Решение № 439 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5229/2007 г.

Решение № 439 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5229/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателя Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Апелативна прокуратура - Варна е подала касационна жалба срещу решение № 86 от 3.05.2007 г. по гр. д. № 90/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 63 от 15.01.2007 г. по гр. д. № 1134/2006 г. на Варненския окръжен съд по иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Конкретните доводи са във връзка с определяне размера на обезщетението, което касаторът намира за прекомерно завишено. Ответникът К. К. К. от гр. В. не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд като взе предвид касационните основания и данните по делото, приема за установено следното: Варненският апелативен съд е постановил решение, с което е оставил в сила решение № 63 от 15.01.2007 г. по гр. д. № 1134/2006 г. на Варненския окръжен съд. С него е уважен иск на К. К. К. от гр. В. срещу П. на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи, с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. За да определи размера на обезщетението в размер на 3500 лева въззивният съд е посочил, че проведеното предварително наказателно производство, прекратено на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК /в редакцията му към м.01.2006 г./, е причинило на ищеца морални вреди, които произтичат от накърнено достойнството и чест пред обществото, злепоставен пред роднини, съседи, приятели и колеги. Наказателното производство, продължило с мярка за неотклонение "задържане под стража" една седмица и "парична гаранция" повече от три месеца, е дало отражение върху здравето, психиката, поведението и начина на живот на ищеца по това време и след това. С оглед на всички обстоятелства и принципът за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, е определил обезщетение в посочения размер. Решението е правилно. Хипотезите на отговорност на държавата за вреди, причинени от правозащитните органи поради незаконно обвинение в извършено престъпление, са уредени изчерпателно в чл. 2, т. 2 ЗОДВГ. В тази насока следва да се имат предвид и постановките на TP № 3/04 г. на ОСГК на ВКС. В случая по основанието за отговорността на ответника не се спори, тъй като е налице незаконно обвинение и задържане под стража общо за периода 12.10.2005 г. - 24.01.2006 г. Спорът е за размера на обезщетението за неимуществени вреди в уважената част от 3500 лева. Доводите на ответника, сега касатор, за прекомерност на присъдения размер, поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, не се споделят от касационния състав. Варненският апелативен съд е обсъдил всички релевантни обстоятелства, както го задължава чл. 52 ЗЗД, и въз основа на събрания доказателствен материал е направил обоснован извод относно дължимата репарация. Тя съответства на обществения критерий за справедливост с оглед взетите мерки за неотклонение и тяхната продължителност. През това време е било ограничено правото на ищеца на свободно придвижване, а по време на задържането той не е могъл да полага и грижи за болния си баща. Според свидетелските показания ищецът е преживял стрес, унижение и се е затворил в себе си. С оглед обстоятелствата, при които е станало задържането му, възрастта и другите конкретни факти, определеното обезщетение за неимуществени вреди не е завишено и е съобразено на установената съдебна практика за подобни случаи. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.