Решение № 114 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2007 г.

Решение № 114 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Г. Я. Т. от гр. С. производство е продължило в лицето на законните му наследници В, Я. Г. К. и С. Г. Т. /, срещу въззивното решение от 04.07.2007 г. по гр.д. № 458/2006 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 20.01.2005 г. по гр.д. № 105/1994 г. на Елинпелински районен съд в частта, с която в дял на Г. Я. Т. е разпределен на основание чл. 292 от ГПК УПИ № VI- 201, в кв.24 по плана на с. О., Софийска обл., а в дял на Ц. Д. А. е разпределен на основание чл. 292 от ГПК УПИ №II-201, в кв.24 по плана на с. О., Софийска обл., ведно с построената в него жилищна сграда, в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Я. Т. срещу Ц. Д. А. искове с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС - за разликата над сумата 1032,75 лв. до сумата 1927 лв., с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 59 от ЗЗД - за сумата 120 лв. и с правно основание чл. 70 от ЗН - за сумите 1500 лв. и 2500 лв., както и в частта, с която след като частично е отменено първоинстанционното решение са осъдени В. Т. В., Д. В. Т. и М. В. Т. /в чието лице е продължило производството като законни наследници на съделителката Ц/ да заплатят на Г. Я. Т.сумата 7505 лв. /по 2501,66 лв. всеки от тях/ за уравнение на дяла му, както и на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата 403 лв. /по 134,33 лв. на всеки от тях/, представляваща обезщетение за ползване на процесните имоти за периода 18.06.2003 г. - 22.10.2003 г. Поддържа се от касаторите, че решението е неправилно. По съображенията, изложени в жалбата, се иска да бъде отменено решението и допуснато делбата да се извърши като им бъдат разпределени в дял и двата допуснати до делба имота и бъдат уважени претенциите по сметки, заявени от наследодателя им по делото. Ответникът по жалбата В. Т. В. оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Ответниците по жалбата Д. В. Т. и М. В. Т. не вземат становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), но е процесуално недопустима в частта срещу решението по претенциите по сметки по следните съображения: Г. Я. Т. е заявил по реда на чл. 286 ГПК (отм.) срещу Ц. Д. А. претенции по сметки с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС за сумата 1927 лв., с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 59 от ЗЗД - за сумата 120 лв. и с правно основание чл. 70 от ЗН - за сумите 1500 лв. и 2500 лв. Ц. Д. А. от своя страна е заявила по реда на чл. 286 от ГПК (отм.) срещу Г. Я. Т. претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата 403 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесните имоти за периода 18.06.2003 г. - 22.10.2003 г. Предявените искове са с цена на всеки един под 5000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. В конкретния случай атакуваното решение на въззивния съд е постановено по искове за парични вземания сцена на всеки един под 5000 лв. Съобразно чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) производството по тези дела е двуинстанционно и е приключило с постановяване на решението на Софийски окръжен съд. Ето защо касационната жалба е процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивната инстанция, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство в тази част прекратено. Касационната жалба в частта срещу решението по извършване на делбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Производството е делбено, във втора фаза - по извършването. С обжалваното решение въззивният съд на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че съсобствеността върху делбените имоти следва да бъде ликвидирана по способа, визиран в разпоредбата на чл. 292 ГПК. За да възприеме този начин на извършване на делбата съдът е приел, че от допуснатите до делба два урегулирани поземлени имота могат да се образуват два дяла и с оглед квотите на съделителите разпределянето на имотите най-точно ще изпълни целите на делбата. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Нормата на закона - чл. 292 ГПК е приложена точно. Правилно е преценено, че от допуснатите до делба два урегулирани поземлени имота могат да се обособят два дяла и с оглед частите на съделителите и площта, обема и стойността на всеки един от имотите, извършените от касатора подобрения в единия от съсобствените имоти, групирането на наследниците на съделителката по коляно и наличието от тяхна страна на съгласие за получаване на общ дял, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 292 ГПК. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Искането на касатора по делото е било делбата да се извърши като му бъдат разпределени в дял и двата допуснати до делба имота, евентуално като делбата се извърши по способа на чл. 292 от ГПК (отм.), но чрез разпределяне на имотите съобразно внесения от него за одобряване проект за изменение на ЗРП/ПУП/ през 2004 г., като му бъде разпределен в дял имота, в който е построил сграда, а имотът със старата сграда се разпредели на другата съделителка. Обосновавал е искането си с обстоятелството, че с оглед площта, обема и стойността им, имотите по внесения от него проект по-пълно съответстват на частите на съделителите. Така изложените съображения са неоснователни. Когато е възможно делбата да се извърши чрез разпределяне на дялове в натура законът предвижда два способа - чрез съставяне на разделителен протокол и жребий - чл. 291 ГПК, а когато това е невъзможно или много неудобно - чрез разпределяне на дяловете по реда на чл. 292 ГПК. Съдът, като е счел, че тегленето на жребий е твърде неудобно поради направените подобрения от касаторите, законосъобразно е възприел способа на чл. 292 ГПК. При извършване на разпределението по чл. 292 ГПК, съдът изхожда от принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН, който в случая е спазен. Съдът се е съобразил и с разяснението в мотивите на ППВС 7/73 г., т. 5, че разпределението на посоченото основание се извършва, когато е невъзможно при имоти, допуснати до делба, съществено различаващи се един от друг по площ, обем и стойност и различни квоти на съделителите, да се възприеме друг способ за ликвидиране на съсобствеността. С прилагането на чл. 292 ГПК, съдът е обезпечил съделителите с реален дял съобразно квотите им от имотите и правото на всеки съделител да получи дял в натура, винаги когато това е възможно, като е спазен и принципът на равноправието на съделителите. За да се избегне неравноправието, се приема, че е недопустимо разпределяне на имотите, когато не стигат за всички. И тъй като в случая броят на съделителите съответства на броя на допуснатите до делба урегулирани поземлени имоти, правилно съдът е разпределил имотите, като имотът, в който касаторът е построил жилищна сграда е разпределил в негов дял, а имотът с построената в него стара жилищна сграда е разпределил в дял на ответницата. С така избраният от съда способ за ликвидиране на съсобствеността не е нарушена нормата на закона - чл. 292 ГПК. Не маже да бъде споделен довод, че делбата е следвало да бъде извършена чрез разпределение на имотите, съобразно внесения за одобрение от касатора проект за изменение на плана по отношение на делбените УПИ. Доводът е неоснователен, тъй като както правилно е отговорил въззивния съд, до приключване на делото няма влязла в сила заповед за частично изменение на ПУП по отношение на допуснатите до делба два урегулирани поземлени имоти. При липса на промяна в регулационното положение на допуснатите до делба урегулирани поземлени имоти, делбата не може са бъде извършена с оглед на незавършена процедура по изменение на ПУП. Неоснователен е и доводът, че двата урегулирани поземлени имота представляват един общ обект. След като за недвижимият имот са били отредени два парцела, с оглед на промененото регулационно положение на имота той е престанал да бъде самостоятелен обект на собственост, а такива са новообразуваните парцели. Решението на въззивния съд е обжалвано и в частта, с която е определена действителната пазарна цена на имотите. Касаторката поддържа, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 63, ал. 1 ЗС и чл. 92, ал. 1 предл. 2 ЗС. Доводът обосновава с обстоятелството, че при определяне оценката на вилната сграда съдът не е включил и подобренията в дворното място. Доводът е неоснователен. От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице арх. Г., прието във въззивната инстанция, е установено, че пазарната стойност на УПИ № II-201 възлиза на 13870 лв. /7230 лв. на дворното място и 6640 лв. на старата жилищна сграда/. Пазарната стойност на УПИ № VI-201 без изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда, възлиза на 11590 лв. Въззивният съд е приел, че действителната пазарна оценка на двата поземлени имота е тази, определена от съдебно техническата експертиза. Оценката, дадена от приетата пред решаващия съд техническа експертиза, е действителната пазарната цена на имота към момента на ликвидиране на съсобствеността. Имотът, съгласно чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.) се оценява по действителната му стойност, т. е. по средната пазарна цена според търсенето и предлагането към момента на ликвидиране на съсобствеността. Тази пазарна стойност е определена с помощта на техническа експертиза, съобразена с техническите характеристики и вида на имотите, както и с пазара на такива имоти към момента на изготвянето на заключението. Неоснователни са доводите на касатора, че в оценката на старата къща следва да се включи оценката на строително-монтажните работи и подобрения, извършени от касатора. Увеличената стойност на старата къща с извършените подобрения е относима към претенцията на касатора по сметки с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, а не към пазарната стойност на имота, която е от правно значение за уравнението на дяловете. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Тъй като по делото не е внесена държавна такса за касационното обжалване и касаторът не е бил освободен от внасянето й, законните му наследници, в чието лице е продължило касационното производство, следва да заплатят дължимата държавна такса в размер на 254,60 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г.о.