Решение № 7270 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14496/2013 г.

Решение № 7270 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14496/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Петър П. Каменов" ЕООД гр. София против решение № 5703/28.08.2013 г., постановено по адм. дело № 2712/2012 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2001004429/8.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1656/26.09.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" /с ново наименование дирекция "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че по делото са налични всички доказателства, въз основа на които се установява извършването на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, не са налице данни за данъчна измама. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА в съответната част. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба, в становище по съществото на спора и в писмена защита. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Кирилов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2001004429/8.03.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1656/26.09.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" /с ново наименование дирекция "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП. С РА за ревизираното лице /РЛ/ са установени допълнителни задължения за данък /ДДС/ в размер на 168 908,46 лв., 78 341,83 лв. корпоративен данък и 83 496,70 лв. лихви върху главниците, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от 9 доставчика - "Стройко 11" ЕООД, "Ни Ма консултинг" ЕООД, "Транс прогрес 43", "Минимал 007" ЕООД, "Доменик Нест" ЕООД, "Стройкомплект 77" ЕООД, "Ленчев 2008" ЕООД, "Бен инженеринг" ЕООД и "Валенс 2005" ЕООД, както и от извършено увеличение на финансовия резултат за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. със стойността на фактурите, издадени от посочените доставчици. В частта по ЗДДС, за да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, първоинстанционният съд е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на доставките по издадените от доставчиците фактури и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Според дружеството-касатор доставките на стоки по фактурите са реално осъществени. По делото са събрани писмени доказателства, представени в хода на ревизионното и съдебно производства, прието е неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Касационният съд, в настоящия си състав, намира за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон решението на АССГ. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение в тази му част, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Същината на спора е относно наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, издадени от горепосочените девет доставчика, имащи за предмет стоки - газьол 0,2% /дизелово гориво/. Основната дейност на РЛ е търговия на едро с горива и нефтопродукти. РЛ няма собствена складова база, ползва наета превозна техника като след закупуването на стоките същите се съхраняват при доставчика и оттам се транспортират до клиентите на РЛ. Установено е от събраните доказателства и доказателствени средства по делото, и не е спорно, че извършеното осчетоводяване на фактурите при получателя - РЛ е надлежно според приложимите нормативни изисквания. По всички фактури е извършено плащане по банков път /таблица на л. 5 от експертизата/, начислен е ДДС, за извършените плащания са направени съответните счетоводни записвания. При доставчиците фактурите са включени в дневниците им за продажба. Не е спорно също и е установено при условията на пълно доказване според заключението на приетата и неоспорена експертиза и според приетите като писмени доказателства договори за доставка на газьол от 10.04.2006 г. с БГЦПУ Плевен, от 4.11.2010 г. с "Нуртс България" АД, на гориво за отопление от 29.11.2007 г. с БТК, договори за продажба на горива от 29.01.2007 г. и 10.11.2006 г. съответно с община Тутракан и с община Ружинци, допълнителни споразумения към тях, че стоки, във вида и количествата като тези по процесните фактури, са използвани за последващи облагаеми доставки от РЛ. По сключените договори за доставка на горива, някои въз основа и на спечелени обществени поръчки, е извършена доставка на горива като счетоводно са отразени разходи за закупуване на горивата и насрещни приходи от продажбата им на крайните клиенти. Спорните въпроси са дали тези стоки са именно закупените от процесните девет доставчика. Съдът е отговорил отрицателно на този въпрос, приемайки, че не е установено транспортирането на стоките, произходът на стоките като възможности на доставчиците да продадат фактурираните от тях количества и прехвърлянето на право на собственост върху стоките чрез индивидуализацията им. Тези изводи на съда са необосновани. Избирателно са ценени писмените доказателства и тяхната доказателствена сила. Без основание е игнорирана доказателствената стойност на събраните относими писмени доказателства и на неоспореното и прието експертно заключение, при извършено позоваване на обстоятелства, имащи отношение не към правомерното начисляване на данъка, а към ангажиране на евентуална административно-наказателна отговорност. Необосновано съдът е приел, че не е прехвърлено правото на собственост поради липса на индивидуализация на родово определените вещи - горива, нито че не е установено извършването на транспорта. Към всяка от фактурите са налице стокови разписки и приемо-предавателни протоколи, съдържащи подписи на съконтрахентите и индивидуализация на стоките по вид и количество. Тези неоспорени документи удостоверяват индивидуализацията на стоките и съответно прехвърлянето на правото на собственост върху тях. Установено е прехвърляне правото на собственост върху стоките, транспортиране на стоките предвид надлежно съставени договори за транспортни услуги, пътни листове, и нареждания за експедиция. С натоварване и предаване на стоките на превозвача, за което са съставени и пътните листове, е постигнато съгласие за индивидуализация на стоката, поради което и съобразно правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, е прехвърлена и собствеността. Липсата на данни във връзка със спазване на изискванията за придружаващи стоката декларации за съответствия, не е основание да са приеме, че транспорт не е осъществен, а още по-малко, че данъкът по прехвърлителните сделки е начислен неправомерно. В случай, че не е спазено това нормативно изискване последицата е ангажиране на административно-наказателна отговорност на виновните лица. Налице са и достатъчно събрани доказателства, въз основа на които се установява извършения превоз на стоките - договори за превоз, нареждания за експедиция и пътни листове. Според т. 5, 6 и 7 от заключението на приетата експертиза се установява наличието на тези документи по всяка една от доставките. Установено е също, че стоките са превозени с необходимите специални транспортни средства - автомобили Скания и Мерцедес, регистрирани като цистерни, за които са налични допълнителни документи - удостоверения за превоз на опасни товари, за съответствие с изискванията на ADR и др. Предвид установените валидно сключени и изпълнени сделки, данните за произхода на стоките при доставчиците, или липсата на такива, както е в случая, не са от значение за изхода на спора. Единствено и само поради липсата на данни за установен произход на стоката не може да се приеме, че същата е непрестирана стока в отношенията между прекия доставчик и ревизирания субект. Установяването на произход на стоката не е предвидено като самостоятелна предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката сам по себе си не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. Въз основа на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира, че е доказано настъпването на данъчно събитие - прехвърляне на права на собственост по процесните фактури и оттам правомерността на начисляване на данъка. Не е налице отрицателна материална предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС нито други пречки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата, поради което обжалваното решение, с което е прието обратното и съответно РА в тази си част се явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна. В подкрепа на изложеното дотук касационният съд съобразява и се позовава на даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка /макар и за услуги/ е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. Обратното, установено надлежно и своевременно отчитане между страните и към бюджета, документално и фактически. В обжалваната част на решението на АССГ по ЗКПО за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. касаторът счита принципно, че са били налице всички предпоставки за отчитане на разходите по доставки, с които е увеличен финансовият резултат на дружеството. Оплакването е основателно. За всички доставки, за които е доказано реалното им извършване и за които данъкът не се явява начислен неправомерно, е налице документална обоснованост, поради което направените разходи следва да се признаят за данъчни цели. Обратно на приетото от приходните органи и съда, касационният съд намира, че щом е установено реалното извършване на доставките, то не са налице обстоятелства за отклонение от данъчно облагане по чл. 16 ЗКПО, поради което направеното увеличение на ФР с разходите, направени по процесните фактури, се явява незаконосъобразно. РА като незаконосъобразен следва да се отмени и в тази си част по ЗКПО. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта, предмет на спора. С оглед изхода на делото в тежест на бюджета на приходните органи следва да се присъдят направените и претендирани разноски от жалбоподателя в двете съдебни инстанции - за такси, адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице - общо в размер на 11 075 лв. според представените доказателства и списък. Ответникът не е правил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение в касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение