Решение № 257 от 11.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, против решение 572 от 14.03.2019 г. на Пловдивски административен съд - XVIII състав, постановено по ах.дело 3785/2018 г., с което е отменен Ревизионен акт Р-16001616007660-091-001 от 28.04.2017год. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение 440/24.07.2017г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на В. Мърцев, [ЕГН] са определени задължения за данъци поради установена отговорност по чл.19 от ДОПК, като управител на Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД, [ЕИК], за установени с влезли в сила PA Р-16-1401474-091-001/05.02.2015 г. за периода от 01.09.2012 г. до 28.02.2014 г., задължения по ЗДДС в размер на 392 578,36 лв. главница и лихви - 72 493,93 лв. и с РА Р-16001615000582-091-001/16.09.2015 г. за периода от 01.03.2014г. до 31.12.2014 г., задължения по ЗДДС в размер на 188 297,95 лв. главница и лихви 26 576,66 лв. - общо в размер на главница 580 876,31 лв. и лихви 99 070,59 лв., ведно с доначислени лихви в размер на 119 621,67 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че не са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 19 ДОПК, а именно: укриване на факти и обстоятелства и причинно-следствена връзка между поведение на В. Мърцев и несъбиране на задълженията на дружеството. Излага съображения, че са доказани всички елементи от фактическия състав на горепосочената разпоредба. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платена държавна такса. Ответникът В. Мърцев чрез пълномощници в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил РА Р-16001616007660-091-001 от 28.04.2017год. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение 440/24.07.2017г. на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на В. Мърцев, [ЕГН] са определени задължения за данъци поради установена отговорност по чл.19 от ДОПК, като управител на Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД, [ЕИК], за установени с влезли в сила PA Р-16-1401474-091-001/05.02.2015 г. за периода от 01.09.2012 г. до 28.02.2014 г., задължения по ЗДДС в размер на 392 578,36 лв. главница и лихви - 72 493,93 лв. и с РА Р-16001615000582-091-001/16.09.2015 г. за периода от 01.03.2014г. до 31.12.2014 г., задължения по ЗДДС в размер на 188 297,95 лв. главница и лихви 26 576,66 лв. - общо в размер на главница 580 876,31 лв. и лихви 99 070,59 лв., ведно с доначислени лихви в размер на 119 621,67 лв. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е било управител на Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД за периода от основаване на дружеството до 13.05.2015 г. , на която дата е вписан нов управител на дружеството - А. Мехмед и е извършена и промяна на седалището и адреса на управление. По отношение на Мехмед е установено, че не притежава недвижими имоти и МПС. С РА Р-16-1401474-091001/05.02.2015 г. на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 392 578.36 лв. главница и лихви - 72 493.93 лв. РА е обжалван пред дирекция ОДОП Пловдив. Същият е потвърден с Решение 349/27.04.2015 г. и е влязъл в сила на 09.12.2015 г.. С последния е констатирано, че дружеството е приспаднало неправомерно данъчен кредит по фактури за доставки на стоки, които реално не са извършени от доставчиците ..Викис Пловдив" ЕООД. МКМ - Инвест" ЕООД, Анаконда" ЕООД и Топ фактор" ЕООД. С PA Р-16001615000582-091-001/16.09.2015 г. са определени задължения по ЗДДС в размер на 188 297.95 лв. главница и лихви 26 576.66 лв. РА не е обжалван и е влязъл в сила. С последния е констатирано, че дружеството е приспаднало неправомерно данъчен кредит по фактури за доставки на стоки, които реално не са извършени от доставчиците Викис Пловдив ЕООД, ,,МКМ - Инвест ЕООД и ..Монди БР ЕООД. Установено е също, че през м.07, м.10 и м.11/2014 г. от Викис Пловдив АВИ М ЕООД са издадени фактури на контрагенти, които не са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС за съответния период. Приходните органи са приели, че са налице всички предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Мърцев като управител на Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени като незаконосъобразен РА, първоинстанционният съд е приел, че в случая не са доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Приел е за недоказано укриването на факти и обстоятелства като елемент от състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, както и наличието на причинна връзка между действията на Мърцев в качеството му на управител и невъзможността да бъдат събрани установените публични вземания. Според решаващия съдебен състав влезлите в сила ревизионни актове, с който са установени задълженията на "Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД обвързва ревизията по чл.19 от ДОПК единствено по отношение на размера на данъчните задължения, подлежащи на събиране, докато отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК за чужди задължения изисква установяване с допустимите от закона доказателствени средства на твърдените от органа по приходите факти., В този смисъл е налице разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Съдът е приел, че за прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е пряката причинна връзка между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка не е доказана от органите по приходите. Направен е извод, че в проведеното ревизионно производство липсва основна предпоставка - заявяване на конкретните факти и обстоятелства, за които се твърди, че са укрити от задълженото лице. Въз основа на изложеното е прието, че не са представени убедителни доказателства за укриване на факти или обстоятелства като част от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради което процесните задължения са установени незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. В касационната жалба се развиват доводи, че административният съд не е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е направил неправилни изводи, че не са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, даващи основания да бъде ангажирана отговорността на физическото лице в качеството му на управител на "Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД за задължения за данък добавено стойност. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са установени от първоинстанционния съд. Спорен между страните е въпросът налице ли са условията по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Мърцев в качеството му на управител на "Викис Пловдив АВИ-М" ЕООД за ревизираните периоди. По изложените по-горе мотиви, след тълкуване на правната норма и съобразявайки я с фактите и обстоятелствата по делото, първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос и правилно е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че между страните са били безспорни само първият и последният елемент от описания фактически състав. С оглед на фактите и обстоятелствата по делото, не може да бъде приета тезата на касатора, че с подаването на справка-декларация по ЗДДС, в която са включени фактури, за които в последствие с влязъл в сила РА е отказано право на данъчен кредит, е налице укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. В случая липсват каквито и да е доказателства, управителят да е знаел, че доставката по процесните фактури, за които е отказано право на данъчен кредит не са реални или че е знаел, че неправомерно е упражнено право на данъчен кредит по нереални доставки. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация. Разминаването между декларираното и действителното е укриване, но това е така, само ако поведението на управителя е умишлено, т. е. последният е наясно със смисъла и значението на действията си, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Субективната страна на деянието не е установена с допустимите доказателствени средства. Правилно административният съд е приел, че е налице разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни ГДД не е доказана от приходните органи. Относими към преценката за наличие на пряка причинна връзка за реализирането на този резултат са: липсата на каквито и да е данни за финансовото състояние на дружеството към момента на установяване на задълженията му с РА; липсата на установяване към кой момент е настъпила невъзможността за събиране на установените с РА на дружеството публични вземания, както и липсата на каквито и да е действия от страна на приходните органи по предварително обезпечаване на събирането на тези вземания. Обосновано първоинстанционният съд е взел предвид тези факти при извършването на посочената преценка. Съдът е взел предвид и съдебната практика на Върховния административен съд по сходни случаи като решения по адм. д. 8802/2020 г., 9788/2020 г., 1412/2020 г., 11972/2019 г., 5156/2019 г., 5683/2016 г. и др. Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Обосновано е приел съдът, че такава пряка причинна връзка в случая не е доказана от страна на приходната администрация. По изложените съображения оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 9 000 лв., за настоящата инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че размерът на договореното и платено в брой възнаграждение е 9 000 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,