Решение № 25 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2785/2018 г.

Решение № 25 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2785/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С определение № 249 от 26.07.2018 г. по гр. дело № 2785/2018 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е допусната до разглеждане молбата на Т. Н. Р. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 80715 от 03.04.2017 г. по гр. дело № 21814/2015 г. на СРС /Софийски районен съд/, първо гражданско отделение, 48 състав. Като фактическо основание в молбата за отмяна, страната е изложила обстоятелството, че на е залепено уведомление на входната врата на жилището, находящо се на адрес - [населено място], [жк], район "В. ", [улица]//, №, както и че не е пускан плик в пощенската кутия. Твърди се още, че не е връчено копие от съдебното решение нито на молителя, нито на назначения особен представител. Ответникът И. К. К. в отговора си по чл. 306, ал. 3 ГПК поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Настоящият състав на трето гражданско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира молбата за неоснователна, поради следните съображения: Предмет на молбата за отмяна е решение № 80715 от 03.04.2017 г. по гр. дело № 21814/2015 г. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 48 състав в осъдителната част, с която са уважени предявените от И. К. К. против Т. Н. Р. искове, както следва: иск по чл. 45 ЗЗД в размер на сумата 7500 лв., ведно със законната лихва от 21.04.2015 г. до изплащане на вземането, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 2295.60 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на И. К. К. в размер на сумата 2163.89 лева. От данните по делото се установява, че срещу настоящия молител, като ответник е била предявена на 21.04.2015 г. искова претенция от И. К. К. за заплащане на сумите - 7500 лв., представляващи стойността на мотоциклет, четириколка "Я. ", собственост на ищеца, който според твърденията на ищеца, Т. Р. присвоил и 3846 лв., мораторна лихва за периода от 21.04.2010 г. до 21.04.2015 г., ведно със законната лихва от образуване на делото до окончателното изплащане. С решение № 80715 от 03.04.2017 г. по гр. дело № 21814/2015 г. на СРС, І г. о., 48 състав, искът по чл. 45 ЗЗД е уважен, ведно със законната лихва от 21.04.2015 г. до изплащане на вземането, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен частично, до размер на сумата 2295.60 лв. и отхвърлен за разликата между 2295.60 лв. и 3846 лв., а разноските са присъдени в полза на ищеца в размер на сумата 2163.89 лв. В производството, приключило на една съдебна инстанция /решението на СРС не е обжалвано и е влязло в сила/, ищецът е удостоверил чрез справка, че адресът на ответника е – [населено място], [жк], район ". ", [улица]//, №. След като призовкарят К. С. е посетил този адрес на 21.02.2016 г., 10.03.2016 г. и на 25.03.2016 г., без да открие лицето или друго лице, което може и е съгласно да приеме книжата, същият е изложил констатации, че достъпът е ограничен, заключена е вратата на двора. Призовкарят е върнал съобщението за връчване на препис от исковата молба с приложенията в канцеларията на съда. В разписката към съобщението съдебният служител е изложил освен посочените по – горе действия във връзка с връчването на съобщението, още и констатациите, че адресатът - Т. Р. обитава жилището на този адрес постоянно. С разписка от 26.05.2016 г. връчителят К. С. е удостоверил, че е посетил адреса на 10.04.2016 г., 22.04.2016 г. и 26.5.2016 г. и е установил същите обстоятелства, както при предходните посещения. Връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на входната врата на двора и е пуснал уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК в пощенската кутия. След изтичане на срока за получаване на съобщението, съдът е назначил особен представител на ответника – адвокат С. М. Н., който е подал отговор на исковата молба и е участвал в производството по делото. На особения представител е връчено и копие от решението на СРС. От показанията на свидетелите Т. В. Т. и Р. Т. Т. - Р. се изяснява, че ответникът по исковата молба, сега молител живее на посочения по – горе адрес. Свидетелят Т. е изложил, че на процесния адрес се намира къща на четири етажа, в която живеят той, Т. Н. Р., техни роднини и двама наематели, последните ползвали жилището през процесния период. Свидетелят Т. е казал още, че непрекъснато е в къщи, работи и по къщата, има звънец. Свидетелката Р. е изложила в показанията си, че външната входна врата е заключена, баща й /цитираният по – горе свидетел/ е пенсионер, имат пощенска кутия, не познава съсед с фамилия Й., имат звънец, проверявали ежедневно дали имат кореспонденция. Според свидетелите било невъзможно да има залепено уведомление на 26.05.2016 г., тъй като щели да го видят. Освен това били в близки отношения със съседите и ако бил воден разговор /отразеният от съдебният служител в съобщенията разговор със съсед на име Й. /, те щели да ги информират. И двамата свидетели твърдят, че призовкарят не бил идвал на 26.05.2016 г., като свидетелят Т. обяснява твърдението си с това, че къщата била на три улици, всичко се виждало наоколо, а и можели да ги уведомят по телефона, на дъщеря му, на молителя, на бащата на последния, а свидетелката Р. обяснява същото твърдение с това, че били заинтересовани да ангажират защитата си, правили проучване сред съседите си, но не установили да е воден разговор с призовкар. При тези обстоятелства ВКС в настоящия си състав приема, че първоинстанционният съд и съдебните служители са изпълнили изискванията на процесуалния закон относно изпълнението на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК и не са допуснали нарушения, които да са възпрепятствали страната – ответник по исковете, да вземе участие при разглеждането на делото по предвидения в ГПК ред. Действията на съдебния служител, описани по – горе са извършени по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, като невъзможността ответникът да бъде намерен на установения по делото адрес е констатирана при спазване на правилата, регламентирани с нормата, както по отношение на очертаните със същата задължения на връчителя да осъществи определен брой посещения на адреса, с конкретен времеви интервал, така и спрямо предвидения в разпоредбата начин на удостоверяване на констатираните от служителя факти. Тези изявления се ползват с материална доказателствена сила за удостоверените факти, предвид реализирането им от длъжностно лице в кръга на службата / изложеното разбиране е в съответствие с практиката на ВКС – решения по граждански дела - № 1782/2013 г., № 4081/2013 г., № 6993/2014 г. на състави на ІІІ г. о., № 1527/2010 г. на състав на ІV г. о. и др. /. Молителят не е опровергал констатациите, обективирани в разгледаните по – горе разписки към съобщенията по първоинстанционното дело. Твърдението, че на процесния адрес не е залепено уведомление не се доказва от показанията на цитираните по – горе свидетели. Същите не опровергават констатациите на връчителя за това, че не е осигурен свободен достъп до жилището на ответника по исковете. Напротив разпитаните по делото свидетели потвърждават, че на процесния адрес е къщата, в която живее молителя, както и че външната входна врата е заключена. Не се установява звънеца, който свидетелите описват като функциониращ да има означение, в което да са отразени имената на ответника по исковете, сега молител /последният признава този факт в обясненията си пред ВКС/. Обстоятелството, че в къщата живеят роднини на молителя не обуславя извод за промяна във фактическата обстановка, при която са извършени действия от съдебния служител за връчване на книжата. Тези лица нямат задължения да приемат съдебни книжа вместо адресата, не са дали съгласие и поели задължения да предават адресираните до ответника съобщения /чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК/. Затова и изложеното от свидетелите, че в къщата постоянно се намирал дядото на ответника Т. Р. – Т. Т. не опровергава констатациите на връчителя за невъзможността ответникът да бъде намерен на установения по делото адрес или да се връчи съобщението по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Свидетелите Т. Т. и Р. Т. - Р. не опровергават констатациите на връчителя, а излагат твърдения затова, какви са възможностите за преодоляване на създадените условия за изключване на свободния достъп до процесното жилище, което е със заключена външна входна врата, пощенска кутия, за която няма данни да е лична на Т. Р. и звънец, на който няма означения, в което да са отразени имената му. Тези твърдения произтичат от предположения на свидетелите, че връчителят не е идвал на отразените в съобщенията дати, тъй като ако е имало посещения, било невъзможно някои от живущите на адреса да не установи тези обстоятелства, че ако е имало уведомление на 26.05.2016 г. някой щял да го види, както и че ако връчителят бил разговарял със съседите, те щели да ги информират. Предположенията и оценките, които свидетелите дават на действията на призовкаря, не съставляват установяване на факти, а са по естеството си хипотетични твърдения, поради което със същите не са опровергават изявленията на връчителя в разписките към съответните съобщения. Данните, съдържащи се в разписките за сведението, дадено от Й., определен от съдебния служител като съсед на ответника, засяга факт, който самият молител признава и който се установява от показанията на свидетелите, разпитани в производството по чл. 307, ал. 2 ГПК, а именно, че Т. Р. обитава жилището постоянно. В този смисъл качеството на лицето, предоставило посочените сведения не опровергава констатациите в разписките относно факта, че Т. Р. живее на процесния адрес. С оглед на изложеното следва да се приеме, че молителят не е доказал твърденията си в молбата за отмяна за нарушения на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК. С оглед на горните изводи настоящият състав на ВКС приема, че е спазена и процедурата за връчване на първоинстанционното решение. Видно от изявлението от 07.07.2017 г., изложено след диспозитива на съдебния акт, копие от решението е връчено на особения представител на ответника по исковете. В случая не е налице поддържаната в молбата за отмяна хипотеза, а именно не са налице нарушения на съответните правила, с които молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото. Поради това следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, предложение първо ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд в осъдителната част, с която са уважени искове по чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Молбата е неоснователна и трябва да се остави без уважение. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение