Решение № 5316 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2018 г.

Решение № 5316 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община З., обл. Р., А. Велиев, чрез проц. си представител юрисконсулт Н. Мехмед, против решение № 62/26.07.2018 г., постановено по адм. д. № 94/2018 г. по описа на Административен съд Р.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. А. против заповед № УД-02-09-176/08.05.2018 г. на кмета на община З., с която на осн. чл. 196, ал. 3 вр. чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено премахването на строеж "Външна тоалетна", находящ се в УПИ V-641, кв. 23 по плана на с. [населено място], община [община]. Съдът е отменил заповедта като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Предмет на заповеди с правно основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ могат да бъдат заварени или търпими строежи, имащи посочените в разпоредбата характеристики. Правилно решаващият съд е отбелязал, че съгласно § 21 от ЗР на ЗУТ под "заварени" се имат предвид законни строежи. В случая е верен изведеният извод, че процесният строеж, представляващ външна тоалетна, не е нито заварен, нито търпим, поради което не попада в приложното поле на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. С оглед на това не може да бъде и обект на премахване по този ред. Видно от доказателствата по делото е, че заповедта е издадена в производство, образувано с цел да се установи законността на изброените в констативния протокол строежи, между които въпросният, а не дали по отношение на последния са налице предпоставките за прилагането на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на С. А. следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 500 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав