Решение № 906 от 25.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на О. Емин от [населено място], обл.Кърджали, чрез адв. Янчина, срещу Решение 227 от 30.06.2023г., постановено по адм. дело 164/2023г. по описа на Административен съд Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспореното от нея Решение 2153-08-98 от 21.03.2023г. на Директор на ТП на НОИ Кърджали. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Кърджали счита жалбата за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Емин, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че законосъобразно е бил определен от ответния Ръководител, а и от пенсионния орган, началният момент на отпускане на претендираната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и събрани допустими доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, касаещи приложението на чл.94 ал.3 КСО, следва да се посочи, че съдържанието на разпоредбата е съвсем ясно и то е такова след изменението, направено с ДВ бр.102/2018г., когато съществено бе променена правната рамка в интересуващия ни аспект. До 01.01.2019г. редакцията на закона предвиждаше отпускането на инвалидната пенсия да става от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в съответното ТП на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК(НЕЛК). В тази връзка бе и формираната трайна практика на ВАС на РБ, касателно разграничаване от една страна условията за придобиване правото на пенсия и от друга правилата за датата на нейното отпускане(така напр. Решение 6626 от 07.05.2019 г. на ВАС по адм. д. 9271/2018 г., VI о., и цитираните в него други съдебни решение на касационната инстанция). За разлика от тази уредба, въведената след 01.01.2019г. правна рамка предвиди, че пенсия за инвалидност се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в съответното ТП на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице. Т.е. въведе се краен възможно най-ранен момент за отпускане на една такава пенсия и този момент не може никога да е по-рано от датата на инвалидизиране. Последната от своя страна се определя с решението на органа на медицинска експертиза на работоспособността, което решение, вкл. и относно приетата с него дата на инвалидизация подлежи на обжалване и от освидетелстваното лице, ако то е несъгласно с нея. След като това право на е било упражнено от Емин в предвиденото за това нарочно производство по чл.112 и сл. от Закона за здравето, няма как(и при липса на позитивно-правна уредба) законосъобразността по същество на един административен акт да се преценя в производство по оспорване на друг административен акт. В случая освидетелстването е поискано от Емин със заявление-декларация, постъпило в съответната РКМЕ на дата 11.03.2019г., т.е. всички производства са се развили и приключили след изменението на чл.94 ал.3 КСО в сила от 01.01.2019г. В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на становище, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,