Решение № 11062 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11722/2018 г.

Решение № 11062 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11722/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба подадена от Националната агенция за приходите - гр. София, чрез процесуалния си представител, юриск. Желязкова, срещу Решение № 1476/22.06.2018 г., постановено по адм. дело № 249/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е осъдена да заплати на З. Димитрова в качеството и на ЕТ "Магнолия 90-З. Димитрова", обезщетение за пропуснати ползи в размер на 45 000 лева и сумата от 7 000 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив. Иска се отмяна на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск изцяло или се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Поддържат се подробни доводи за липсата на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не става ясно от изложеното в мотивите, как е определен размера на присъдената сума от 7 000 лева за лихви, периода, не е установено наличието на незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица при НАП, които да са в причинна връзка с твърдените вреди. Съдът не е отчел и взел предвид доказателствата относно факта, че ищцата сама е отложила насрочен със съобщение с изх. № 2217/2006/000010/10.07.2014 г. опис. Ответникът З. Димитрова като ЕТ "Магнолия -90 - З. Димитрова" в писмени бележки взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Твърди, че присъдените 45 000 лева представляват обезщетение от пропуснати ползи от бездействието на административния орган да оцени, обяви на търг и продаде запорираните товарни автомобили за период от три години и половина, което е довело и до натрупването на 7000 лева лихви. Счита, че искът е доказан и от представените експертизи по делото, както и относно дължимата лихва. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на З. Димитрова, подадена в качеството и на ЕТ "Магнолия -90 - З. Димитрова" срещу НАП - София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявила иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 45 000 лева, представляващи пропуснати ползи и 7000 лева лихви причинени от бездействието на органи по изпълнението при ТД на НАП - Пловдив да оцени, обяви на търг и продаде запорирани товарни автомобили. С обжалваното решение съдът е приел като основателен и доказан предявеният иск за причинени имуществени вреди и го е уважил изцяло. За да постанови този резултат е приел, че е налице редовно предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Твърди се, че вредите са причинени от бездействия на ответника по повод на изпълнение на административна дейност от негови служители. Приел е, че в исковото производство по АПК това е напълно достатъчно, тъй като е важно твърдението на ищеца, а в случая то е такова, че сочи " дейността, свързана с отменения РА за административна, поради което и недействителността му представлява укоримо поведение " от което за ищеца са настъпили описаните вреди. Приел е, че за да се реализира отговорността по ЗОДОВ следва да са налице предпоставките, без да е необходимо да се установява вина. Приел е още, че повече от три години по изпълнителното дело не са извършвани действия и това доказва предявения иск. Развил е доводи относно представените предварителни договори за покупко-продажба на автомобилите и реда за оспорването им. Касационният състав на съда намира, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, то не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено. Те следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него не са описани становищата на страните, не е направен анализ на събраните по делото доказателства. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Съдът не е извършил фактически установявания по твърдяни в исковата молба обстоятелства на които се основава предявения иск, касаещи предявяния иск за пропуснати ползи, не става ясно как е установен размера на пресъдените лихви и за кой период са. Съответно няма и правни изводи относно твърдяните факти. В мотивите е налице противоречие, веднъж е прието, че вредите са пропуснати ползи от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника, а на стр. 2-ра предпоследния абзац от решението са развити мотиви, че са причинени от отменен РА. При постановяване на обжалваното решение съдът не е взел предвид, че производството развиващо се пред него е исково, страните следва да докажат твърденията си, и че по силата на АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Административният акт, съответно - действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 година на ВКС по т. д. № 3/2004 година на ОСГК, се разбира фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено действие. Под административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира тази дейност, която има подзаконов, управленски, властнически, публичен характер и е насочена към възникване на административно правоотношение между административния орган и съответното лице, което в случая не е налице. Неоснователното бездействие на административен орган е неизпълнението на фактически действия, произтичащи от нормативен акт. Защитата в изпълнителното производство се осъществява като се оспорват актовете на органа по изпълнението. В случая посочените от ищеца като незаконосъобразни бездействия на адм. орган не са фактически, а с правен характер, т. е. касае се за издаване на правни актове, а не за фактически действия на длъжностни лица, каквито се твърдят в исковата молба, но изводи на съда в тази насока липсват. В случая не е ясно от мотивите как първоинстанционният съд е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на НАП по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди. По-скоро същите имат декларативен характер, но не е извършен анализ на установеното по делото и не става ясно какви са правните изводи основали съда да постанови обжалвания резултат. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението в обжалваната му част. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва а се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение