Решение № 11417 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7978/2010 г.

Решение № 11417 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7978/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Милко Алберт Калман, от гр. Русе, против Решение № 1/16.03.2010 г. постановено по адм. дело № 139/1998 г. на Русенския окръжен съд, с доводи за обезсилването му, като недопустимо. От ответниците Николай Любомиров Стефанов и Любомир Вълчев Стефанов, чрез пълномощника им - адв. Кирил Фанков, е постъпило писмено становище, с което оспорват касационната жалба, като неоснователна. Претендират присъждането на разноски. Ответникът - кмета на община Русе, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от наведените. Обжалваното решение е постановено по два броя жалби срещу Разрешение за строеж № 550/13.05.1998 г. на главния архитект на община - Русе, издадено на името на касатора - Милко Алберт Калман, за строеж "Вътрешно преустройство на съществуващ магазин за промишлени стоки", находящ се в имот пл. № 1538, кв. 253 на гр. Русе. Съдът е приел, че жалбата е допустима, а по същество, че РС № 550/13.05.1998 г. е незаконосъобразно, тъй като противоречи на чл. 56, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) и съответно е налице отменителното основание на чл. 229, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ /отм., ред. на ДВ, бр. 2/1996 г./, поради което го е отменил. Върховният административен съд, при извършената служебна проверка за валидност и допустимост, намира, че обжалваното решение е недопустимо. Съгласно чл. 229, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.), в редакцията на ДВ, бр. 2/96 г., действала към 13.05.1998 г., респ. към датата на подаване на жалбите пред съда /20.05.1998 г./, отмяната на разрешението за строеж е могла да стане само по пътя на административното обжалване, със заповед на кмета на общината и на основанията по чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗТСУ /отм., в същата редакция/. Заинтересованите лица, каквито се явяват жалбоподателите пред първата инстанция, не са били процесуално легитимирани да обжалват разрешението за строеж направо пред съда. Само издадените от кмета на общината, а след създаването на чл. 154а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), с ДВ, бр. 79/1998 г. и от началника на ДНСК, или от упълномощено от него длъжностно лице, административни актове за отмяна на издадено разрешение за строеж или отказът да бъде издадено такова, подлежат на съдебен контрол, по реда на чл. 138, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). По силата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от ЗАП (отм.), във вр. с чл. 229, ал. 2 от ППЗТСУ /отм. в ред., ДВ, бр. 2/1996 г./, изрично е изключен прекият съдебен контрол върху издадените разрешения за строеж. От изложеното следва извода, че като е разгледал и решил по същество жалбата срещу процесното разрешение за строеж, съдът е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Като резултат от това делото подлежи на прекратяване и изпращане по подведомственост на компетентния административен орган, а именно на началника на РДНСК - Северен централен район, сектор - Русе. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 2 от АПК и чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение