Решение № 32 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2021 г.

Решение № 32 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 295, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Енерго-про продажби" АД против решение № 260055/17.02.2021 г., постановено по гр. д. № 783/2020 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос относно задължението на съда да се произнесе по всички направени от страната доводи и възражения. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното: Въззивният съд е длъжен да обсъди твърденията на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правила на науката, опита или логическото мислене. Когато във въззивната жалба са изтъкнати доводи, които по една или друга причина не са били обсъдени в мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е длъжен да отговори на тези доводи в своите мотиви, или да се аргументира защо те са неотносими към спора. В този смисъл е трайната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав. Във въззивната жалба на касатора в настоящото производство е направен довод относно съществуването на възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл. 183 ЗЗД в този случай. Въззивният съд не е дал отговор на този въпрос, но е бил длъжен да се произнесе по него, доколкото е наведено оплакване и доводи в тази насока с жалбата, като с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е допуснал нарушение на процесуалните правила. Доколкото настоящото производство е повторно касационно, то ВКС следва да се произнесе както по този въпрос, така и по съществото на спора. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г. /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение № 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др. /, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. Предвид изложеното, изводът на съда, че извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол, за установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е осъществена без да са били налице предпоставките за това, тъй като не е имало действуващи правила, по които да се извърши тази корекция, а извършеното преизчисление е извършено по отменена методика, е неправилен. От заключението на допуснатата по делото експертиза се установява, че средството за търговско измерване било в метрологична годност и че количеството енергия записано в тарифа 15.8.4 е преминало през измервателната схема на СТИ. При така установените факти искът за установяване на несъществуване на претендираното от ответника задължение е неоснователен. Както бе посочено по горе, правоотношението, по което се извършва доставката на електрическа енергия, е продажбено. За него се прилагат правилата за договора за продажба. Липсата на нарочна законова регламентация как се изчислява неотчетената във визуализираните регистри на електромера електрическа енергия и липсата на регламентация в Общи условия на доставчика как се процедира в такива случай, не се отразява на валидността на задължението за плащане. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения. В случая електромерът, който е отчитал доставената в обекта на ищеца енергия, е монтиран на 10.12.2015 г., като е произведен същата година и бил със срок на годност до 2019 г. Визуализирани са били две тарифи. В резултат на софтуерна намеса част от потребената енергия не е отчитана по визуализираните тарифи, а по друга тарифа, по която не би трябвало да има отчет. Вещото лице установява несъмнено, че отчетената по тази тарифа енергия е доставена в обекта, като и технически за периода от една година /процесния период/ е било възможно преноса на тази енергия. Без значение е обстоятелството, че не може да се установи несъмнено кога е станало това, тъй като за периода от монтажа до демонтажа на електромера не е имало смяна на абоната. За него е възникнало задължение да плати доставената му енергия, за което не е установено да е погасено чрез някой от предвидените в закона погасителни способи. Поради това искът за установяване несъществуването на правото за получаване на цената на тази енергия е неоснователен и следва да се отхвърли. Без значение за изхода на спора е кой от двамата ищци каква сума дължи, доколкото въпреки указанията на ВКС с отменителното решение при първото касационно производство, ищците не са заявили това, като са поддържали становището си, че не дължат цялата сума, заедно. При този изход на спора, кой от ищците каква сума от общата дължима сума дължи е въпрос на правоотношение между двамата ищци, което не е предмет на настоящия спор. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по иска, касатор в настоящото производство, следва да се присъдят всички направени по делото разноски, за всички инстанции, общо в размер на 7 230,30 лева /по 3 615,07 лева за всеки от ищците/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС