Решение № 7839 от 13.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството по е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП) срещу Решение 6604/08.11.2022г. постановено по адм. дело 12021/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221020004937-091-001/02.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение 1501/27.09.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че са налице кумулативно всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по реда на чл. 19, ал. 2, предложение първо от ДОПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго - по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и за държавна такса за касационно обжалване. Ответникът Р. Арнаудов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна поради следното: Предмет на съдебна проверка пред административния съд е бил Ревизионен акт Р-22221020004937-091-001/02.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, частично потвърден с Решение 1501/27.09.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, с който е ангажирана отговорността на Р. Арнаудов по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК, в качеството му на пълномощник на "МАЛАВИКА 3 ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС за данъчен период м. 11. 2017 г. в размер на 5 700.00 лв. и за данъчен период м. 12. 2017 г. в размер на 3 600.00 лв., ведно със съответните лихви. За да постанови решението, съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е посочил, че спорът между страните е правен и се свежда до това дали са налице кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на Арнаудов за непогасените задължения за ДДС за данъчни периоди м.11 и м.12.2017г. на "МАЛАВИКА 3 ЕООД, на което дружество ревизираното лице е било пълномощник за процесните данъчни периоди. За да отговори на спорните въпроси, съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби, въз основа на което е посочил кои са отделните елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал.2 ДОПК. В решението е прието, че в случая е безспорно, че за ревизирания период лицето е било търговски пълномощник на "МАЛАВИКА 3 ЕООД, поради което е установена първата предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, а именно същият е действал в качеството на търговски пълномощник. С оглед данните по делото, административният съд е приел, че е налице и другото изискване на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Арнаудов, а именно: наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК по подадени справки декларации по ЗДДС за данъчни периоди м.11 и м.12.2017г. Съдът е приел за установено и, че ревизираното лице е теглило многократно парични суми от сметката на "Малавика 3" ЕООД, за които не са представени доказателства да са постъпвали в касата на дружеството и да са използвани за дейността му, поради което е счел за правилен извода на решаващия орган, че в случая е налице безвъзмездно отчуждаване на имущество на задълженото лице по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 пр. 2 от ДОПК. Административният съд е приел за недоказан извода на ревизиращите органи, че извършените от Арнаудов действия по теглене на парични суми в брой от банковата сметка на юридическото лице, представляват недобросъвестни действия. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че задълженията за месец 11. 2017 г. по ЗДДС, са декларирани със справкадекларация, която е подадена след изтичане на данъчния период м. 11. 2017 г., т. е. през м. 12. 2017 г., а тегленията на парични суми общо в размер на 5700 лева са извършени от Арнаудов в рамките на м. ноември през различни дни и за различни суми - 200 лева, 300 лева, 400 лева. Т. е. когато са извършвани конкретните разпоредителни действия в различни дни и за различни суми през м. 11. 2017 г., жалбоподателят не би могъл да знае, какъв ще е финансовият резултат по ЗДДС на "Малавика 3" ЕООД преди изтичане на данъчния период м. 11.2017г., за да може неговото поведение и в частност посочените разпоредителни действия да се квалифицират като недобросъвестни, с които обективно да се препятства плащане на данъчни задължения. Този извод съдът е приел и за извършените разпоредителни действия през месец 12. 2017 г., като в заключение е посочил, че липсват доказателства и органите по приходите не са събрали такива, които да насочват, че целта на изброените по-горе действия на ревизираното лице е умишлено избягване на плащане на изискуемите данъчни задължения, с което е ощетен фиска. Още повече не са събрани доказателства, относно обстоятелството кой е съставял и подавал справкитедекларации, за да се обоснове знание у жалбоподателя за възникналите данъчни задължения, а наличието на пълномощно не би могло автоматично да доведе до извода, че именно търговският пълномощник е бил ангажиран с подготовка и подаване на справки декларации по ЗДДС. Първоинстанционният съд е изложил в своите мотиви, че не е доказана и причинно-следствена връзка между извършените действия и невъзможността да бъдат погасени задълженията на дружеството, а поведението на Арнаудов в качеството му на пълномощник и в частност предприетите от него разпоредителни действия не биха могли да станат причина за несъбираемост на публичните вземания, тъй като реализираните действия са осъществени за всеки един от данъчните периоди преди формиране на данъчните задължения по ЗДДС. Така мотивиран административния съд е приел, че не са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК на третото лице пълномощник на "Малавика 3" ЕООД и поради това е отменил ревизионния акт. Решението е правилно. По делото няма спор за факти, като същите правилно са възприети и от първоинстанционния съд. Няма спор и относно тълкуването на материалния закон чл. 19, ал. 2 ДОПК и по-специално кои са елементите на фактическия състав на отговорността на третото лице за задължения на лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Спорът между страните се свежда до това следва ли подвеждането на процесните факти да води до реализиране на отговорността на ревизираното лице. Относимата за процесния случай разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждил имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото на задълженото лице да е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. В настоящия случай безспорно установени са следните факти: 1.Р. Арнаудов е бил търговски пълномощник на "МАЛАВИКА 3" ЕООД през ревизирания период; 2.налице е задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружеството "МАЛАВИКА 3" ЕООД; 3.упълномощеното лице е изтеглило от банковата сметка на МАЛАВИКА 3" ЕООД сума общо в размер на 5 700 лева през м.11.2017г. и сума общо в размер на 3 600 лева през м.12.2017г., за които няма данни да са използвани за дейността на дружеството. Спорният и пред касационната инстанция въпрос се свежда до това дали са налице останалите елементи на отговорността дали Арнаудов е действал недобросъвестно и дали е доказана причинно-следствена връзка между извършените действия и намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността публичните задължения да бъдат събрани от основния длъжник - дружеството. Очертаните от разпоредбата на чл.19, ал.2 ДОПК предпоставки за реализиране на отговорността на трето лице предполагат същото недобросъвестно да е извършило плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, или да е отчуждило имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните и поради това имуществото на задълженото лице да е намаляло, вследствие от което да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Тежестта на доказване на предпоставките за реализиране на отговорността на лицето е на органите по приходите. Настоящата касационна инстанция преценява като аргументиран извода на административния съд, че недобросъвестността е свързана със знанието за определени факти, като в настоящия случай не е установено знание у търговския пълномощник на "МАЛАВИКА 3" ЕООД за възникналите данъчни задължения да дружеството, както и наличие на причинно-следствена връзка между действията довели до намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани негови публични задължения. Както правилно е посочил административния съд, задълженията за месец 11. 2017 г. по ЗДДС, са декларирани със справкадекларация, която е подадена през м. 12. 2017 г., а тегленията на парични суми са извършени от Арнаудов в м. ноември преди да е приключил данъчния период, поради което не може да се приеме, че същия е знаел за задълженията на дружеството. Нещо повече, от страна на ревизиращите органи не е изследвано кой е подал справките-декларации по ЗДДС за ревизирания период, с оглед на което не може да се приеме, че търговския пълномощник Арнаудов е бил наясно с възникналите задължения на дружеството за м.11 и м.12.2017г. Фактът, че същия е притежавал търговско пълномощно за представителство на "МАЛАВИКА 3" ЕООД не води автоматично до обратния извод, поради което правилно административния съд е приел, че в случая не е доказано знание за възникналите задължения на дружеството, съответно недобросъвестност от страна на ревизираното лице. Правните изводи на решаващият състав кореспондират със събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства. Именно поради липсата на ангажирани доказателства за недобросъвестност на ревизираното лице и липса на причинно-следствена връзка между действията, намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията, правилно е прието от съда, че не са доказани изискуемите предпоставки за ангажиране на солидарната на отговорност на ревизираното лице по реда на чл. 19 ДОПК По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което го оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховния административен съд, състав на осмо отделение,