Решение № 1517 от 13.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез гл. юрк Ханджийска срещу Решение 898/25.05.2022 г. по адм. дело 1134/2021 г. на Административен съд - Благоевград (АС - Благоевград). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че са налице кумулативно предпоставките за уважаване на иска. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - ЕТ Доктор Р. Дупаринов - Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ - лекар по дентална медицина в съдебно заседание, чрез адв. Новиков излага становище, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като не страда от пороците изложени в касационната жалба. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Съдебното производство е образувано по искова молба, подадена от ЕТ Доктор Р. Дупаринов - Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ - лекар по дентална медицина , гр. Разлог против Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ за заплащане на сумата от 2740 лв., представляваща причинени на ищеца имуществени вреди, от доброволно заплатени от него 14 бр. имуществени санкции, по влезли в сила Наказателни постановления: 346/01.10.2014 г., 388/22.10.2014 г., 619/17.12.2014 г., 663/30.12.2014 г., 664/30.12.2014 г., 198/26.04.2012 г., 315/14.06.2012 г., 542/05.12.2012 г., 5/21.01.2013 г., 215/05.06.2013 г., 315/01.10.201З г., 403/25.11.2013 г., 181/16.07.2014 г. и 187/16.07.2014 г., издадени от Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Благоевград, които наказателни постановления, впоследствие са отменени със следните влезли в сила решения на Административен съд - Благоевград: Решение 1794/16.12.2016 г., постановено по КНАХД 500/2016 г. по описа на съда, Решение 1967/26.11.2018 г., постановено по КНАХД 269/ 2018 г. по описа на съда, Решение 1969/26.11.2018 г., постановено по КНАХД 270/ 2018 г. по описа на съда, Решение 2063/06.12.2018 г., постановено по КНАХД 274/2018 г. по описа на съда, Решение 2055/06.12.2018 г., постановено по КНАХД 279/2018 г. по описа на съда, Решение 2066/06.12.2018 г., постановено по КНАХД 284/2018 г. по описа на съда, Решение 2065/06.12.2018 г., постановено по КНАХД 292/2018 г. по описа на съда, Решение 2047/05.12.2018г. постановено по КНАХД 298/2018г. по описа на съда, Решение 2044/05.12.2018 г., постановено по КНАХД 297/2018 г. по описа на съда и Решение 1659/19.10.2018 г., постановено по КНАХД 299/2018 г. по описа на съда, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.12.2021 г. до окончателното ѝ изплащане. С обжалваното решение АС - Благоевград е осъдил Национална здравноосигурителна каса да заплати на ЕТ Доктор Р. Дупаринов - Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ - лекар по дентална медицина , гр. Разлог, обезщетение в претендирания размер. За да достигне до този резултат административния съд е приел, че в периода 2011-2015 г., ищецът - ЕТ Д-р Р. Дупаринов - Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ - лекар по дентална медицина е работил като лекар по дентална медицина, с адрес на практиката - в гр. Разлог, обл. Благоевград, и като такъв, е имал сключени договори с РЗОК Благоевград, и по повод извършени проверки от РЗОК - Благоевград, относно дейността на ищеца, за посочения период, са установени разминавания и несъответствия между реално извършените от него дентални манипулации и отчетените дейности пред РЗОК, които деяния осъществяват състав на административни нарушения, като за установените 14 бр. административни нарушения, директорът на РЗОК - Благоевград, е издал 14 бр. наказателни постановления /НП/, с които му е наложил 14 бр. имуществени санкции, в различен размер, възлизащи на общата сума от 2740 лв. и издадените 14 бр. НП са влезли в сила /като необжалвани в 7-дневния срок/, като са били доброволно заплатени от санкционираното лице. Решаващият съд е установил, че през 2015 г. срещу д-р Р. Дупаринов е започнало наказателно производство - ДП 58/2015г. по описа на ОСлО при ОП - Благоевград, 77/2018 г. по описа на НСС и пр. преписка 1710/2014 г. по описа на РП - Разлог, като разследването има за предмет, същите случаи на отчетени и реално неизвършени от него дентални дейности, за което са издадени процесиите 14 бр. НП. Наблюдаващият прокурор при РП - Разлог, е инициирал процедура по възобновяване на административнонаказателните производства, приключили с влезлите в сила НП, по реда на чл. 70 от ЗАНН, като в резултат на това, осъществявайки правомощията си по чл. 73 от ЗАНН, Административен съд - Благоевград, за да може да се реализира по отношение на лицето наказателна отговорност, е възобновил административнонаказателните производства по влезлите в сила, горепосочени 14 бр. НП, отменил е същите с цитираните по-горе решения по посочените 10 бр. КНАХД и е прекратил административнонаказателните производства по тях. На база установените факти решаващият съд е посочил, че видно от представеното Споразумение е решен с влязъл в сила акт - одобрено от съда споразумение по НОХД 414/2019 г. по описа на PC - Разлог, въпросът за наказателната отговорност на Р. Дупаринов, относно извършеното от него в периода 06.07.2011 г. - 29.10.2014 г. при условията на продължавано престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 1 вр. чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чрез използване на документи с невярно съдържание, получаване на чуждо движимо имущество - пари в общ размер на 1720.83 лв., собственост на НЗОК /съвпадащо с предмета на издадените НП/ по силата на което, Дупаринов като се е признал за виновен, е приел изтърпяването на определеното му наказание - Лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изпълнение е отложено по реда и при условията на чл. 66, ал. 1, от НК. В заключение е приел, че на 08.01.2021 г., ищецът е изпратил до директора на РЗОК - гр. Благоевград покана за доброволно плащане на исковата сумата от 2740 лв., като видно от известието за доставяне, същата е получена от служител на РЗОК - Благоевград на 11.01.2021 г. и към момента на приключване на устните състезания, ответникът не е заплатил на ищеца исковата сума от 2 740 лв. за отменените 14 бр. имуществени санкции, по процесиите 14 бр. НП. Решаващият съд е преценил, че се доказва причинена имуществена вреда от отменените актове на Директора на РЗОК Благоевград - заплатени 14 бр. имуществени санкции по влезлите в сила 14 бр. НП, в общ размер на 2 740 лв., както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразните наказателни постановления. Съдът е счел, че заплатената сума от 2740 лв., представляваща стойността на доброволно заплатените от ищеца 14 бр. имуществени санкции по издадените му НП след влизане в сила на същите, и последващата отмяна на НП, с влезли в сила съдебни решения на Административен съд - Благоевград, представлява заплатена на отпаднало основание сума, т.е. имуществена вреда за ищеца, настъпила в резултат на неправомерното му наказване и явяваща се поради това, пряка последица от проведените срещу него административнонаказателни производства, приключили с отмяна на санкционните актове - НП, поради което ответникът дължи репарирането на посочената вреда, съставляваща стойността на заплатените имуществени санкции по отменените НП. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. Неоснователна е касационната жалба на НЗОК, като не се споделят доводите за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Решението е постановено въз основа на подробен и задълбочен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и относимостта на установените посредством тях релевантни за спора факти към приложимия материален закон. Правилно административния съд е приел, че исковата претенция, предявена срещу НЗОК, е допустима. Съгласно специалната правна уредба на ЗЗО и ПУД на НЗОК, НЗОК е държавен орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулира обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване и има качеството на ЮЛ. Предвид възложената със закон - чл. 6, ал. 1 от ЗЗО специфична дейност, тя се определя като държавен орган, независимо че е извън системата на изпълнителната власт. С оглед на това, същата притежава пасивна процесуална легитимация и правилно е конституирана от съда в качеството на ответник по предявения иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1) административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2) отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3). причинена неимуществена или имуществена вреда и 4). причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. По силата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащия незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие. След обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната цялост първоинстанционният съд е достигнал до обосновани правни изводи относно наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице са отменени по съдебен ред влезли в сила 14 бр. наказателни постановления, издадени от директора на РЗОК Благоевград. Доколкото по отношение на процесните имуществени санкции няма ред за възстановяване, когато същите са недължимо платени или на отпаднало основание след отмяната на акта с който са наложени, в случая наказателно постановление, единственото средство за защита на ищеца остава регламентът по ЗОДОВ. С оглед изложеното, атакуваното съдебно решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, на ответника следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски, съобразно представените доказателства за извършването им /лист 22/, от които 450 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,