Решение № 13610 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2016 г.

Решение № 13610 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2016 г., V о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на И. Х. Т. от гр. С., срещу Заповед № 687/29.06.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, с която на оспорващия е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, поради отнемане на разрешение № 5061/06.08.2015 г. издадено за достъп до класифицирана информация до ниво "секретно". В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, като са изложени и доводи за нейната незаконосъобразност, като постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните норми и с целите на закона. Релевира се довод, за нищожност на акта за отнемане разрешението на Т. за достъп до класифицирана информация до ниво "Секретно". Изводите на административния орган за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения са незаконосъобразни. Жалбоподателят моли съда да уважи жалбата и претендира разноски. Ответникът - Министъра на околната среда и водите чрез процесуалния си представител - юрк. М. в съдебно заседание и писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждането на юрисконултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение въз основа на представените по делото писмени доказателства и след преценка на становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Към датата на прекратяване на служебното правоотношение И. Х. Т. е заемал длъжността "държавен експерт - служител по сигурността на информацията" в Министерство на околната среда и водите. Същият е назначен на цитираната длъжност със заповед № 1610/21.10.2003 г. на Министъра на околната среда и водите. По делото е приложен акт за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № 11 от 21.06.2016 г., с който на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 9, т. 9 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), Държавната комисия по сигурността на информацията отнема разрешение № 5061/06.08.2015 г., издадено за достъп до класифицирана информация до ниво "Секретно" на И. Х. Т. - служител по сигурността на информацията. С оспорената в настоящото производство заповед № 687/29.06.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗЗКИ - наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, поради отнемането на разрешението му за достъп до класифицирана информация, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Административният орган е мотивирал акта с отнемането на достъпа до класифицирана информация до ниво "Секретно" на И. Х.. Ответникът, по аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗЗКИ, във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е приел, че създадената след отнемането на достъпа до класифицирана информация нова фактическа обстановка води до невъзможност за изпълнение на задълженията по конкретната длъжност по причини, които са непреодолими и за двете страни по правоотношението. Приложена е и длъжностна характеристика на длъжността, заемана от жалбоподателя, а именно - държавен експерт - служител по сигурността на информацията, видно от която значителна част от задълженията и дейностите на служителя свързани със защитата на класифицирана информация, като например да следи за спазването на изискванията на ЗЗКИ и на международните договори във връзка със защитата на класифицираната информация, както и да прилага правилата относно видовете защита на класифицираната информация. На служителя е било издадено разрешение за достъп до класифицирана информация № 5061/06.08.2015 г. до ниво "Секретно" на основание чл. 53 и 54 от ЗЗКИ, от Държавната комисия по сигурността на информацията, валидно до 06.08.2019 г. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на оспорване административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, съдебният контрол за законосъобразност на административния акт включва проверка за компетентност на органа, спазване на административно производствените правила и изискванията за форма на акта, съответствие с приложимия материален закон и с целта на закона. Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване и придобития ранг на държавна служба. В предл. 2 на същия текст изрично се предвижда, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл актът следва да съдържа фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, като съблюдаването на това изискване е абсолютно условие за законосъобразност на административния акт. В случая е безспорно, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган - органа по назначаването, в предвидените в чл. 108, ал. 1 ЗДСл форма и съдържание. Според релевантната в случая разпоредба на чл. 21 от ЗЗКИ, за служител по сигурността на информацията може да бъде назначено лице, което отговаря на следните изисквания: 1. да притежава само българско гражданство; 2. да е получило разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация при условията и по реда на глава пета. Основателно е възражението на ответника, че в случая не са налице кумулативните предпоставки И. Х. Т. да заема длъжността служител по сигурността на информацията, тъй като му е бил отнет достъпът до класифицирана информация с разрешение № 5061/06.08.2015 г. Необосновани и неподкрепени с доказателства са твърденията на жалбоподателя за нищожност на акта за отнемане на достъпа му до класифицирана информация. Видно от приложения акт за отнемане на достъп до класифицирана информация, същият е издаден от компетентния за това орган - Държавната комисия по сигурността на информацията, в изискуемата за това форма и съдържание - Приложение № 11 към чл. 145, ал. 2 на Правилника за прилагане на ЗЗКИ. Съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗЗКИ, отнемането на издаденото разрешение е въз основа на писмен акт със съответно съдържание по чл. 58. В акта не са посочени мотиви за издаването му, но съобразно чл. 59, ал. 3 от ЗЗКИ, отнемането на издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация не се мотивира, като се посочва само правното основание. В настоящия случай, за да приложи разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, органът по назначаването правилно е приел, че отнетият достъп до класифицирана информация на служителя го поставя в обективна невъзможност да продължи да осъществява специфичните функции за длъжността, свързани със създаване и обработка на документи, съдържащи класифицирана информация. В практиката относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание Върховният административен съд приема, че за да е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. В този смисъл, изводът на органа по назначаването, че създадената след отнемането нова фактическа обстановка е по причини, които са непреодолими и за двете страни по правоотношението е правилен. Спрямо държавния служител е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл обстоятелството, препятстващо изпълнението на служебните задължения следва да е извън волята на страните по служебното правоотношение. В разглеждания случай изискването за притежаване на достъп до информация е по силата на закона - чл. 21 от ЗЗКИ. Изискването за достъп до класифицирана информация за длъжността "служител по сигурността на информацията, не зависи от волята на органа по назначаването, поради което е налице посоченото в обжалваната заповед материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Процесната заповед е издадена съобразно изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, който предвижда, че служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, като в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби и съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Не са налице твърдяните в жалбата основания за нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт. С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане, на ответника следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, Пето отделение