Решение № 2375 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2017 г.

Решение № 2375 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Николов, от гр. [населено място], чрез адв. Й. Йорданов, срещу Решение № 177 от 30.05.2017 г., постановено по адм. дело № 42/2017 г. от Административен съд В. Т. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на съдебния акт в отхвърлителната му част за разликата от 350 лева до 10 000 лева, и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост. Претендира разноски. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. В. Търново не изразява становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ОД на МВР – В. Т. е осъдена да заплати на И. Николов сумата от 350 лева, ведно със законните лихви върху тази сума от датата на влизането на решението в сила до окончателното им изплащане, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обявен за нищожен акт – заповед за задържане на лице и е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Николов иск против ОД на МВР – В. Т. за присъждане на обезщетение за разликата над 350 лева до 10 000 лева. За да достигне до този резултат, съдът е установил, че на 21.08.2015 г. ищецът е бил задържан от полицейски служители при РУ на МВР – В. Т. в магазин "Практикер" в същия град, като е бил отведен в сградата на управлението и там бил разпитан като свидетел по водено досъдебно производство. Посочените действия са станали във времевия диапазон от 11, 15 часа до 14, 50 часа на същата дата, като разпита му е траел от 14, 50 до 15, 50 часа. Заповедта за задържане е обжалвана пред АС В. Т. и с Решение № 125 от 19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 617/2015 г. по описа на същия съд е била обявена за нищожна поради липса на форма, която е предпоставка за съществуването на съответния акт. Във връзка с така установиното, съдът е приел, че е установено наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата, а именно незаконосъобразен (невалиден) административен акт, прогласен за нищожен по съдебен ред. По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и психически страдания по повод задържането на ищеца, съдът е приел, че такива са установени. Неминуемо всяко ограничаване на свободното придвижване на определено лице с нормално психическо здраве от полицейските органи води до стрес и пораждането на отрицателни емоции, ако това ограничаване на свободата на придвижване не е обосновано чрез правен акт, за наличието на което задържаното лице да е надлежно информирано. В тази връзка, е приел, че тези психически болки, страдания и неудобства са в причинно – следствена връзка с прилагането на нищожната заповед за задържане. По отношение размера на обезщетението съдът е приел, че преживените емоционални страдания, неудобства и болки не са в степен, която обективно да е довела до кардинална промяна на психическото му състояние, до промяна на стереотипа на поведение, до нужда от специализирано лечение. Поради това и в съответствие с чл. 52 ЗЗД е определил размера на обезщетението на 350 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилна и съобразена с доказателствата по делото е направената от първоинстанционния съд преценка за основателност на исковата претенция. Доказано е наличието на комулативно-изискуемите предпоставки на нормата на специалния закон, ангажиращи отговорността на ответника. Правилен и обоснован също така е изводът на решаващия съд, че ищецът е изживял емоционални страдания, неудобства и дискомфорт по повод на прилагането на принудителната мярка, които са нормално съпътстващи всяка такава незаконосъобразна намеса на органите на реда в човешкия живот. В тази връзка и в съответствие със събраните по делото доказателства обосновано съставът на първостепенния съд е приел, че Николов е установил претърпени неимуществени вреди, изразяващи се емоционални и психически страдания, като резултат от действия на ответната страна - по повод задържането му, предвид което е частично е уважил предявения иск. Неоснователни са аргументите на касационния жалбоподател, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за неустановени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател И. Николов във връзка с размера на обезщетението. Размерът на обезщетението е определен правилно съобразно конкретните, обективни обстоятелства, относими към увреждането. Съдът, съобразявайки установените в хода на съдебното производство фактически обстоятелства, естеството и интензивността на негативните преживявания, както и времето, през което са понасяни вреди, е определил справедливо обезщетение. Правилно е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице, както и времетраенето на задържането, а именно 3,35 ч., въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. По така изложените съображения решението на съда, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател И. Николов не следва да се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение