Решение № 13088 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2014 г.

Решение № 13088 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2014 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 176 АПК. Образувано е по молба на "Джи и Хелткеър България" ЕООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя Михаела Михайлова, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Кръстев, с искане за допълване на решение № 7197/28.05.2014 г., постановено по адм. д. № 2860/2014 г. на Върховния административен съд, IV отд, с което е оставено в сила решение № 93 от 29.01.2014 г., постановено по обединена преписка № КЗК-1510/1515/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С твърдения, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, а именно лс оглед наличие на хипотезата по чл. 122г, ал. 5 от ЗОП за налагане на санкция на възложителя, предвид сключен на 30.12.2013 г. между него и трето за спора дружество договор за възлагане на обществена пръчкаы, на основание чл. 176, ал. 1, вр. с чл. 228 от АПК иска постановяване на допълнително решение. В откритото съдебно заседание на ВАС молителят, чрез процесуалния си представител поддържа искането. Ответникът по молбата -директорът на Университетска болница "Лозенец не изпраща представител откритото съдебно заседание, в писмена молба взема становище за недопустимост, алт. за неоснователност на молбата за допълване на решението. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не взема становище по молбата. Ответникът- "Софарма Трейдинг" АД-също. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за допълване на решението по съображения, че съгласно чл. 176 АПК допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. В случая предмет на обжалване пред ВАС е решение на КЗК, с което е оставена без уважение жалбата на касационния жалбоподател срещу решение на директора на Болница "Лозенец" за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка и КЗК се е произнесла по цялото оспорване. Допълва доводите като сочи, че производството пред ВАС е касационно и съдът следва да провери дали с оглед установените факти КЗК правилно е приложила закона . В случая КЗК въобще не е се произнасяла по налагането на имуществена санкция на Болница "Лозенец" на основание чл. 122г, ал. 5 ЗОП, поради което и съдът не може да вземе отношение по този въпрос. Освен това счита, че ако касационният жалбоподател е поискал с жалбата си до КЗК тя да се произнесе и по този въпрос и това не е направено, то това е основание за допълване на решението на КЗК, а не на ВАС. Предлага искането за допълване на процесното решение да се отхвърли. Върховният административен съд, след преценка на изложените доводи в молбата и формулираните в нея искания, както и доказателствата по делото, приема следното: Молбата за допълване е предявена в едномесечния срок по чл. 176, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Искането е по чл. 176 от АПК. Този ред е приложим когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване и в този случай съдът по свой почин или по искане на страна по делото, какъвто е настоящия случай, постановява допълнително решение или определение. Решението, чието допълване се иска, е постановено в производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс и е било образувано по касационни жалби на настоящия молител и на "Софарма Трейдинг" АД, със седалище гр. София, двете - против Решение № 93 от 29.01.2014 г., постановено по обединена преписка № КЗК-1510/1515/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което е оставена без уважение тяхната жалба срещу Решение № VII-31-3/21.11.2013 г. на упълномощено от директора на Университетска болница "Лозенец" лице за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на системи за образна диагностика в Болница Лозенец и обучение на персонала за работа с тях". Твърдението, че ВАС не се е произнесъл по цялото оспорване на първия касатор, а именно лс оглед наличие на хипотезата по чл. 122г, ал. 5 от ЗОП да наложи на санкция на възложителя, предвид сключен на 30.12.2013г между него и трето за спора дружество договор за възлагане на обществена поръчка, не отговаря на действителното положение. В жалбата на този касатор - стр. 12 са формулирани три искания, нито едно от които в твърдяната посока. Освен това, дори такова искане да бе релевирано пред ВАС, с оглед характера на касационното производство по ЗОП, съдът се произнася по законосъобразността на решението на КЗК, а в него диспозитив по чл. 122г, ал. 5 от ЗОП няма. На трето място, в специалното производство по ЗОП е недопустимо съединяване на искания в смисъл като посочения, а на четвърто-санкции по чл. 122г, ал. 5 от ЗОП, с оглед изричната норма на този текст, се налага само от специализирания орган, а не от съда, който осъществява контрол върху нея. Гореизложеното налага извод, че твърдението за непълно произнасяне от страна на ВАС е неоснователно. По изложените съображения не е налице непълнота на решение № 7197/28.05.2014 г., постановено по адм. д. № 2860/2014 г. на Върховния административен съд, поради което искането за допълването му следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - четвърто отделение