Решение № 5255 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3051/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение20.05.2025 г.докладчик т Тодор Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1313/17.02.2025 г., постановено по адм. дело 74/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. С. И., гражданин на Сирия, чрез адв. Д.Димова срещу решение 1313/17.02.2025г., постановено по адм. дело 74/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 12718/04.12.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение. Представена е писмена молба. В съдебно заседание Х.И. лично е заявил, че поддържа касационната жалба и иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено като твърди, че бяга от район в Сирия, в който е бил заплашван с убийство и искал да спаси семейството си, поради което е пристигнал тук в като сигурна държава и иска да продължи да живее. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Х. С. И., гражданин на Сирия против решение 12718/04.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд след подробно описана фактическа обстановка е приел от правна страна, решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история, административният съд е счел, че изложеното в нея не попада в предметния обхват на ЗУБ, като не се сочи никакъв страх от преследване от официалните власти, не е бил арестуван, не е бил жертва на насили или заплаха. Същия не е изложил твърдения в страната си на произход да е бил заплашван, преследван и да му е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии, дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е счел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Посочено е, че положението в държавата на произход е имало проблеми със сигурността, това обаче е било по изразено само в отделни области, докато ситуацията в последните години е сравнително спойка на фона на общото положение в страната. Съдът е счел, че е налице подобряване на общата обстановка в Сирия. Съответно не следва да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място чужденецът, ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия вх. МД-02-200/08.04.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Неоснователно е възражението на касационният жалбоподател, че съдът не е изследвал всички относими факти за случая, напротив административния съд задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от Х.И. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е изтъкнал лични причини довели до напускане на страната му на произход - Сирия, в това число: икономическа криза и безработица, причинени от войната, лошите условия на живот, тъй като няма електричество, вода, училищата не работят постоянно, което е довело до невъзможност децата му да посещават същото. Следва да се посочи, че от изложеното се обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация. Отделно по отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Х.И. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно приел, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представената по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС с вх. МД-02-3/15.10.2024г. относно политическата обстановка в Сирия, справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска република и района на Хасака, Справка вх. Вх. МД-02-60/29.01.2025г. и справка с вх.МД-02-77/03.02.2025г.. Административен съд Хасково е обсъдил данните, дадени със справки с вх. МД-02-60/29.01.2025г. и с вх.МД-02-77/03.02.2025г на дирекция Международна дейност при ДАБ, като е направил правилен извод, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същия не е повсеместен и освен това не е насочен пряко към мирните граждани на страната, поради което не може да се счете, че със самото си присъствие в страната си на произход ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота и личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т.39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл.8, така и чл.9 ЗУБ. В настоящия случай е извършена правилни преценка на принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Установено е че чуждият гражданин не е бил принудена да напусне страната си на произход Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административният орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната, поради което не се установява принципът "non-refoulement" да е нарушен. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение