Решение № 9705 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 460/2010 г.

Решение № 9705 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 460/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Димитрова Беловска -Генова, Елка Кирилова Беловска- Колева и Людмила Кирилова Риндова, всички от София, подадена чрез процесуален представител адвокат Данка Куртева, против решение от5.11.2009 г. постановено по адм. дело № 2901/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III - Б състав, в частта му относно определения начин на обезщетяване- вместо реално връщане на имота- обезщетение с компенсаторни записи. Решението, в частта за разноските, се оспорва и от Областния управител на Област София, с искане за намаляване, поради прекомерност, на присъдената сума- 700 лева за възнаграждение на адвокат. Страните взаимно си оспорват жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд като взе предвид, че касационните жалби са подадена в срока на чл. 211 от АПК от легитимирани лица, намира същата за допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество. По отношение жалбата на Мария Димитрова Беловска -Генова, Елка Кирилова Беловска- Колева и Людмила Кирилова Риндова, Производството по адм. дело № 2901/2006 г. на Софийски градски съд, АО, III-Б състав е образувано по жалбата на Мария Димитрова Беловска -Генова, Елка Кирилова Беловска- Колева и Людмила Кирилова Риндова, срещу заповед № РД-22-007/15.05.2006 г. на областен управител на област София, с която е отказано да бъде уважено искането на наследници на Кирил Беловски, за обезщетяване по ЗОСОИ, за следния недвижим имот: - 800 кв. м., празно неурегулирано място, цялото от 5000 кв. м., находящо се в София, кв. "Модерно предградие", м. "Чохаджийско предградие". Мотивът на административния орган е, че макар и собствеността на молителите да е установена, то липсват данни за отчуждителна процедура. С решението си от 5.11.2009 г.- съдът отменил оспорената заповед и признал на Мария Димитрова Беловска -Генова, Елка Кирилова Беловска- Колева и Людмила Кирилова Риндова- правото на обезщетяване по реда на ЗОСОИ- на процесния имот, определяйки, че това право следва да бъде реализирано чрез компенсаторни записи. Спорът, въз основа на който е образувано касационното производство е досежно начинът на обезщетяване. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че реално връщане на имота е невъзможно- същият е застроен с улици и съпътстваща инфраструктура. Решението е правилно в оспорената от тези касатори част. Обосновани и в съответствие с приложимия материален закон са направените от съда фактически и правни изводи, че по отношение на одържавените от общия им наследодател недвижими имоти, не са налице предпоставките за реално възстановяване на собственост при условията на чл. 2, ал. 5, предложение второ ЗОСОИ, според която собствениците имат право да искат реално възстановяване на самостоятелни обекти (парцели, сгради, апартаменти, магазини и др. подобни) придобити от държавата, общините, обществените организации или от техни фирми, предприятия и еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ срещу преотстъпване на право на строеж или в замяна на отчуждената им собственост. Правилно в тази връзка, след като е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и наведените от страните доводи, съдът е приел, че отчужденият имот още към 10.12.1979 г.- е представлявал част от уличната регулация на населеното място. И след като одържавените имоти са включени и ползвани, като улици отпреди 25.02.1992 г., правилен е направеният от съда краен извод, че са станали публична общинска собственост преди горепосочената дата, поради което според чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ собствениците им нямат право да избират начина на обезщетяването им и законосъобразно са обезщетени по единствено възможния за това способ - с компенсаторни записи. В тази връзка, без правно значение са наведените от касаторите съображения, че липсват данни имотът да е отчужден именно за такива нужди. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, решението е обосновано и съобразено с приложимия материален закон в оспорената част и тъй като не са налице релевираните от жалбоподателите касационни основания, обжалваното решение в оспорената му част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение касационната жалба на Областен управител. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК постановява, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В АПК не е уредена изрично възможността за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, но тази правна възможност по чл. 78, ал. 5 от ГПК се прилага по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. За да се намали възнаграждението обаче следва да са налице две предпоставки при условията на кумулативност: първото е искане на насрещната страна, а второто е прекомерност на запратеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Липсата на която и да е от тях лишава съда от възможността служебно да намалява размера на възнаграждението. В конкретния случай липсва първата предпоставка - ответната страна- Областен управител- не е направила искането си в първоинстанционното разглеждане на делото. Поради това съдът е бил задължен да присъди разноските, своевременно поискани и доказани от жалбоподателите, в това число в пълния им размер на договореното възнаграждение за адвокат-700 лева. Решението и в тази му част е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение