че решението на съда по отношение на соченото предприятие имало сила и по отношение него, тъй като "Диспозитива и Мотивите имат действие спрямо всички участници" (участници са само ЕТ "Клима тоналс" и министерството, не и СД "Аполон"р) От това се прави извод, че индивидуалният административен акт е без мотиви или отпаднали такива, поради което е незаконосъобразен "или с други думи нищожен". Възраженията са неоснователни и не могат да бъдат възприети. Както се установи по-горе относно законосъобразността на отказа Върховният административен съд се е произнесъл с влязло в сила решение. Съгласно отменения ЗАП и ЗВАС административният орган носи тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за законност на административния акт. От данните в делото е видно, че отказът на органа по чл. 3 от ЗППДОбП е издаден от надлежен орган на държавната власт, в пределите на неговата материална (предметна) и териториална компетентност, поради което не е нищожен. Само административен акт, издаден при липса на компетентност по степен, по материя или по място (т. е. при липса на законово овластяване) е нищожен и не може да произведе целените с него правни последици. Отказът е издаден в предвидената от закона форма, мотивиран е, съобразно изискванията на АПК - съдържа фактическите констатации и правни квалификации за да се откаже направеното предложение, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ недействителност на самото властническо волеизявление. Съобразно нормативноустановените изисквания за валидност, отказът на министъра е действителен административен акт и жалбата за обявяване на нищожността му е неоснователна. Изложените бланкетни оплаквания за противоречие със закона и допуснати "съществени процесуални нарушения" (вероятно се имат предвид установените правила за производството по издаване на акта), освен че са неподкрепени с конкретни доводи и доказателства, не могат да обосноват твърденият порок, доколкото по делото липсват данни за допуснато нарушение на изискванията за редовността му. Независимо от изложеното, както се посочи вече, обжалвания отказ е бил оспорен по съдебен ред, като с решение на Върховния административен съд жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна. Правото на жалба срещу процесния отказ е възникнало и е било упражнено пред съда, поради което жалбоподателят не разполага с възможността да го упражни отново, тъй като то е вече погасено. Налице е формирана сила на присъдено нещо относно законосъобразността му. След като обжалваният акт е бил предмет на спор пред съда, който е приключил с влязло в сила решение, предмет на съдебна проверка е била както законосъобразността му като вид индивидуален административен акт, така и неговата нищожност. Съгласно разпоредбата на отменения ЗАП и чл. 168, ал. 1 АПК административният съд проверява оспорения административен акт на всички основания, включително за нищожност, независимо от искането и посочването им в жалбата. Той обявява нищожността на акта, дори и да липсва искане за това. Такава проверка е била извършена с влязлото в сила решение на ВАС, в мотивите на което изрично е посочено, че отказът е издаден от компетентен орган в кръга на възложените му функции. При преценка на законосъобразността съдът се произнася и по отношение на нищожността на акта, респективно ако е нищожен, той прогласява тази нищожност и за това жалбата с искане за прогласяване на нищожност е несъстоятелна, при липса на основания за това. При горните данни жалбата, първоначално наречена искова молба за прогласяване нищожност на отказ на на Министъра на промишлеността следва да се отхвърли. Воден от изложеното, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 35, ал. 1, т. 1