Решение № 11168 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 129, ал. 5 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по касационна жалба на Солюшанс ауто ЕООД, ЕИК 205008871, действащо чрез процесуалния представител адв. Каров, срещу решение 5389 от 12.06.2025 г., постановено по административно дело 1935/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РД-153/11.09.2024 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Бургас; 2) осъден жалбоподателят да заплати на РИОСВ Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 1 нищожност, и т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност след отмяната на оспорения съдебен акт делото да се реши по същество. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Сочи, че директорът на РИОСВ Бургас не е притежавал необходимата материална компетентност, за да издаде процесната заповед, поради което тя е нищожна, което не е установено от съда. Твърди, че: решаващият съдебен състав възпроизвел в акта си фактическа обстановка, която не е достоверна в пълния си обем; съдът необосновано е възприел доводите на административния орган и заявеното от свидетелите и неправилно е възложил доказателствената тежест на жалбоподателя. Позовава се на влязлата в сила отмяна на наложеното на дружеството по повод на процесния случай наказателно постановление. Цитира съдебна практика. Ответникът по касация - директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Бургас, не изразява становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен, а касационната жалба срещу него е допустима, но неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със заповедта на директора на РИОСВ Бургас, чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, административният орган е наложил принудителна административна мярка (ПАМ), с която на основание чл. 127, т. 2, б. а от Закона за управление на отпадъците във връзка с чл. 24, § 3, б. а и чл. 2, § 35, б. б от Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г., относно превози на отпадъци, е наредил на дружеството да извърши екологосъобразно третиране на опасен отпадък един брой излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС). За да не уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е аргументирал теза за законосъобразност на обжалваното пред него решение на директора на РИОСВ Бургас, като издадено от компетентен орган в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос на база на правилно установената фактическа обстановка съдът е извел решаващ извод, че събраните доказателства сочат наличието на приложното поле на чл. 127, т. 2, б. а от ЗУО, защото се касае за случай по чл. 24, § 3 от горецитирания регламент при внос в Република България. Съществен за тази преценка е безспорно доказаният факт, че дружеството е внесло в страната от САЩ лек автомобил Субару, който представлява ИУМПС (изгорели са двигателна част, предното стъкло и част от купето), като превозното средство не може да се приведе в движение без значителен ремонт, надхвърлящ остатъчната му стойност. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Постановеният съдебен акт е и правилен, като настоящата инстанция се солидаризира с изложените мотиви от Бургаския административен съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Касаторовите възражения са неоснователни. Противно на твърдяното в касационната жалба, обоснован е направеният от съда извод за наличие на компетентност у директора на РИОСВ Бургас за издаване на процесната заповед. Обжалваният пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е издаден от материално и предметно компетентен орган налице е оправомощаване съгласно т. ІV от заповед РД-364/17.05.2023 г. на министъра на околната среда и водите, така че в случая не е налице основанието по чл. 146, ал. 1 от АПК за прогласяване на неговата нищожност. Фактите по спора са коректно установени от съда, който правилно е споделил преценката на административния орган, че внесеният от САЩ у нас автомобил е отпадък (поради сериозните му повреди), а не годно за ремонтиране (на разумна цена) и впоследствие за експлоатация по предназначение употребявано МПС. Внасянето на отпадък, обект на незаконен превоз по смисъла на споменатия по-горе регламент, обуславя прилагането на ПАМ по чл. 127, т. 2, б. а от ЗУО, както законосъобразно е постъпил директорът на РИОСВ Бургас, което е констатирано и от Бургаския административен съд. От друга страна, фактът, че издаденото от същия орган на дружеството-жалбоподател наказателно постановление за същия случай, е отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения, е ирелевантен за изхода на настоящия спор. В този контекст неотносимо за казуса е и позоваването на касатора на цитираните от него съдебни решения по други дела, които са постановени при различна от процесната фактическа обстановка. За пълнота следва изрично да се отбележи, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, а свидетелските показания са преценени от него в съответствие с критериите по чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс, приложими в съдебно-административния процес по селата на чл. 144 от АПК. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на крайния правен извод на Административен съд - Бургас за законосъобразност на обжалваната пред него заповед. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главните искания на касатора неоснователна е и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не се дължат и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,