Решение № 2115 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5009/2011 г.

Решение № 2115 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5009/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Бургас против решение № 297/11.03.2011 г., постановено от Административния съд в гр. Бургас по адм. д. № 2368/2010 г. С обжалваното решение, по жалбата на "Динита транс" ЕООД е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 02001000680/9.09.2010 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания на касатора се свеждат до следното: независимо от издадените за периода ДАПВ и АПВ след влизане в сила на чл. 129, ал. 3 от ДОПК ревизиите за същите тези периоди са допустими, като е приел обратното, съдът е приложил неправилно материалния закон. Ответникът в касационното производство - "Динита транс" ООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил РА (индивидуализиран по-горе) относно определените с него задължения за ДДС за месечните данъчни периоди - април, май, декември 2005 г. и април и май 2006 г. Съдът е прогласил нищожността на РА след като е установил, че той е втори по реда си за процесните периоди по приложението на ЗДДС. Установено е, че първоначалният РА е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, основанието за което съдът е намерил в наличието на ДАПВ и АПВ за процесните периоди. Констатирано е от съда, че процесната ревизия е възложена отново по общия ред след влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, съгласно което може да се извършва ревизия независимо от издадените за същите периоди АПВ. Административният съд в обжалваното решение е приел, че в случая не се налагат различни правни изводи от тези, които вече са направени с влязлото в сила предходно съдебно решение, с което е прогласена нищожността на предходния РА за същите данъчни периоди по приложението на същия данъчен закон. Изводите на съда са, че изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК действа занапред и не е приложимо за АПВ и ДАПВ, издадени преди това изменение. Посочено е, че не е предвидено обратно действие на изменената разпоредба. Съдът е приел, че в хипотеза като настоящата, ревизията е следвало да бъде възложена от териториалния данъчен директор и при спазване на реда по чл. 133 от ДОПК, което в конкретния случай не е направено. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като правилно. Страните не спорят относно фактическата обстановка и по конкретно относно установеното наличие на АПВ и ДАПВ за процесните ревизирани периоди. Тези обстоятелства се установяват и от документите, съдържащи се в преписката. При тези данни съдът правилно е приложил материалния закон, приемайки, че ревизията по приложението на ЗДДС за ревизираните периоди е следвало да се извърши по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК, съответно да се възложи от органа по чл. 134 от същия кодекс. Касационният съдебен състав споделя изложените съображения от административния съд относно неприложимостта на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК към ДАПВ и АПВ, издадени преди това, което прави излишно повтарянето им в настоящото решение. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,