Решение № 4924 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9805/2015 г.

Решение № 4924 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9805/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Р. Н. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Д. Б., против решение № 4261 от 19.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5047/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/1985 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение и нарушение на процесуалните правила. Моли същото да бъде отменено. Ответникът -изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Захариева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е нарушен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/1985 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. С процесното писмо е отказано финансово подпомагане по подаденото от Валентин Николов общо заявление за подпомагане с УИН 22/120613/53094 за кампания 2013 г. по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 8879.39 лв.; по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 7286.92 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 5928.40 лв., издадено на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната за администриране и контрол във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и на чл. 58 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", при спазване на изискванията за форма, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и с целта на закона. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по СЕПП и НР1 за кампания 2013 г. на един парцел с площ 28,66 ха, който се намира в землището на с. Веринско, общ. Ихтиман. По него са извършени проверки на място чрез дистанционно проучване и чрез измервания с GPS от служители на Дирекция "Технически инспекторат", поради отчетена, на база на получена от сателитните изображения и измерена чрез дистанционния контрол разлика между заявената и допустимата за подпомагане площ над 2 ха, за което е съставен контролен лист. При извършените проверки от страна на ДФЗ са установени недопустими площи, които не са стопанисвани и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. в размер на 10,51 ха, което представлява 57.91% спрямо допустимата за подпомагане площ. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е потвърдила, че са налице недопустими за подпомагане и по двете мерки площи в размер на 10,51 ха. Вещото лице е посочило също, че голям участък от заявения парцел е зает от множество храсти, пасището е изцяло непочистено и покрито с плътна покривка от по-малки подрастващи храсти, за което е приложен снимков материал. Съдът е кредитирал СТЕ, като е посочил, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от ДФЗ. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане, а възраженията за немотивираност на административния акт са неоснователни. По тези съображения е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" за наддекларирани площи по СЕПП и НР1, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че при издаване на административния акт са допуснати нарушения, поради неосигурена възможност на земеделския производител да участва в отделните етапи на административното производство, тъй като не е присъствал на извършената проверка на място. Видно от представения контролен лист служителите на РТИ София са информирали Николов за предстоящата проверка на място, като в поле "Забележка" е отбелязано, че поради личен ангажимент същият не може да присъства, като за резултата от проверката е уведомен своевременно след приключването й. По делото е представен и приет от първоинстанционния съд Правилник за дейността на Дирекция "Технически инспекторат", в който е посочен редът за извършване на проверки на място, както и начинът на уведомяване на бенефициентите за нея, а именно в момента на стартиране на проверката. Процедурата е спазена от служителите на ДФЗ, поради което неоснователно първоинстанционният съд е приел, че са нарушени основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК. Разпоредбата на чл. 12 от АПК въвежда принцип за откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството по издаване на индивидуалния административен акт. От друга страна, нормата на чл. 26 от АПК задължава административния орган да уведоми заинтересованото лице за започване на административното производство, а съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като страните могат да правят писмени искания и възражения. Разпоредбата на чл. 35 от АПК също изисква да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. В настоящия случай тези законови изисквания са изпълнени. Касаторът е бил уведомен за предстоящата проверка на място, след което е информиран за резултатите от нея, запознат е лично срещу дата и подпис с констатациите на експертите на ДФЗ описани в контролния лист, за което му е дадена възможност да направи забележки и възражения. Николов е подал възражение, по което му е изпратен писмен отговор от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, поради което настоящият състав на ВАС, четвърто отделение счита, че няма допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като правото на защита на Валентин Николов не е накърнено. На последния му е била дадена възможност да направи възражение и да изрази становище по събраните от ДФЗ доказателства, от която се е възползвал. Основанията за отказ за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ са посочени в чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. Както правилно е приел административният съд, отказът за финансово подпомагане по СЕПП се основава на констатациите, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва /чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП/ и че попадат извън специализирания слой /чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП/. По отношение на плащанията за природни ограничения в планинските райони, подпомагането е било отказано на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. поради това, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателят не е опровергал констатациите на административния орган, които се подкрепят от заключението на назначената по делото експертиза. Както потвърждава вещото лице, общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР1 е 10,51 хектара или 57.91%. Поради това административният орган е отказал изцяло финансово подпомагане, позовавайки се на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., който предвижда, че ако разликата между декларираната площ, която е недопустима за подпомагане, и определената площ е по-голяма от 20%, не се отпуска помощ за въпросната група култури. В конкретния случай намалената финансова помощ е основана на установената за недопустима площ по СЕПП и по НР1, поради което правилно е приложен материалния закон и с оглед установените наддекларирани земеделски площи над 20% е отказана субсидия по СЕПП в размер на 8879.39 лв. и по НР1 в размер на 7286.92 лв. Правилно определеният размер на оторизираната сума е 0 - при отчитане на санкционираната площ, като не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период. Административният съд е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен aкт. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на направените по делото разноски, Валентин Николов следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение