Решение № 5200 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 506/2021 г.

Решение № 5200 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 506/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Б. от град Кюстендил, срещу решение № 253 от 09 ноември 2020 година, постановено по адм. дело № 594/2019 година по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-00-1306/28 ноември 2019 година на кмета на община Кюстендил. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалба на Й. Б., срещу заповед № РД-00-1306/28 ноември 2019 година на кмета на община Кюстендил, с която, на основание чл. 225 а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Масивна жилищна сграда", находящ се в УПИ I - за "жилищно строителство, кв. 35 и в улици с о. т. 1957 – 1979 [улица] и о. т. 1957 – 1952, по плана на град Кюстендил за [квартал]. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесната сграда е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е приет за незаконен, тъй като е изграден без изискващите се строителни книжа, както и е в несъответствие с действащия план за регулация и застрояване. Съдът е установил, че строителството не е допустимо с оглед периода му на извършване, поради което строежът не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила, или необоснованост на съдебния акт. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че през месец септември 2019 година, в общинския УПИ I, кв. 35, на мястото на съществуващата и премахната стара сграда, е започнало изграждане на нова масивна жилищна сграда, която частично попада в улица с о. т. 1957 – 1979 [улица] и о. т. 1957 – 1952 - публична общинска собственост. Сградата е с размери 7. 00 м. /11. 00 м. и височина 3. 20 м., измерена до кофража на стоманобетоновата плоча. Върху бетонова площадка са излети стоманобетонови колони, изградени са ограждащите и преградните стени от тухли, като са обособени три помещения. Върху стените е изпълнен кофраж за плоча, който е изнесен с 1. 00 м. към улицата. В северозападната част на сградата, към улицата с о. т. 1957 – 1952, е излаят фундамент, в който са бетонирани 4 броя чакащи железа с височина 0. 60 м. Към момента на проверката строежът е в незавършен вид. За извършването на строителството не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. Установено е още, че съгласно действащия план за регулация и застрояване, не се предвижда застрояване в тази част на кв. 53, а съществувалото старо строителство (премахнато преди около две години), не е било предвидено за запазване. При тези данни, правилен се явява изводът на административния орган и на първоинстанционния съд, че изграденото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е извършен без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж и същият е в противоречие с действащия подробен устройствен план. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно е установил първоинстанционният съд, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание на оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Цитирана разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Именно това основание се съдържа в издадената заповед за премахване на незаконния строеж. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че строежът освен без строителни книжа, е изграден и в предвидената улична регулация, както и в част от имот, в който не е предвидено застрояване, което е самостоятелно основание за премахване на същия, поради несъответствието му с предвижданията на влезлия в сила план. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. В случая строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. Предвид времето на извършване на строежа, (2019 г.), не са налице и предпоставките за неговата търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИД ЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Наведените в обратна насока оплаквания в касационната жалба са неоснователни. По делото са налице безспорни данни относно обстоятелство, че строителството е започнало след месец септември 2019 година, за който период предпоставките за търпимост на даден незаконен строеж са изцяло неприложими. От своя страна касаторът не е посочил време и доказателства за извършване на строителството, в период, различен от приетия от административния орган. Твърдението, че на място на новоизграденото е съществувала стара жилищна сграда, е ирелевантно за настоящия спор, тъй като старата сграда е била изцяло премахната и на нейно място е започнато строителството на процесния строеж, който с оглед периодът му на изграждане, а и с оглед предвижданията на плана, не може да се определи като търпим. Неотносимо за законността на строежа, е твърдението в касационната жалба, че за да бъде установено категорично, дали процесния строеж или част от него попада в уличната регулация, трябва да бъде извършено трасиране на регулационните линии на място. Това е така, тъй като според действащия застроителен план в тази част на УПИ I, кв. 35 не е предвидено изобщо никакво строителство. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече, че конкретни съображения в този смисъл в касационната жалба не са изложени. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е извършил преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Решението е постановено след обсъждане на доводите на страните и на събраните доказателства, като са изложени мотиви в подкрепа на направените правни изводи. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на решението, последното като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,