Решение № 288 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2013 г.

Решение № 288 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Титан Комерс 77" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. "Ген. Радецки" № 68, подадена чрез процесуалния му представител адв. Александрова, срещу решение № 515/06.03.2013 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2366/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 161005148/16.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 735/03.08.2011 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че извършването на ревизията в продължение на седем месеца не представлява съществено нарушение на административно производствените правила, както и че заповедите за възлагане на ревизията /ЗВР/ са издадени от компетентен орган. Заповедта за спиране на ревизията също е издадена от некомпетентен орган и е незаконосъобразна. Неправилно е приложено правното основание на чл. 26, т. 2 и чл. 22 от ЗКПО. Във връзка с непризнаване правото на данъчен кредит съдът не е съобразил разпоредбите на действащия ЗДДС и решенията на СЕС, например решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според които за признаване на това право е достатъчно притежаването на фактура, наличие на доставка, плащане и използване на стоките и услугите за облагаеми доставки. Недоказването от страна на доставчика на кадрова и техническа обезпеченост не е основание да се откаже приспадането. Претендира се отмяна на решението, включително и в частта му за разноските, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Григорова по съображения, изложени в писмено възражение и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161005148/16.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 735/03.08.2011 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия е отказан данъчен кредит на ревизираното дружество "Титан Комерс 77" ЕООД в размер на 50 000 лв. по фактура № 71/11.12.2009 г. с предмет посредническа услуга, издадена от "Лотос ай енд ай" ЕООД и по четири фактури от м. юни 2009 г., издадени от "Ай ем би инженеринг" ЕООД, с предмет транспортни и товаро-разтоварни услуги, в размер на 1 0025.16 лв. на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 9 ЗДДС с мотиви за липса на реално осъществени доставки на услуги. Начислен е ДДС в размер на 6 121.94 лв. по фактури, издадени от ревизираното дружество за доставка на международен транспорт и стоки. Определено е задължение за ДДС в размер на 60 630.97 лв. и лихви 9 551.01 лв. Преобразуван е финансовият резултат /ФР/ за 2009 г. с разходи в размер на 250 000 лв. по фактура, издадена от "Лотос ай енд ай" ЕООД, с разходи в размер на 49 000 лв. по фактура № 1/03.12.2009 г., издадена от "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД с предмет комисионна по договор и с разход в размер на 21 999.99 лв. /112 484. 21 евро/ по фактура № 61/02.12.2009 г., издадена от холандско дружество Handeldanderneming Groenekan B. V. с предмет посредничество за доставка на цимент в ЕО. Определено е задължение за корпоративен данък в размер на 56 912.58 лв. и лихва 6 614.97 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА. Приел е, че в хода на ревизионното производство и съдебното такова не са представени доказателства за реално извършени доставки. Правото на приспадане не се обуславя единствено от наличието на фактура. Не са представени документи, справки, договори, фактури, транспортни документи и пр., доказващи сключени от жалбоподателя чрез посредничеството на "Лотос ай енд ай" ЕООД сделки за продажба на цимент. Не е представен фискален бон към фактурата, издадена от този доставчик, въпреки че последният има регистрирани две фискални устройства. Същото се отнася и до посредническите услуги от "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД. За разплащането и по фактура № 1/03.12.09 г. не е издаден фискален бон. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗКПО липсата на фискална касова бележка от фискално устройство е основание за непризнаване на разхода за данъчни цели. Видно дори и от писмените обяснения на представляващия ревизираното дружество, не е осъществена услуга от холандското дружество, не е извършено плащане, вкл. авансово. Съдът е коментирал и полученият отговор от компетентните органи на Холандия, според който от 2008 г. дяловете и акциите на компанията са предадени на г-н А. de Graaf и J. M. de Graaf. На 11.07.08 г. всички дялове са изкупени от българска компания с един единствен собственик - Димитринка Стефанова Фурнаджиева. Според обясненията на г-н А. de Graaf дружеството не е извършвало дейност от няколко години и той не знае за поето задължение към "Титан Комерс 77" ЕООД. Заключението на вещото лице по назначената ССЕ не променя изводите на ревизиращите органи. По отношение на начисления ДДС правилно е прието, че доставките не са освободени. Така постановеното решение е правилно. По доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, не са представени каквито и да било доказателства за осъществяване и получаване на услугите за транспорт и товаро-разтоварни дейности от "Ай ем би инженеринг" ЕООД. Относно посредническата услуга от "Лотос ай енд ай" ЕООД - договор и три граждански договори с физически лица, едното от които настоящият управител на ревизираното дружество Христо Стефанов Фурнаджиев, който е разполагал с пълномощно да представлява дружеството. Същевременно управителят на "Лотос ай енд ай" ЕООД Димитринка Стефанова Фурнаджиева го е упълномощила да представлява и това дружество. Независимо от това, доказателства за извършени посреднически услуги във връзка със сключени договори за продажба на цимент не са представени нито от доставчика, нито от получателя. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява също, че доклади или други документи, установяващи извършването и приемането на услугите липсват. Не е възможно да се установи дали са извършени сделки за продажба на цимент в резултат на посредничеството от страна на "Лотос ай енд ай" ЕООД. Според счетоводните данни "Лотос ай енд ай" ЕООД е закупило от жалбоподателя цимент на стойност 253 200 лв. Неоснователно е позоваването от страна на касатора на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, постановено в частта относно услугата при различна фактическа обстановка по главния спор, а именно реално извършена строителна услуга без доказателства за договорни отношения между доставчика и работниците, които са я изпълнили. Както правилно се твърди в касационната жалба, за да бъде признато правото на приспадане е необходимо освен наличие на фактури, услугата да е извършена и получена и резултатът от нея да е използван за осъществяване на облагаеми доставки в полза на други ДЗЛ или във връзка с икономическата дейност на получателя. В случая не е установена нито една от последните две предпоставки. Законосъобразно е потвърден РА в частта по ЗКПО. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10 от закона са регламентирани изискванията за документална обоснованост като в ал. 4 е включено изискването за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен при плащане по банков път или чрез прихващане. Посочено е, че неизпълнението на това изискване е основание за непризнаване на счетоводния разход за данъчни цели. Заключението на вещото лице потвърждава констатациите на органа по приходите, че доставка по фактурата, издадена от холандското дружество не е извършвана и няма плащане. Съставени са кредитна нота и кредитно известие към фактурата за цялата стойност. По отношение на услугите за международен транспорт не са представени изискуемите съгласно чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС документи, необходими за доказването му. По отношение на двете фактури за доставки на стоки също не са представени доказателства, установяващи облагане на доставките с нулева ставка. Неоснователен е доводът на касатора, че ЗВР са издадени от две различни лица и не е възможно и двете да разполагат с материална компетентност за това. Видно от заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на териториалния директор на ТД - Пловдив, на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК правомощията за издаване на ЗВР са възложени и на двете лица - Спас Шишков и Златка Кьосева. Заповедта за спиране е издадена също от компетентен орган, съгласно чл. 34, ал. 3 ДОПК. Самата заповед не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 114, ал. 1 и 2 ДОПК ревизията е следвало да приключи до 06.12.2010 г. Спряна е за времето от 09.11.2010 г. до 15.12.2010 г. С възобновяването срокът е продължен до 10.02.2011 г. Продължаването на срока над предвидените 5 месеца не е основание за нищожност или незаконосъобразност на РА, а събраните след срока доказателства не следва да се ценят като годни доказателства. Последното доказателства е отговорът на холандската данъчна администрация, изпратен на 23.11.2010 г. и получен докато ревизията е била спряна. След тази дата не са събирани доказателства, относими към спора. С оглед на така изложените съображения, решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за касационното производство не следва да се присъжда, тъй като не е представляван от юрисконсулт в с. з. и с първоинстанционното решение е присъдено такова в размера по Наредба № 1/2004 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение