Решение № 6490 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2011 г.

Решение № 6490 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 3136 от 24.06.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 211/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2000906008/16.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, поправен с РА за поправка № 2000906008/11.10.2010 г., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображенията на касатора се свеждат до следното: неправилност на извода на съда, че РА е незаконосъобразен, поради неизлагането на мотиви в него относно констатацията, че ревизираното лице е извършвало независима икономическа дейност; несъобразяване с подадените от лицето ГДД, представляващи документи, с които самото то прави извънсъдебно признание за факти - в случая осъществяване на дейност, свързана с производство на селскостопанска продукция и добив на дървесина, респ. за получени доходи от нея; неправилност на извода на съда, че РА е незаконосъобразен, тъй като липсват доказателства относно датата на настъпване на данъчното събитие. Такива доказателства може да представи само ДЗЛ, а то не е сторило това и не е изпълнило задължението си по чл. 13 от ДОПК; безкритично възприемане на тезата на жалбоподателя, че доходът е съпружеска имуществена общност. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Ариф Сами Агуш срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ариф Сами Агуш с адрес: гр. София, ул. "Гео Милев" № 117, вх. Б, ет. 5, ап. 30 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Терзиева и заявява претенция за присъждане на направените за касационното производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2000906008/16.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, поправен с РА за поправка № 2000906008/11.10.2010 г., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице е определено задължение за внасяне на ДДС в общ размер 10 680.57 лв. и лихва 4 302.03 лв. за данъчните периоди от м. ноември 2006 г. до м. декември 2007 г. Мотивите на органа по приходите, изложени в РД и в РА, са следните: В подадената годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - вх. № 22141922/16.04.07 г. е деклариран получен доход 48 448 лв. през м. октомври 2006 г. от продажба на картофи. Според обясненията на Ариф Агуш, полученият доход от продажба на селскостопанска продукция е във връзка с обработка на лична земеделска земя. За 2006 г. е деклариран и доход 44 668 лв. от продажба на добита дървесина от собствени гори. В изготвената от ревизираното лице справка е посочено, че доходът от продажба на дървесина е получаван ежемесечно /по 3 722. 33 лв./. Органът по приходите е приел, че физическото лице е ДЗЛ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.), тъй като е извършвало независима икономическа дейност. Дейността, извършвана от лицето, попада в хипотезата на чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.), според който независима икономическа дейност е всяка дейност, свързана с производство, търговия, селско стопанство, извличане на суровини. Доставките, извършени от Ариф Агуш през 2006 г. са облагаеми и за 12-месечния период от 1.11.05 г. до 30.09.06 г. е достигнат облагаем оборот от 85 671.30 лв. На основание чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.) той е бил длъжен в 14-дневен срок, т. е. до 14.11.06 г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Съгласно чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) данъчно задължените лица дължат данък като регистрирани лица за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията. По време на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства за датите на възникване на данъчните събития, като от ревизираното лице е поискано да представи договори, приемо-предавателни протоколи, транспортни, платежни или други документи, установяващи момента на прехвърляне на собствеността. Тъй като изисканите документи не са представени, се приема, че датите на данъчните събития са датите на плащанията /чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС отм./. При определяне на задълженията по ЗДДС за 2007 г. органът по приходите е взел предвид фактите, декларирани в подадената ГДД - вх. № 2214 Б 864/24.04.08 г. по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ, а именно - получен доход 58 500 лв. от добив на дървесина. Според справката, изготвена от ревизираното лице, доходът е получаван ежемесечно /по 4 875 лв./. Декларираният доход от добив на дървесина показва, че за периода 1.01.07 г. - 31.12.07 г. задълженото лице е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС основанието за дерегистрация възниква, когато отпадне основанието за задължителна регистрация. За да отмени РА, първоинстанционният съд е изложил следното в мотивите на своето решение: Заключенията на органа по приходите са изградени върху подадените годишни данъчни декларации за 2006 г. и 2007 г. и върху представените в хода на ревизията справки, декларации и обяснения, касаещи получените доходи от продажби на картофи и дървесина. Прието е, че след като не са представени документи, установяващи датите на данъчните събития, то това са датите на плащанията, но датите на плащанията не са конкретизирани нито в РА, нито в РД. Като цяло мотивите, изложени в тях са оскъдни. Само цитирането на чл. 3 и чл. 4 от ЗДДС (отм.) без излагане на конкретни съображения защо дейността представлява независима икономическа дейност не може да замести мотивите, които са в основата на извършваната от съда преценка за обоснованост на РА. На практика задълженията по ЗДДС са определени по аналог без да е спазен редът по чл. 122 и следв. от ДОПК. Ревизиращите органи не са събрали доказателства за това, че сделките по продажбите са извършвани редовно и/или по занятие, за да обосноват извода, че декларираните доходи са от независима икономическа дейност. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира така постановеното решение за неправилно. Не се оспорва от ревизираното лице, че то е получило доходи през 2006 г. от продажби на картофи от обработката на собствена земеделска земя и от продажби на дървесина, добита също от собствени гори, осъществявани ежемесечно, както и това, че през 2007 г. също са получени доходи от продажби на дървесина, осъществявани ежемесечно. Размерите на доходите са декларирани в ГДД, подадени от лицето и са възприети от органа по приходите. Фактическата обстановка е подробно описана в мотивите на РА, а също така е изложена и в РД. Посочено е, че осъществените продажби попадат в приложното поле на чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.), както и правните основания, на които са определени задълженията. С оглед на изложеното, неправилно е прието от съда, че РА не съдържа мотиви, даващи възможност за преценка на неговата законосъобразност. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (отм.), независима икономическа дейност е всяка дейност, извършвана редовно и по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия. Ал. 2 предвижда, че освен всичко друго независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите. Според ал. 3, използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на приход от нея, ако има траен характер, също се счита за независима икономическа дейност. Аналогични са разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗДДС в сила от 1.01.07 г. Според тях независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Определението, съдържащо се в чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗДДС, съответства на определението, дадено в чл. 9, § 1 отДиректива 2006/112/ЕС на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. Получаването ежемесечно в продължение на две години на доход от продажби на добита от собствени гори дървесина безспорно представлява доход, получен в резултат от осъществявана независима икономическа дейност. Налице е както изискването за редовност на българския закон и това за продължителност по чл. 9/1/ от Директива 2006/112/ЕС. Производството и реализацията на селскостопанска продукция попада в приложното поле на чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 3, ал. 2 от ЗДДС в сила от 1.01.07 г. Неправилен е и изводът на съда за незаконосъобразност на РА, поради това, че задълженията по ЗДДС са определени на практика по аналог без да е спазен редът по чл. 122 и следв. от ДОПК. Формирането на данъчната основа в случая не е извършено след анализ на обстоятелствата, изброени в ал. 2 на чл. 122, а при съобразяване на декларираните от самото задължено лице факти, свързани с размера на доходите и момента на тяхното получаване. В тази връзка правилно е прието от ревизиращите органи, че самото задължено лице следва да разполага с документи, установяващи предаването на стоката /транспортни документи и приемо-предавателни протоколи/ и платежен документ, установяващ датата на полученото плащане. При непредставянето на такива документи от негова страна, няма как да се вменява като задължение на органа по приходите да установи кога точно са извършени плащанията. Самото лице декларира получавани доходи ежемесечно в съответен размер от продажби на дървесина през 2006 г. и през 2007 г. и получен доход от продажба на картофи през м. октомври 2006 г. Данъчното събитие за доставките е определено при съобразяване с така декларираното получаване на съответен доход за съответния месечен данъчен период, т. е. декларирано плащане на този доход. Неоснователен е доводът на ответника по касация, че декларираният от него доход в подадените ГДД за 2006 г. и 2007 г. следва да бъде разделен на две и задълженията на лицето да се определят само върху половината от него, тъй като представлява доход, получен от експлоатацията на недвижими имоти, придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност. Доходът е деклариран от лицето като негов и именно той представлява основа за облагане с данък, който се дължи от получилия го. Освен това, касае се за данъчни задължения, свързани с осъществявана от ДЗЛ независима икономическа дейност, поради което не може да се приеме, че това са задължения на двамата съпрузи. С оглед на изложеното, решението на АССГ като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Ариф Сами Агуш срещу РА. При този изход на делото основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по размер в съответствие с чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение