Решение № 8770 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15234/2008 г.

Решение № 8770 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15234/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Калин Жеков Челебиев от гр. Царево, обл. Бургас против Решение от 30.06.2008 г., постановено по адм. дело № 04764/2006 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 32-549/6.10.2006 г. на Директора на Национална служба "Полиция" - МВР. С обжалвания административен акт, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 225, ал. 2, чл. 226, ал. 1, т. 10 и чл. 228, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание уволнение" и е освободен от служба Калин Жеков Челебиев, командир на 01 ГПО от 01 ГПВ на група ДОДГ" от ГПУ- М. Търново на РГС-Елхово към ГД "Гранична полиция". Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ново конституираният ответник по жалбата- Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител- юрк. Фичерова- оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на Калин Жеков Челебиев срещу Заповед № 32-549/6.10.2006 г. на Директора на Национална служба "Полиция" - МВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 225, ал. 2, чл. 226, ал. 1, т. 10 и чл. 228, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е освободен от длъжност. За да постанови този резултат съдът е приел, че дисциплинарното нарушение, уронващо престижа на службата е установено, а при издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на процесуални и материалноправни разпоредби на закона. Настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и споделя изводите на първоинстанционният съд. Основание за наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" са събраните в хода на проверката данни, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, допускайки пътно- транспортно произшествие. Правилно дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал това поведение като несъвместимо с морала, а действията - уронващи престижа на службата. Установено по безспорен начин от представените по делото доказателствата а и сам жалбоподателят не спори, че е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол 0, 82 промила алкохол в кръвта, видно от протокол за химическа експертиза. Това деяние представлява нарушение на нормата на чл. 176 ЗМВР, която задължава органите на полицията да изпълняват функциите на министерството включително и извън службата и установеното работно време. Длъжни са да се намесват и да оказват помощ на лицата, намиращи се в опасност, да предотвратяват или пресичат противоправни действия. Недопустимо е служител на МВР да нарушава тези задължения. Поведението, с което се нарушават нормативните забрани, в конкретния случай извършването на деяние, несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата в МВР е основание за квалифицирането му като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Касационната инстанция намира наведените в касационната жалба доводи за неоснователни. Решението на Софийски градски съд, съответства на материалния закон. Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, същата е мотивирана, изложени са фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание, като са спазени изискванията на чл. 213 от ППЗМВР - съдържа данни за извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не може да бъде споделен доводът, че първоинстанционният съд не е отчел, че не е налице съответствие между наложеното наказание и тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици- съдържанието на алкохол в кръвта е малко над допустимите норми; самият Челебиев не предполагал, че употребеното предният ден количество алкохол, ще даде такова отражение. Шофирането на МПС, след употреба на алкохол е изключително тревожно явление и когато същото е извършено от "блюстител на реда" - несъмнено същото е морално и обществено укоримо, особено когато е причинено и ПТП. А за да спазва законовите разпоредби и не управлява МПС, след употреба на алкохол - служителят на МВР, който е призван да служи на обществото, не е нужно да бъде запознаван с нарочна заповед на министъра, заповядващ на служителите на МВР, участници в движението, стриктно да спазват всички правила за движение, включително и забраната да управляват МПС, след употреба на алкохол. Неправилно касаторът твърди, че с решението си съдът не се е съобразил с Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите. Некоректно се сочат част от мотивите на решението, касаещи налагане на наказание на служител явил се на работа в състояние не позволяващо му да изпълнява възложените му задачи- същото е неотносимо към разглежданият спор. Напротив, изрично в тълкувателното постановление се сочи, че : "В приложението на правната норма по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) попадат втората група нарушения на служебната дисциплина по чл. 234 ЗМВР (отм.) - тези, с които се нарушава установеният обществен ред, т. е. нарушенията на правовия ред или на морала, и могат да бъдат групирани по следния начин:. . . в) Случаите, при които деянието няма връзка със служебните задължения, но представлява нарушение на правовия ред. Елемент на фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) не е самото деяние като нарушение на установения обществен ред, включително на моралните норми, а негативната морална оценка, която е дадена от наказващия орган на извършеното като "несъвместимо с морала". И това е така, защото моралните норми за поведение не са конкретизирани, писани норми. Заради разширения обхват на дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР няма значение дали деянието представлява и престъпление или административно нарушение. За целите на дисциплинарното производство е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението се оценява като несъвместимо с морала. . . ". С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че решението на Софийски градски съд, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, трето отделение,