Решение № 3618 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7286/2014 г.

Решение № 3618 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7286/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: на Станимир Цветков Цветков от град Хасково, чрез адв. Йордан Йорданов, и на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез процесуалния му представител юрк. Стефка Петрова, срещу Решение № 26 от 18.03.2014 г., постановено по адм. дело № 396/2013 г. от Административен съд Хасково. В жалбите се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност по отношение на касационната жалба на Станимир Цветков и основателност на тази на ГДИН. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел за основателен и доказан иска на Станимир Цветков Цветков срещу ГДИН, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за сумата от 2 000 лева, представляващи обезщетение за понесени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган - Затвора гр. Стара Загора, затворническо общежитие "Черна гора", в периода от 1.06.2009 г. до 31.12.2010 г. и от 22.11.2011 г. до 23.10.2013 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 4.12.2013 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата част - до претендирания размер от 9 946 лева е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно, че ищецът е търпял наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Стара Загора, наложено му с влезли в сила присъди: по НОХД № 313/2009 г. по описа на РС - Хасково, влязла в законна сила на 25.05.2009 г., за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от НК - шест месеца "лишаване от свобода" при "общ" режим (наказанието било изтърпяно през период 13.07.2010 г. - 30.12.2010 г.); по ВНОХД № № 238/2009 г. на Апелативен съд - Пловдив, с която е бил осъден на една година и шест месеца "лишаване от свобода", което наказание било изтърпяно през времето от 31.01.2009 г. до 13.07.2010 г., приведена в изпълнение на осн. чл. 68, ал. 1 НК; по НОХД 489/2011 г. по описа на ОС - Хасково наказание "лишаване от свобода" в общ размер на 3 години и четири месеца в периода от 18.05.2011 г. до 23.10.2013 г. От събраните в хода на процеса доказателства безспорно е установено също, че условията в местото за лишаване от свобода - Затвора гр. Стара Загора и ЗО не отговарят на изискванията на ЗИНЗС и Европейските стандарти. Ищецът е настаняван двукратно в затворническото общежитие "Черна гора" при затвора в град Стара Загора. Затворниците в общежитието са настанявани в килии, чийто размери (едва 2.94 кв. м или 2.10. кв. м на човек) не позволяват свободно движение в спалните помещения на затворниците и е явно недостатъчна за нормален живот, доколкото след приспадане на заеманата площ от самите легла в спалните помещения тя не позволява оставяне на достатъчно свободно място за спокойното извършване на движения и съжителство между настаняваните във всяка килия около 6 - 7 лица. Установено е още, че за времето от заключването на килиите в 20.00 ч. до отключването им в 6.00 ч. на следващата сутрин, лишените от свобода нямат свободен достъп до течаща вода и тоалетна, като за задоволяване на възникнали физиологични нужди, те са ползвали кофи и то в самите килии, което предвид установената им населеност е извършвано в присъствието и пред погледа на останалите затворници. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че действията и бездействията на администрацията на Затвора в гр. Стара Загора представляват нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗИН (отч.) и на чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС, доколкото в тези текстове се предвижда забрана изпълнението на наказанието да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на осъдените с умишленото им поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето, както и унизително отношение, уронващо човешкото достойнство на осъдения, принуждаващо го да върши или да предприеме действия против волята си, вследствие на което се поражда чувство на страх, незащитеност и малоценност. Съдът е приел, че ищецът действително е поставян в условия, които са му причинявали дискомфорт, неудобство и унизително отношение, предвид ограниченията в жилищна площ и санитарно-битовите условия, т.е. претърпени нематериални вреди се доказват и те са в пряка и непосредствена връзка от поведението и бездействието на администрацията на затвора в град Стара Загора. В същото време съдът е установил, че администрацията на Затвора е предприемала реални действия, целящи подобряване условията на живот в ЗО "Черна гора", вкл. извършване на дезинфекция, дезинсекция, и деритизация на общежитието, доставяната вода за питейни нужди е такава, която е доставяна от ВиК Стара Загора за нуждите и на свободно живеещите граждани в региона, като за нуждите на затворниците допълнително е осигурявана и минерална вода, и други хранителни и питейни стоки, извършвани са и услуги по хигиенизиране на вещите за спане. Ето защо е приел за недоказани твърденията на ищеца, че през двата си престоя в ЗО е търпял страдание и унизително отношение поради некачествена храна, лошо медицинско обслужване, недостатъчна или неподходяща осветеност на помещението за живеене. Предвид действащата до 1.06.2009 г. правна уредба съдът е приел, че едва след тази дата, с влизане в сила на ЗИНЗС Главната дирекция "Изпълнение на наказанията" е с правен статут на юридическо лице, което следва да носи имуществената отговорност за понесени вреди. Ето защо е уважил претенцията на ищеца само за времето от 1.06.2009 г. до 31.12.2010 г. и от 22.11.2011 г. до 23.10.2013 г. По справедливост, предвид нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът е определил размера на справедливото обезщетение на 2 000 лева. Решението е правилно и законосъобразно. Станимир Цветков възразява срещу размера на присъденото обезщетение, което съдът е определил по справедливост съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, е в противоречие с принципа за равно третиране (делото Шаханов срещу България). Процесуалният представител на ГДИН от своя страна счита, че съдът е постановил своя съдебен акт в противоречие с отлагателните условия на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС вр. § 11 от ПЗР на ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС вр. § 6 ПЗР на ППЗИНЗС и § 11 от ПЗР на ЗИНЗС, което с други думи означава, че съдът се е позовал на норми, които не са действащо законодателство нито към исковия период, нито към настоящия момент. Ето защо не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган. Възраженията са неоснователни. В пилотното решение по делото "Нешков срещу България", постановено във връзка с оплаквания за нарушения на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, че е налице нарушение на чл. 13, вр. чл. 3 от Конвенцията - право на ефективно средство за защита, защото не е убеден, че съществуващите средства за защита в българската правна система могат да доведат до ефективна защита при оплаквания по чл. 3 от Конвенцията. Прието е, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ не е ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. ЕСПЧ е критикувал този подход на националните съдилища и в редица свои предходни решения срещу България - например Йовчев, Илиев, Радков, Шъханов като е посочил, че този подход е ненужно формалистичен и позволява голям брой случаи, включващи оплаквания за емоционално страдание, а не от физическо увреждане или заболяване, да бъдат отхвърляни като необосновани. Съдът счита, че чл. 3 от Конвенцията налага на държавата задължението да се увери, че всеки затворник е задържан в условия, при които се гарантира зачитането на човешкото достойнство, че условията на изпълнение на мярката (или наказанието) не подлагат заинтересованото лице на опасност или изпитание, които да надвишават присъщото ниво на страдание по време на престоя в ареста (затвора) и че предвид практическите изисквания на мярката лишаване от свобода, здравето или благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен начин, по-конкретно от прилагането на изискуемите медицински грижи. От друга страна, за да попадне в полето на приложение на чл. 3 дадено отношение трябва да достигне определен минимум на сериозност. Преценката на този минимум е относително понятие; тя зависи от общите факти по делото и по-конкретно от естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение на мярката, нейния срок, физически и психически последици, както и понякога, от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Задължението на Съда се ограничава следователно до проучване на личното състояние на жалбоподателя, претърпял спорното отношение. ЕСПЧ е посочил в друго решение, че отнасянето е "нечовешко" когато, между другото, е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. Отнасянето е "унизително" когато предизвиква у пострадалия такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да го унижат и подтиснат. Преценявайки дали конкретна форма на третиране е унизителна по смисъла на чл. 3 Съдът трябва да определи дали целта й е да унижи и потисне съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегната неблагоприятно неговата личност по несъвместим с чл. 3 начин. Липсата на такава цел обаче не изключва