Решение № 10416 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3476/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Електроразпределение Юг" ЕАД /ЕР Юг, дружеството/ срещу решение 251/14.01.2021 г. по адм. д. 3344/2020г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на същото дружество срещу Решение Ж-217/25.03.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Изтъква и излага подробни съображения, че не е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, а напротив, има право да откаже присъединяване, във връзка с опасения за влошаване качеството на доставяната електрическа енергия. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на КЕВР. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ПВТрисити ООД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е, жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу Решение Ж-217/25.03.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2017 г. за лицензиране дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, на "Електроразпределение Юг" ЕАД са дадени следните задължителни указания: 1. В срок до 14 дни след получаване на решението да издаде становища с посочени условия за присъединяване, съгласно чл. 91, ал.1 от Наредба 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отговарящи на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ на ПВТрисити ООД за присъединяване на ФЕЦ 30 кWp, предвидени за изграждане по чл. 24, т.1 от ЗЕВИ в УПИ I-61, кв. 9 и в УПИ II, кв. 9 на с. Йерусалимово, общ. Любимец, област Хасково; 2. В седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1, "Електроразпределение Юг" ЕАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. От фактическа страна по делото е установено, че със становища 4392596 от 30.08.2019 г. и 4392816 от 30.08.2019 г. ЕР Юг е уведомило ПВТрисити ООД, че прекратява процедурата за присъединяване на ФЕЦ по чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, тъй като нямало възможност за присъединяване на обектите към електроразпределителната мрежа. Като мотиви е посочено, че съществуващият въздушен електропровод 20 кV Георги Добрево от п/ст.110/20 кV Любимец, захранващи с. Йерусалимово е с изчерпан капацитет за присъединяване на генераторни мощности, нямало данни за предстоящо развитие на потреблението в района и изграждането на нови ФЕЦ би предизвикало влошаване на качеството на напрежението в тази част на електроразпределителната мрежа. Посочено е още, че за следващите две години дружеството не планира повишаване на преносната способност на процесния електропровод в степен да бъде осигурена възможност за присъединяване на нови генераторни мощности. Към отказа не са приложени технически протоколи, резултати от изпитвания или други доказателства. По делото е изслушано и прието експертно заключение, съгласно което общата присъединителна генераторна мощност от ФЕИ към ВЛ 20 кV Георги Добрево е 1 196.59 кW. Работното напрежение в п/ст 110/20 кV Любимец е в диапазона на 20,2 кV до 20,9 кV. Изчисленията и техническите и експлоатационни възможности на съоръженията в подстанцията и техническите характеристики на разпределителната мрежа показват, че капацитетът на извода е изчерпан преди присъединяването на новите ФЕЦ. Вещото лице е посочило, че в случай на присъединяване, ще бъдат нарушени изискванията за качество на електрическата енергия, доставяна до вече присъединени към мрежата обекти на клиенти и производители в района. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД. Приел е, че решението е издадено в изискуемата форма и съдържание. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който са изпълнени всички изисквания на посочената норма. Направил е извод, че наведените в жалбата оплаквания са породени от нежелание от страна на оператора на електроразпределителна мрежа да бъде натоварен с допълнителни разходи по присъединяването на процесната ФЕЦ, поради това че според него присъединяването ще доведе до необходимост от извършване на реконструкция на мрежата. Съдът е посочил, че съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа, поради което на това основание той не може да откаже присъединяване. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и крайните изводи на съда по приложението на материалния закон са правилни. Неизпълнението от страна на ЕР Юг на задълженията му по закон във връзка с отправеното към него заявление за присъединяване на ФЕЦ е достатъчно основание, за да се приеме, че решението на КЕВР е правилно. В конкретния случай, тъй като тези задължения не са изпълнени, не е била налице доказателствена нужда от допускане на СТЕ. Експертният извод за липса или наличие на техническа възможност за включване в случая не може да промени крайния извод за правилност на решенията на съда и на КЕВР, съответно за незаконосъобразност на отказа на ЕР Юг, за което ще бъдат изложени подробни съображения по-долу. В чл. 83, ал. 1, т. 5 ЗЕ е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за управление на електроразпределителните мрежи, които регламентират правата и задълженията на оператора на електроразпределителната мрежа и присъединените към съответната мрежа лица във връзка с планиране развитието на мрежата, планиране и управление на режима на работа на електроразпределителната мрежа, процедурите по задължителен обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и изпълнение на местен защитен план и за предоставяне на допълнителни услуги, условията и реда за достъп до електроразпределителните мрежи, за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, включително приоритетите за достъп и диспечерско управление, за нормите за сигурност и качество на снабдяването с електрическа енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи и предоставяните услуги. Подобна е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от Наредба 6, съгласно която при изготвянето на условията за присъединяване операторът на разпределителната мрежа определя техническите изисквания, които се изпълняват за присъединяване към електрическата мрежа. Заради това и във връзка с изпълнение целта на закона, чл. 116, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. В тази връзка е и задължението по ал. 5 на чл. 116 ЗЕ за изграждане на електропроводите високо и средно напрежение, които свързват уредбите по ал. 4 със съответната електрическа мрежа в мястото на присъединяване от страна на оператора на електроразпределителна мрежа. Правилно и уместно в този смисъл съдът и КЕВР се позовават именно на тези разпоредби, определяйки задълженията на касатора, за които към този момент той не е доказал, че са изпълнени. Още по-конкретно законодателят е изразил волята си в изпълнение целта на закона в чл. 27 и чл. 28 ЗЕВИ. Съгласно чл. 27, ал. 2 от този закон, разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа. Нещо повече, съгласно чл. 28 ЗЕВИ, операторите на разпределителните електрически мрежи във връзка с изпълнение на целите и мерките, заложени в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, включват в ежегодните инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с присъединяването, преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници. Освен това ЕР Юг притежава Лицензия Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността "разпределение на електрическа енергия". Съгласно разпоредба на т. 3.1.7 лицензиантът се задължава да развива мрежата като планира необходимите инвестиции в съответствие с принципа на икономическата целесъобразност и при икономически обосновани разходи с оглед задоволяване търсенето на електрическа енергия на територията на лицензията и осигуряване на транспортирането на електрическата енергия до потребителите. Разпоредбата на т. 3.4.1 задължава лицензианта да присъединява при условията на равнопоставеност спрямо останалите потребители от същата група всяко лице, разположено на територията на лицензията, което отговаря на изискванията на закона. Действително, "Електроразпределение Юг" ЕАД не е задължено, на основание чл. 116 от ЗЕ да присъединява всеки обект на производител на електрическа енергия. Това задължение съществува само когато са спазени предвидените в закона предпоставки, които са както тези, изрично изброени в чл. 116 ЗЕ /административни и технически задължения на заявителя/, така и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба 6, като за целта не трябва да са налице и пречките по чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Прегледът на тези нормативни текстове показва, че техническите изисквания, визирани от тях, са към обекта, подлежащ на присъединяване - той трябва да отговаря на техническите изисквания на тази наредба и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката и, кумулативно, а не алтернативно, да не застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Задължението на електроразпределителното дружество не е безусловно, а следва да се свърже с друго негово задължение - да следи за спазване на техническите изисквания, които са необходими за присъединяване към електрическата мрежа на производители и клиенти на електрическа енергия. В конкретния случай обаче ЕР Юг не твърди, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба 6 и на чл. 116 ЗЕ, в който случай би могъл да се позове на правото си по чл. 90 от Наредба 6. Отказът е основан с изчерпан капацитет на съоръженията, за които отговаря именно ЕР Юг и с липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващите пет години в посока повишаване на този капацитет, което не може да обоснове откази с посочените по-горе правни основания. Това основание обаче не е сред предвидените в закона основания, при които може да се откаже включване на обект за производство на електрическа енергия. Неоснователно касаторът се позовава на чл. 22 ЗЕВИ, тъй като той не му дава право да откаже присъединяване на обектите по чл. 24 от същия закон, а го задължава, съобразно целите в НПДЕВИ, да предвиди електрически мощности за присъединяване за година напред. Що се отнася до чл. 30 ЗЕВИ, той има предвид диспечиране на подаваната към мрежата електрическа енергия при вече присъединени производители и не обосновава причини за отказ в конкретния случай. Неприложим в случая е чл. 55 от Наредба 6, който касае общия случай на присъединяване на електроцентрали. Разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ изрично сочи, че за обектите, посочени в тази разпоредба, чл. 23 ЗЕВИ, включително чл. 23, ал. 6 ЗЕВИ не се прилага. Следователно, изчерпването на одобрените електрически мощности за съответния район е непротивопоставимо на заявителите за обекти по чл. 24 ЗЕВИ. Всичко това означава, че ЕР Юг не е свободно произволно или с бланкетни мотиви да отказва всяко искане за присъединяване на обекти по чл. 24 ЗЕВИ, а още по-малко, че дружеството може да оправдава отказа за присъединяване със собственото си неизпълнение на предвидени в закона задължения. Действително, една от целите на Закона за възобновяемите енергийни източници, както е посочено в чл. 2, ал. 1, т. 9 от него, е сигурността на енергийните доставки, снабдяването и техническа безопасност. От друга страна, приоритетна такава цел е тази, визирана в т. 1 на същия текст - насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници. Със ЗЕВИ е транспонирана Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5 юни 2009 г.), която продължава да действа до 30.06.2021 г. Член 1 от посочената директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници, като задава по-специално задължителни национални цели за общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, а член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/28 задължава всяка държава членка да гарантира, че през 2020 г. нейният дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия ще достигне определен минимален праг, който за България е 16%. По статистически данни, достъпни на страницата на Министерство на енергетиката, към датата на подаване на заявлението от Д. Д. Т. този минимален праг не е достигнат. В момента той е достигнат, но не благодарение на използването на слънчева енергия, а поради изгарянето на биомаса, основно на дървен материал, което неминуемо е свързано със засягане на друга заложена от правото на ЕС цел - намаляване на въглеродните емисии. За постигането на предвидения праг, член 3, параграф 2 от Директива 2009/28 предвижда, че държавите членки въвеждат ефективно определени мерки, за които разполагат с право на преценка, стига да бъде изпълнена целта на директивата. Освен това, член 13, параграф 1, първа алинея от директивата предвижда държавите членки да гарантират, че националните правила относно разрешителните процедури, прилагани по отношение на централите за производство на електроенергия от възобновяеми източници, са пропорционални и необходими, а буква "е" на същия текст конкретизира, че за малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници са установени опростени и облекчени процедури за получаване на разрешение, когато това е целесъобразно, включително чрез обикновено уведомяване, ако то е разрешено от приложимата регулаторна рамка.