Решение № 3631 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5694/2018 г.

Решение № 3631 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5694/2018 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 29, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационната жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, чрез нейния председател, против решение № 1801 от 20.03.2018 г. постановено по адм. дело № 8535/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с доводи за неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като иска отмяната му. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от пълномощника си юрк. Табакова, която поддържа доводите изложени в касационната жалба и не сочи нови доказателства. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Ж. Ганчев, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Бенгарски оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание касационният ответник се явява лично и с адв. Бенгарски, като по същество изразяват становище за обоснованост и правилност на обжалваното решение. Процесуалният представител на ответника претендира за присъждане на направените съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановеният срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град се е развило по жалбата на Ж. Ганчев против решение № 2-999/4.07.2017 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/. С обжалваното решение административният съд е обявил оспореното решение за нищожно, в частта му, с която е обявена установената и обявена с решение № 14/4.09.2007 г. принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона. Изложил е мотиви, че Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА, не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база едни и същи доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая с оспореното пред първоинстанционния съд решение Комисията се обявява установената и обявена с решение № 14/4.09.2007 г. – народни представители, принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Ж. Ганчев с дата на раждане на [дата на раждане] Вербуван на 28.05.1970 г. от вербувал го служител о. р. М. Михаилов, регистриран на 5.06.1970 г. с псевдоним "Ж.". Ръководил го служител М. Михайлов и М. Гайдарски. Структурата, в която е осъществявано сътрудничеството е Второ главно управление – Държавна сигурност, XIX, II, качеството в което е осъществявано сътрудничеството е на секретен сътрудник – сътрудник. Като документи въз основа на които е установила принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията е посочила, че за г-н Ж. Ганчев са налице следните документи, въз основа на които е установена принадлежността: Рег. бланка; картони – обр. 4-2 бр. и обр. 6; рег. Дневник; лично дело IA – 33074. Установил е, че лицето е снето от действителния оперативен отчет през 1990 г. Публична длъжност – председател на УС на Българска федерация по баскетбол. Видно от представените по делото доказателства, както и от извършената справка в сайта на Комисията, общодостъпен, по отношение на ответника по касация са постановени четири решения преди постановяване на оспореното административно решение от Комисията: № 14/4.09.2007 г., № 2-172/26.04.2013 г., № 2-732/11.10.2016 г. и № 2-872/9.03.2017 г., които не са оспорени по съдебен ред, и с които е установена принадлежността му към органите по чл. 1 въз основа на едни и същи документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, посочени в решението, по което е постановено обжалваното решение и в същото качество на лицето. Следователно въпросът за принадлежността на Ж. Ганчев към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е установена с четири решения, основани на едни и същи документи, основавайки се единствено на различното качество на лицето, основаващо извършване на проверка – по решения № 14/4.09.2007 г., № 2-172/26.04.2013 г. и № 2-872/9.03.2017 г. като лица регистрирани в РИК за народни представители, и по решение № 2-732/11.10.2016 г., като лица регистрирани в ЦИК като кандидати за президент и вицепрезидент. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по см. на чл. 3 от Закона същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона – когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Конкретният случай не е такъв, установена е принадлежност на ответника по касационната жалба към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА с четири решения, влезли в сила, в едно и също качество на сътрудничество и на база едни и същи документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база на едни и същи доказателства. Постановеният при липса на материална компетентност, в случая и при превратно упражняване на власт, в пълен противовес с целта на закона, административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. Приемайки, че обжалвания пред него административен акт е нищожен по развитите по-горе съображения, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 100 лв., която сума съгласно Договор за правна защита и съдействие пред ВАС по настоящото дело (л. 20) от 7.02.2019 г., е заплатена изцяло в брой. Искането за заплащане на направените съдебни разноски пред първата съдебна инстанция от ответника по касационната жалба са неоснователни предвид тяхното присъждане от първоинстанционния съд с оспореното съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,