задължително възможността за установяване на нарушение на чл. 3. Държавите трябва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. В решението по делото Червенков срещу България, § 70, ЕСПЧ е посочил, че твърденията за отношение, несъответстващо на чл. 3, следва да бъдат доказани "извън всякакво разумно съмнение", а доказателството за подобно отношение може да произтича от серия улики или необорени презумпции, достатъчно тежки, точни и сходни. В светлината на така даденото тълкуване на чл. 3 от Конвенцията, в случаите на претендирани вреди от емоционално страдание причинени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода, от значение за основателността на предявената искова претенция е да се установи дали условията, при които претендиращия обезщетение е бил поставен да изтърпява наложеното му наказание са нечовешки и унизителни, и засегната ли е от това неговата личност неблагоприятно, по несъвместим с чл. 3 от Конвенцията начин? В случаите, в които се претендират вреди от физическо увреждане или заболяване, претендиращият обезщетение следва да установи по категоричен начин и причинно-следствената връзка между лошите условия, от които се оплаква и твърдяното увреждане. В конкретния случай решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за емоционални страдания без наличие на физическо увреждане, въз основа на което и след приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е определил размер на обезщетението по справедливост. Настоящият съдебен състав преценява претенцията за увеличаване на така определения размер на обезщетението за неоснователна. Вярно е, че ищецът е бил освидетелстван със 74% трайна неработоспособност, поради налична 60% трайна неработоспособност причинена от общо заболяване - считано от 22.11.2001 г. и 54% - поради трудова злополука, считано от 23.10.2005 г., което явно му е създавало допълнителни затруднения, и психологически, и физически. Но от доказателствата по делото не е установено, че по време на престоя си в Затвора е търсил психологическа помощ и подкрепа в тази връзка. Не са регистрирани негови дезаптивни състояния и поведенчески проблеми. Той е бил неконфликтен, добронамерен, с прояви на уважение и респект както към затворническата администрация, така и към останалите лишени от свобода. При това положение правилно първостепенния съд е приел, че условията в Затвора и ЗО не са се отразили фатално върху психиката на ищеца, нито същият е доказал да е изтърпял страдания извън нормалните за мястото, в което се е намирал за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". Както се посочи по-горе в настоящите мотиви "нечовешко" отношение е налице тогава, когато умишлено и непрекъснато, целенасочено са причинявани телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. "Унизително отношение" е налице тогава, когато предизвиква у пострадалия такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да го унижат и подтиснат. Преценявайки дали конкретна форма на третиране е унизителна по смисъла на чл. 3 Съдът трябва да определи дали целта й е да унижи и потисне съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегната неблагоприятно неговата личност по несъвместим с чл. 3 начин. В случая затворническата администрация е предприела действия, в рамките на възможното, за подобряване положението на осъдените лица, което е безспорно установено по делото, вкл. и в хигиенно отношение и по отношение на храненето и медицинското обслужване. Приетото от съда не противоречи и на принципа на равното третиране, както сочи касаторът Цветков, който счита, че държавата следва да му заплати обезщетение по "около" 190 лева на месец предвид решението по делото "Шахънов срещу България" и принципа на равното третиране. От тази логика следва извода, че след като осъдените бъдат настанени в мястото за изтърпяване на наказание, за да бъдат третирани като "равни" държавата им дължи обезщетение от по 190 лева на месец, т.е. за това, че са осъдени за извършените от тях престъпления и търпят наказания в условия, различни от домашните. Неблагоприятната среда в тези места служи на целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки конкретен случай преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд е направил в случая. Възраженията на административния орган също са неоснователни. Това, че е налице отлагателна клауза в нормите на вътрешното право не означава, че нормите на ЕКЗПЧОС не намират пряко приложение. При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че касационните жалби са неоснователни и не следва да бъдат уважени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение