Решение № 5141 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2020 г.

Решение № 5141 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕСТ" АД, : [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Михаил Тенев" № 12, Бизнес център Евротур, ет. 1, офис 2, представлявано от Я. Д. – изпълнителен директор, чрез адв. Б., срещу решение № 3320 от 26.06.2020 г. постановено по адм. д. № 644 по описа на Административен съд – София-град /АССГ/ за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ №Р-22002218004417-091-001 от 15.04.2019 г., в частта му, с която е потвърден с решение № 1690 от 07.10.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП"-НАП – София, относно дължимите лихви за авансови вноски по ЗКПО за данъчен период 2010 г., но е указано, че са погасени по давност и не подлежат на принудително събиране, както и в частта на РА, с която е изменен като за 2010 г. по ЗКПО е определена данъчна загуба от 225 554, 31 лв., вместо 84 297, 41 лв., както и за 2015 г. е определена данъчна загуба от 4 194 632, 74 лв. вместо 4 173 632, 74 лв. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност и необоснованост на съдебното решение. Твърди се, че доказателствата, събрани извън времевата компетентност на ревизията, не трябва да се вземат предвид при изграждане на констатациите и установяването на данъчните задължения на дружеството. Поддържа, че съставените протоколи за насрещни проверка на заемополучателите са с дати след изтичане срока за приключване на ревизията и по тази причина не могат да бъдат годно доказателство за твърденията на органите по приходите изложени в РА. На последно място счита, че е налице основание за отмяна на РА, в частта му относно извършени корекции на данъчния финансов резултат на дружеството за 2010 г. поради изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Въз основа на горното се иска да бъде отменено оспореното решение, като бъде постановено ново, с което да бъде отменен ревизионният акт. Моли, при условията на евентуалност да се отмени решението и да се отмени РА, в частта, относно извършени корекции на данъчния финансов резултат на дружеството по ЗКПО за 2010 г. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба. По същество намира, че същата е неоснователна. Претендира разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт /РА/ №Р-22002218004417-091-001 от 15.04.2019 г., в частта му, с която е потвърден с решение № 1690 от 07.10.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП"-НАП гр. София, с която част е потвърден РА относно дължимите лихви за авансови вноски по ЗКПО за данъчен период 2010 г., но изрично е указано, че са погасени по давност и не подлежат на принудително събиране, както и в частта на РА, с която е изменен като за 2010 г. по ЗКПО е определена данъчна загуба от 225 554, 31 лв., вместо 84 297, 41 лв. /както е по РА/, както и за 2015 г. е определена данъчна загуба от 4 194 632, 74 лв. вместо 4 173 632, 74 лв. /както е по РА/. При издаването на ревизионния акт, съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна. Приел е, че РА е издаден от компетентен орган. АССГ не е споделил довода на жалбоподателя, че протоколите от насрещните проверки от 07. 03., 11. 03 и от 18.03.2019 г. на "Томеком" АД, "Кепитъл Лизинг"АД, "Евротур Релакс Сат" АД, като съставени след срока на ревизията, удължен до 04.02.2019 г. са негодни доказателства. Според съда органът възложил ревизията определя ревизиращите органи и срока на ревизията, но в разпоредбата на чл. 50 ДОПК няма ограничение на възможността на органите по приходите да извършват проверки. Тези доказателства, дори да не са събрани навреме в ревизионното производство, ако се приобщят на етап съдебно оспорване на РА, с оглед тежестта на ответника да докаже констатациите в РД и РА, отново биха били допустими доказателства. Стигнал е до извод, че при събирането на доказателства в ревизионното производство, както и в съдебното няма преклузия. Според решаващия състав съдебната практика е константна, че РА се издава и по отношение на погасени по давност задължения, но същите не подлежат на предварително и принудително изпълнение. В този смисъл е и произнасянето на ответника, в частта, за потвърждаване на РА за установения резултат по ЗКПО относно дължими лихви за авансови вноски за 2010 г. т. е. установени са, но е указано, че са погасени по давност и не подлежат на принудително събиране. Съдът е приел, че са били правилни изводите на органите по приходите, че следва да се начислят приходи за лихви по договорите за кредит. Съответно, когато има отклонение от данъчното събитие по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО - критерият е пазарната лихва. Следователно, същата е изчислена въз основа на изслушаната експертиза и правилно е приета като приход, от който са възникнали допълнителни задължения за корпоративен данък. Обсъдено е и направеното възражение за изтекла давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, като е прието, че същото е неоснователно. Съдът е посочил, че преди изтичане на давността е издадена ЗВР № Р-22221516008914-020-001/14.12.2016 г., като от датата на издаване на тази заповед ревизионното производство се счита образувано. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. И пред първоинстанционния съд, и в касационната жалба се поддържа, че при издаване на оспорения ревизионен акт не е спазена разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, като се сочи че е изтекла петгодишна погасителна давност. С обжалваното решение е прието, че така направеното възражение от ревизираното лице за изтекъл давностен срок е неоснователно. Според изложеното в мотивите на съдебния акт, ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-22221516008914-020-001/14.12.2016 г. и от датата на издаване на заповедта се приема, че е извършено първото процесуално действие, което прекъсва давността, а не от връчването на ЗВР. Съдът не е извършил преценка, дали с оглед датата на връчване на първата ЗВР – 08.01.2017 г. не е изтекъл преклузивния срок за образуване на ревизионно производство по отношение на част от задълженията по ЗКПО относно 2010 г., каквото твърдение е наведено със жалбата пред него. Съдът е дължал преценка и на срока по чл. 109 от ДОПК, който за разлика от тези установени в чл. 171 ДОПК, е преклузивен и изтичането препятства възможността да бъде образувано ревизионно произвоство. Направеният от АССГ извод относно началният момент на ревизионното производство е в противоречие с трайната практика на ВАС, съгласно която, образуваното на ревизионното производство е свързано с дата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Съгласно постановените решение по адм. дело № 9906/2014 г., адм. дело № 392/2015 г., адм. дело № 9301/2016 г. и др. ревизионното производство се смята за образувано с връчването на ЗВР на данъчно задълженото лице, а не с издаването й. При извършената проверка от настоящата инстанция се констатира, че преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК, по отношение на установените задължения по ЗКПО за 2010 г. започва да тече от 01.01.2011 г. и изтича на 01.01.2017 г. За да бъде образувано ревизионно производство при спазване на изискването по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, ЗВР е следвало да е връчена на ревизираното лице до 01.01.2017 г. А това не е така. От доказателствата по делото се установява, че ЗВР № Р-22221516008914-020-001/14.12.2016 г. е връчена на представител на "ЕСТ"АД на 08.01.2017 г. т. е. след изтичане на преклузивния срок установен в ДОПК. Провеждането на ревизия след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и обосновава отмяна на ревизионния акт по отношение на установените задължения за 2010 г. В останалата част по отношение на изменението на финансовият резултат на дружеството решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предоставени заеми от касационния жалбоподател на "Кепитъл Лизинг"АД и "Евротур Релакс Сат ТВ" АД са установени от органите по приходите след преглед на търговската и счетоводната документация на "ЕСТ" АД. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество, като той не е обвързан от всички доводи и доказателства, събрани от приходната администрация. Правилен е изводът на съда, че доказателствата, дори да не са събрани навреме в ревизионното производство, ако се приобщят на етап съдебно оспорване на РА, с оглед тежестта на ответника да докаже констатациите в РД и РА, отново биха били допустими доказателства. Протоколите от извършените проверки на горепосочените дружества са събрани в хода на съдебното производство и подкрепят изводите на органите по приходите. Те не са единствените доказателства, поради които е коригиран финансовия резултат на дружеството 2015 г., тъй като изводите на ревизиращия екип са обосновани предимно на извършен анализ на търговската и счетоводна документация на "ЕСТ" АД във връзка с предоставените заеми на "Кепитъл Лизинг"АД и "Евротур Релакс Сат ТВ" АД. Липсват други конкретни оплаквания за останалата част от решението. При извършена служебна проверка на настоящият касационен състав на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на решението, които да обосноват неговата отмяна в тази част. Настоящата инстанция намира, че по делото е налице материален интерес, тъй като се намалява декларираната от дружеството данъчна загуба за 2010 г. и 2015 г. По този начин при пренасяне на данъчната загуба за следващата година по чл. 70 от ЗКПО, тя ще бъде в по-малък размер, което от своя страна би увеличило и дължимите данъци. Общият материален интерес по делото се определя върху задълженията, които биха могли да възникнат за дружеството в следващите данъчни периоди поради извършените корекции към намаляване на данъчния финансов резултат за 2010 г. и 2015 г. Въз основа на горното и с оглед изхода на спора разноските следва да бъдат определени по следния начин: на касатора, с оглед уважената част от жалбата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 496. 74 лв. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1781. 16 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение