Решение № 7720 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4194/2011 г.

Решение № 7720 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4194/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Татяна Кулинова юрисконсулт в Държавната агенция за бежанците при МС против Решение № 14562 от 30.11.2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. дело № 2566/2010 г. в частта му, с която е обявена нищожността на Решение № 47 от 25.01.2010 г. на Председателя на ДАБ при МС в частта му с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Маруан Галеб Зинджил, гражданин на Ирак. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Поддържа се в жалбата неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Твърди се необоснованост на мотивите в тази част, тъй като административният орган е съобразил тълкуване във връзка с приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО като за тази цел са събрани доказателства за ситуацията в Ирак и е извършена актуална преценка на обстановката. Твърди се, че правото на преценка на ситуацията според критериите и дефинициите и дали тя се определя като достигаща границите на въоръжен конфликт е изрично признато от Съда в Люксембург, поради което формираните изводи от тричленния състав не съответстват на събраните по делото доказателства. Ответникът, Маруан Галеб Зинджил чрез адвокат Савова взема становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК не са обсъдени всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател и ВАП. Не са изложени мотиви относно възраженията за това, че със сила на присъдено нещо се ползва само диспозитива, но не и мотивите на съдебното решение, подкрепено с цитирана съдебна практика - решение № 8672/2010 г. по адм. дело № 4652/2010 г. на ВАС (л. 99). Не е обърнато достатъчно внимание на изложените мотиви в решението на АССГ относно връщане на преписката на административния орган за произнасяне при съобразяване със задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (л. 29). Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, буква "В" от Директива 2004/83/ЕО дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС Люксембург: съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите-членки. С посоченото съдебно решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. От становището на МВнР и ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Не са налице сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието, там възникват опасности от тежки посегателства. В този смисъл административният орган се е съобразил с указанията на АССГ относно съобразяване с тълкуването дадено с решението на СЕС. Ако посочените обстоятелства бяха съобразени, решаващият състав би достигнал до противоположен на направения извод за основанията по чл. 177, ал. 2 от АПК по отношение на решението на ДАБ в частта му с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Относно правилно приложение на цитираните разпоредби от ЗУБ могат да се имат предвид Решение № 2847/2009 г. по адм. д. № 15372/2008 г. и Решение № 4295/2009 г. по адм. д. № 305/2009 г., Решение № 6829/2010 г. по адм. д. № 3021/2010 г. на петчленни състави на ВАС и решение № 2194/2011 г. по адм. дело № 15473/2010 г., решение № 5461/2011 г. по адм. дело 960/2011 г. на ВАС, петчленен състав. В случаите на приложение на чл. 172, ал. 2, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът следва да даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона въз основа на подробен анализ на доказателствата по делото, което в конкретния случай не е сторено. Налага се извод, че решението в обжалваната му част се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания (чл. 220 от АПК) и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба от касатора срещу решение № 47/25.01.2010 г. на Председателя на ДАБ при МС с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбата е разгледана по същество и приета за частично основателна - в частта за предоставянето на хуманитарен статут. В тази част е прието, че при спазване на указанията в отменителното решение на съда такъв статут е следвало да бъде предоставен и несъобразяването на административния орган с тези указания има за последица нищожно решение. Така постановеното решение в тази част е неправилно и следва да бъде отменено. На първо място следва да се посочи, че основният въпрос за правилното решаване на спора в производството пред тричленния състав, дали Маруан Галеб Зинджил, гражданин на Ирак не може да се завърне в страната си по произход по някои от причините, посочени в чл. 9 от ЗУБ не е обсъждан. Съдът е извел изводи за нищожност на решението, основавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК като не е отчел, че съдебното решение е само неговият диспозитив, а не и мотивите в които се съдържат установените указания от тричленния състав. От друга страна, при издаването на новото решение от административния орган съдът не е обсъдил дали материалните предпоставки, установени от него дават основание за друго решение съгласно установената актуална информация за обстановката в страната по произход. В този смисъл са основателни доводите на касатора за несъобразяване на чл. 15, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Съгласно разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а с решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности е тълкувана разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Необходимо е съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на търсещия субсидиарна закрила, като действително не е задължен да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Също така съществуването на такива заплахи, може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В конкретния случай данните от бежанската история на касатора и данните за обстановката в конкретния регион на Ирак, представени в касационното производство при забраната за фактически установявания в чл. 220 АПК не могат да бъдат обсъдени. Мотиви във връзка с изводите за липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в региона, от който идва търсещия закрила са изложени в оспорения административен акт. В жалбата срещу административния акт съдържа и доводи за незаконосъобразност, които не са били разгледани по същество от съда което е съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и основание делото да се върне на същия съд за произнасяне и по тези доводи. При изложените съображения решението в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като се налага преценяването на доказателствата, представени в касационната инстанция, наред с всички събрани по делото следва да бъде постановено друго решение, с което делото се върне за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия