Решение № 10292 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6930/2016 г.

Решение № 10292 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6930/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Я. И. от гр. П., ул. "С.. З." .№..., ет. ..., срещу решение № 214 от 10.05.2016 г., постановено по адм. дело № 21/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане от 07.08.2015 г. на зам. - председателя на Районен съд П. и е потвърдено с него свидетелство за съдимост № 8013 от 06.08.2015 г. издадено от зам. - председателя на Районен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - председателя на Районен съд П., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Е. Я. И. срещу разпореждане от 07.08.2015 г. на зам. - председателя на Районен съд - П. и потвърдено с него свидетелство за съдимост № 8013 от 06.08.2015 г. издадено от зам. - председателя на Районен съд - П.. За да постанови този съдебен акт, Административния съд - П. е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните и материално правни норми по издаването му. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - П. е разпореждане от 07.08.2015 г. на зам. - председателя на Районен съд - П. и потвърдено с него свидетелство за съдимост № 8013/06.08.2015 г. издадено от зам. -председателя на Районен съд- П.. Видно от представените по делото доказателства жалбоподателката е осъдена по дело № 1256/2008 г. н. о. х. д., присъда № 556/05.12.2008 г. на РС- П., в сила от 13.02.2009 г.; дело № 1845/2010 г. н. о. х. д., с присъда № 331/01.11.2010 г. на РС - П. в сила от 17.11.2010 г. и дело № 2395/2010 г. н. ч. х. д., с присъда № 155/22.06.2011 г. на РС- П. - влязла в законна сила 04.10.2011 г., като Е. И. е осъдена на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години, който изтича на 04.10.2014 г., от която дата се поставя началото на срока по чл. 88а, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, като същият към датата на издаване на свидетелството за съдимост не е изтекъл. Правилно съдът е приел, че свидетелството за съдимост е официален удостоверителен документ, издаден въз основа на волеизявление на съдия при условията на безспорна съдебна администрация, при условия и по ред, определени в Наредба № 8 от 26.02.2008 г., удостоверяващо наличието или липсата на наложено наказание по чл. 37 НК. То е резултат на волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Данните, които следва да се впишат в свидетелството за съдимост са посочени в чл. 39 от Наредба № 8. В свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано /чл. 39, ал. 2 от Наредба № 8/. Изключение има само по чл. 39, ал. 3, когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането, като в този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано и се посочва датата на реабилитацията. Правото на преценка на председателя на съда при издаване на свидетелството за съдимост, е ограничено от изискването в разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от Наредба № 8, осъждането да се вписва в свидетелството за съдимост само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от него. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. След като лицето е реабилитирано и със закон или указ не е установено противното, то в свидетелството за съдимост не следва да се вписва осъждането. В настоящия случай Административният съд - П. законсъобразно е приел, че зам. - председателя на РС- П. коректно е приложил разпоредбата на чл. 85 и сл. от НК, като е приел че за жалбоподателката не е настъпила реабилитация по право, тъй като в случая е приложима разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от НК, съгласно която когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците се заличават след изтичане на предвидените на предходните алинеи срокове за всички осъждания. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - П. е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,