Решение № 14930 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9469/2012 г.

Решение № 14930 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9469/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда а чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Калин Йосифов Йосифов от гр. София, ул. "Сан Стефано" № 27, вх. Б, ап. 1, подадена чрез процесуалния му представител адв. Слави Димитров от САК против решение № 2930 от 30.05.2012 г., постановено по адм. дело № 4731/2011 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 38 състав. В касационната жалба са развити подробни доводи по съществото на спора, като се иска отмяната на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и делото да бъде решено по същество. В съдебно заседание и в писмени бележки от 29.10.2013 г. касатора подържа жалбата по изложение в нея основания. Ответната страна- областния управител на Област София, ул. "Алабин" № 22, чрез процесуалния представител юристконсулт Павлина Стаменова във възражение против касационната жалба от 08.08.2012 г. и в съдебно заседание я оспорва като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е постъпила в преклузивния крок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение я намери процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК, административният съд е отхвърлил иска на Калин Йосифов Йосифов за обявяване на нищожност на съдебно решение № 4388 от 16.05.2005 г., постановено по адм. дело № 9991/2004 г. на Върховния административен съд, трето отделение. За да стигне до този резултат решаващия съд е приел за установено, че наведените от ищеца доводи се отнасят до правилността на решението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, а по отношение на приетото за неяснота на оспореното съдебно решение, следва да бъде установено по реда на чл. 251, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, приложим в административното производство на основание чл. 144 от АПК. При спазване на принципа на служебното начало, като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция извърши проверка на оспореното първоинстанционно решение и намери, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Нищожността на съдебните решения е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Това са недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано за съдебен заседател, устното и неподписано решение. За да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. Оспореното съдебно решение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена е постановено от посочения в него състав на съда и е подписано от членовете на същия състав, както и се съдържат фактите и обстоятелствата съобразно изискванията на чл. 172а от АПК. В конкретният казус, съдът правилно е приел, че оспореното съдебно решение не страда от изброените по-горе пороци, обуславящи неговата нищожност. По изложените съображения първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед претенцията на ответника за разноски на основание чл. 228, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаградения, касатора следва да бъде осъден да му заплати сумата от 150 лв. за юристконсултско възнаграждение. Вадим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение