Решение № 1350 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5914/2007 г.

Решение № 1350 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5914/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр.чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на З. "Б" АД гр. С. срещу решение № 168 от 26.06.2007 г. по гр.д. № 141/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила осъдителното решение на първата инстанция. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът неправилно е конституирал З. "Б" АД като подпомагаща страна по делото, след изтичане на преклузивния срок по чл. 175, ал. 1 от ГПК (отм.), при неточно посочен адрес за призоваване на дружеството и при невръчване на препис от исковата молба. Освен това - определеното от съда обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие е завишено /нарушение на чл. 52 от ЗЗД/, а освен това съдът неправилно е определил процента на съпричиняване на вредите, като не отчел в достатъчна степен извършените от пострадалия нарушения - чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Ответниците в производството П. Т. С., А. Б. Б. и Т. И. Ч., действащ като Е. "Г" не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Пловдивския апелативен съд е оставил в сила решение № 78 от 10.11.2006 г. по гр.д.48/2006 г. на Смолянския окръжен съд, с което П. Т. С. от гр. С. е осъден да заплати на А. Б. Б. от гр. С. сумата от 11 550 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинено на 17.10.2005 г. пътнотранспортно произшествие, както и 1187 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, заедно със законните лихви върху сумите, считано от 17.10.2005 г., като претенциите са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери - 16 500 лв. за неимуществените и 1695,89 лв. за имуществените вреди. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника - З. "Б" АД гр. С. и Т. И. Ч., действащ като Е. "Г". Въззивният съд е приел, че на 15.10.2005 г. е възникнало пътнотранспортно произшествие, при което ищецът А. Б. Б. е бил блъснат от лек автомобил марка "Ш" с рег. № С 57-97 МХ, управляван от ответника П. Т. С.. В резултат на произшествието, на Б. били причинени следните увреждания: счупване на 5, 6, 7, 8 и 9-то леви ребра и на 6, 7, 8 и 9-то десни ребра, което довело до трайно затрудняване на движенията на снагата; счупване на дясната бедрена кост през трохантерите, което довело до трайно затрудняване на движенията на десния крайник; счупване на голямата и малката пищялни кости на лявата подбедрица, което довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник; счупване на голямата и малката пищялни кости на дясната подбедрица, което довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник; счупване на дясната мишнична кост, което довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник; травматичен шок, който е довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и контузия на белия дроб, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Със споразумение по НОХД № 15/2006 г. на Смолянския окръжен съд е признато, че П. Т. С. е виновен за това, че е нарушил правилата на движение - чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е допуснал причиняване на описаните средни телесни повреди на А. Б. При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че е налице виновно противоправно поведение от страна на ответника, което е причинило описаните по-горе увреждания на ищеца. Отчетена е разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от НПК, съгласно която одобреното споразумение има последиците навлязла в сила присъда, както и на чл. 222 от ГПК (отм.) - че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Прието е, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, но в по-малка степен от деликвента. Пострадалият също е нарушил правила за движението по пътищата, тъй като непосредствено преди произшествието е употребил алкохол / една или две ракии/, последователно в две различни заведения в гр. С., като ударът е станал на път за трето заведение, при пресичане на булеварда извън определените за това места /не на пешеходна пътека/, около 3,15 часа през нощта, при несъобразяване с пътната обстановка. Противоправното поведение на ответника се изразява в шофирането с превишена скорост - около 87 км./ч. Прието е, че ответникът е допуснал по-тежки нарушения на правилата за движението по пътищата, тъй като се е движил с несъобразена скорост, в нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което не е могъл своевременно да забележи намиращите се на пътното платно пешеходци и съответно - да намали скоростта или да спре. Нарушенията на ищеца се изразяват в несъобразяване на разстоянията до приближаващите се ПТП и тяхната скорост на движение - чл. 113, т. 2 от ЗДвП, както и забраненото пресичане на пътното платно на неопределено за това място, при ограничена видимост - чл. 114, т. 2 от ЗДвП. Съдът е определил процент на съпричиняване от страна на пострадалия - 30%, като съответно е намалил определеното обезщетение за неимуществени от 16 500 лв. на 11 550 лв., както и обезщетението за имуществени вреди от 1695,89 лв. на 1187 лв. Въззивното решение е неправилно като краен резултат. В съответствие с данните по делото и с материалния закон е изводът на съда, че е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищеца увреждания от процесното ПТП. Законосъобразен е и изводът, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което е налице основанието на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е правилно определен, при съобразяване на всички обстоятелства, които са от значение в конкретния случай. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Напротив, с оглед вида и характера на уврежданията, то е занижено, но съдът не може да присъди повече от това, което е поискал ищецът. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че извършеното от ответника нарушение на правилата за движение по пътищата е по-тежко в сравнение с нарушението на ищеца и съответно - процентът на съпричиняването му е по-голям. В тази част оплакванията в касационната жалба са основателни. В действителност както ищецът, така и ответникът в еднаква степен са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. От една страна ответникът е шофирал с превишена скорост в тъмните часове на денонощието, което действително му е попречило своевременно да види пресичащите пътното платно пешеходци и да реагира, а от друга страна ищецът и неговия спътник са предприели забранено пресичане на пътното платно на необозначено за това място, при ограничена видимост поради нощната тъмнина, което също ги е лишило от възможността правилно да преценят пътната обстановка и да избягнат преминаващия по платното автомобил. И двете нарушения са в еднаква степен тежки и обуславят в еднаква степен вредоносния резултат - т.е. съпричиняването е 50 / 50. Ето защо определените от съда обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да се намалят наполовина. С оглед изводите на настоящата инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено частично, като определените от съда обезщетения следва да бъдат намалени съответно на 8 250 лв. за неимуществените и 847,95 лв. за имуществените вреди. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения при привличането на третото лице-помагач. "Б" АД. Привличането е станало в първото редовно проведено съдебно заседание от първата инстанция - на 19.04.2006 г., в съответствие с чл. 175, ал. 1 от ГПК (отм.). Посоченият адрес на дружеството е гр. С., ул."Н" № 22 и това е адресът по застрахователната полица, а впоследствие ищецът е посочил друг адрес - гр. С., бул."В" 17 и това е същият адрес, посочен във въззивната жалба на дружеството срещу първоинстанционното решение. Дружеството е имало възможност да се запознае с делото, то своевременно е подало мотивирана въззивна жалба, поради което неизпращането на препис от исковата молба не представлява съществено процесуално нарушение от страна на съда. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на II ГО състав,