Решение № 7876 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13187/2015 г.

Решение № 7876 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13187/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. М. К. от гр. Д., област С. чре пълномощника адвокат Н. П., против решение № 159/8.10.2015 г., постановено по адм. дело № 190/2015 г. по описа на Административен съд гр. С., с което е отхвърлена жалбата й против решение № Р-Пенсии-24/9.06.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. С. за потвърждаване на разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/ при ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. С., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата, като е приел, че е недопустимо да се определя действителен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст без да е представена пълна информация за целия осигурителен стаж и доходи за всички периоди, през които лицето е подлежало на осигуряване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. С. е отхвърлена жалбата на В. М. К. против решение № Р-Пенсии-24/9.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. С., с което е потвърдено разпореждане № 10/10.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ, с което е изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според съда, неоснователно е становището на жалбоподателката за допуснато нарушение на производствени правила, изразяващи се в това, че ръководителят на "ПО" се е произнесъл преди да изтече двумесечният срок по чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Изчакването на този срок в случая не е било необходимо, след като жалбоподателката е представила декларация, с която е заявила осигурителният й стаж за периода 1.12.1998 г. - 1.01.2000 г. да не бъде зачитан при определяне на размера на пенсията и да бъде заличен от регистъра на осигурените лица, а освен това е декларирала същото обстоятелство още с подаването на заявлението за отпускане на пенсия. На следващо място, съдът е приел, че правилно е определена пенсия в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 КСО, тъй като не е зачетен осигурителен стаж за периода от 14.04.1998 г. до 1.01.2000 г. Осигурителният стаж след 1.01.1997 г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията и затова невнасянето на осигурителни вноски за този период законосъобразно е преценено от пенсионните органи като основание за определяне на пенсията в минимален размер. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че В. М. К. е подала до директора на ТП на НОИ гр. С. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 14636/11.11.2014 г. С разпореждане № 5403066094/5.12.2014 г. на ръководителя на "ПО" пенсията е отпусната на основание чл. 68, ал. 1 и 2 КСО пожизнено, определена в минимален размер, считано от 6.11.2014 г., при зачетен осигурителен стаж от трета категория 35 години 11 месеца и 14 дни. Това разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № Р-Пенсии-9/19.02.2015 г. С разпореждане № 10/10.03.2015 г. на ръководителя на "ПО", постановено по същото заявление, е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на осигурителния стаж на лицето, като е зачетен от трета категория общ осигурителен стаж от 36 години и 14 дни, а размерът на пенсията отново е определен в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 КСО. Със същото разпореждане е наредено да се изплаща добавка по чл. 84 КСО в размер на 58,28 лв. В мотивите на разпореждането е посочено, че съгласно констативен протокол № 1287-4/5.03.3015 г. на финансов инспектор при ТП на НОИ гр. С. е видно, че лицето не желае да внесе осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за периода 1.01.1999 г. до 1.12.1000 г., поради което пенсията е определена в минимален размер до внасянето на осигурителните вноски за този период. При обжалването по административен ред разпореждане № 10/10.03.2015 г. е потвърдено с решение № Р-Пенсии-24/9.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. В мотивите на това решение е уточнено, че лицето няма внесени осигурителни вноски и не е представило заверена осигурителна книжка за периода 1.01.1999 г. - 31.12.1999 г., през който е декларирало, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице. Административният орган е приел, че е недопустимо изчисляване на реален размер на пенсията въз основа на наличните редовни документи, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 и чл. 73а КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент се вземат предвид дохода на лицето от 3 последователни години от последните 15 години преди 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, като за самоосигуряващите се лица се взема предвид дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. По делото е безспорно установено, че "В. К." е подала декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице - едноличен търговец с фирма "В. К.", считано от 1.12.1998 г. за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест. Безспорно е също, че за спорния период от 1.01.1999 г. до 31.12.1999 г. същата не е внесла дължимите осигурителни вноски. В подаденото заявление за отпускане на лична пенсия вх. № 14636/11.11.2014 г. е декларирала, че за периода 14.04.1998 г. - 1.01.2000 г. няма внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Наред с това в хода на административното производство В. К. е представила декларация от 3.03.2015 г., в която е заявила да не бъде зачитан при определяне на размера на пенсията осигурителния стаж за периода от 1.12.1998 г. до 1.01.2000 г. В констативен протокол № 1287-4/5.03.2015 г., съставен от контролен орган на ТП на НОИ гр. С. са изложени същите обстоятелства, както и че за периодите от 1.12.1998 г. до 31.12.1998 г. и от 1.01.2000 г. до 28.02.2002 г. осигурителните вноски са внесени на база минимален осигурителен доход; дължимите осигурителни вноски за периода 1.01.1999 г. до 31.12.1999 г. не са внесени. Лицето има заверена осигурителна книжка за периода от 1.01.2000 г. до 28.02.2002 г. Посочено е също, че предвид подадената годишна данъчна декларация по чл. 43 ЗОДФЛ с вх. № 38/10.01.2000 г. и патентна декларация с вх. № 207/28.01.1999 г., лицето е упражнявало трудова дейност за 1999 г . Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за част от периода, за който лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за този период. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на В. М. К. не е зачетен периода от 1.01.1999 г. до 31.12.1999 г., за който от нея като самоосигуряващо се лице не са внесени дължимите осигурителни вноски. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен период поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, следва при изчисляване на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период. При положение, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че лицето не е заявило за целите на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Това не означава, че лицето има право да изключи по собствено усмотрение определени осигурителни периоди. Случаят не е такъв, тъй като спорният период изобщо не е зачетен за осигурителен стаж и е невъзможно да бъде зачетен, тъй като за този период лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Също така, невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период или периоди и незачитането на този период или периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Следва изрично да се отбележи, че зачетеният осигурителен стаж на В. К. е достатъчен, за да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 КСО, което и е сторено с разпореждането от 5.12.2014 г., като с второто разпореждане /потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ/ - от 10.03.2015 г. общият стаж дори е увеличен. След като този стаж е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен за осигурителен стаж. Не могат да бъдат възприети доводите на административния орган, че с невнасянето на осигурителни вноски за определен период или периоди като самоосигуряващо се лице, лицето цели да получи по-висок размер на пенсията, като по този начин заобикаляло прилагането на нормативните правила за изчисляване на пенсията. При положение, че осигурителните вноски за спорния период са били дължими от В. К., осигурителните органи са имали възможност да проведат производство по тяхното установяване и събиране, но такова производство не е проведено до произнасянето с оспорения административен акт /според данните по делото/. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 1.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието им в осигуряването. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съответствие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Следва да се посочи, че в същия смисъл са решение № 4187/11.04.2016 г. по адм. дело № 8603/2015 г. и решение № 6269/26.05.2016 г. по адм. дело № 10590/2015 г., двете на ВАС, шесто отделение, постановени по сходни случаи. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон. Налице е касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да бъде отменено. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО", а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени с настоящото решение. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за двете съдебни инстанции общо размер на 360 лв., представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие № 14166/19.10.2015 г. на Адвокатска колегия - гр. С.. За производството пред първата инстанция не са доказани направени разноски, тъй като съгласно договора за правна защита и съдействие № 7371/24.06.2015 г. на Адвокатска колегия гр. С., адвокатско възнаграждение не е договорено и изплатено, а е посочено, че правната помощ се предоставя безплатно съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. Съгласно списък на разноските от 15.09.2015 г., представен пред първата инстанция, страната е претендирала разноски в размер на 360 лв., но не по договора за правна защита и съдействие за тази инстанция, а за изплатено адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие № 7359/31.03.2015 г. за производството пред директора на ТП на НОИ гр. С.. Тези разноски не подлежат на възстановяване в съдебното производство, тъй като не представляват разноски, направени от страната в съдебното производство. Поради изложеното, общият размер на разноските, които са доказани и следва да бъдат възстановени на страната са в размер на 360 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение