Решение № 3580 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2016 г.

Решение № 3580 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2016 г., V о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г., срещу Решение № 1440/27. 07. 2016 г. по адм. д. № 423/2016 г. по описа на Административен съд Б. - 12-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в хода на производството не били събрани доказателства по какъв начин пречил за изпълнението на полицейско разпореждане. Излага доводи, че самата заповед за задържане не била мотивирана, липсвало посочване на фактическите и правни основания, както и доказателства за неизпълнението на полицейско разпореждане. Претендира разноските по делото. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът - Х. Т. Т. - старши полицай при 02 РУ на ОД на МВР Б., чрез писмен отговор на подадената касационна жалба, моли да се остави в сила решението на Административен съд Б.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването по жалбата на М. Г. Г., срещу Заповед за задържане на лице рег. № 434зз18/18. 01. 2016 г. на Х. Т. Т. - старши полицай при 02 РУ на ОД на МВР Б. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно е установено от страна на първоинстанционния съд, че оспорената пред него Заповед за задържане рег. № 434зз18/18. 01. 2016 г. е издадена от компетентен административен орган - полицейски орган при 02 РУ на ОД на МВР Б., съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР - видно от приложеното удостоверение от "Човешки ресурси" при ОД на МВР Б. и в предвидената от закона писмена форма. Оспорената заповед е вписана в книгата за задържаните лица, поради което съдът счита, че са спазени процесуалните правила при издаването й. В заповедта е посочено фактическото и правно основание за задържане на лицето съгласно изискването на закона. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. На основание чл. 4 от ЗМВР, държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции. От данните по делото е безспорно установено, че касатора, като водач на моторно превозно средство, е бил спрян за проверка на 18. 01. 2016 г. около 00.45 часа от полицейски служители поради съмнения, че управлява автомобила под въздействие на алкохол и същия отказал да предостави документите за проверка, излязъл от автомобила, въпреки разпореждането да остане вътре, държал се агресивно и арогантно с полицейските служители, след което започнал да вика и да си удря главата в земята и в бронята на автомобила. Това поведение правилно е преценено от решаващия съд, като нарушение на полицейското разпореждане и е насочено към осуетяване на служебните задължения на полицейските органи във връзка с възложената им превантивна и правоохранителна дейност. Така установената фактическа обстановка покрива хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. При съвкупната преценка на гласните доказателства, дадени от свидетелите Рачев и Димитров, както и поставените на ответника въпроси от процесуалния представител на жалбоподателя въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, Административен съд Б. правилно ги е кредитирал като логични и непротиворечиви. В тази връзка, съдът намира за неоснователни доводите в касационната жалба, че не били събрани доказателства за неизпълнението на полицейското разпореждане, тъй като свидетелите - също полицейски служители, не били безпристрастни. Свидетелите дават своите показания под страх от наказателна отговорност, като освен това свидетелските показания изцяло се потвърждават от съставените докладни записки, свързани с инцидента, както и от представените пред настоящата инстанция, акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление № 434а-6/27. 01. 2016 г. на началника на 02 РУ - Б. О. друга страна, касаторът в настоящото производство не е ангажирал никакви доказателства нито за някаква друга фактическа обстановка, нито за пристрастност на полицейските служители. Съдът намира за неоснователни и доводите за липсата на мотивираност на акта. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба и това означава, че законът не изисква от полицейския орган да дава правна квалификация на извършеното деяние. Достатъчно е да са извършени такива действия от задържаното лице, с които същото да се опитва да осуети проверката на полицейските органи и да им попречи да изпълнят задълженията си. Прилагането оспорената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и предвид изложената фактическа обстановка същата е пропроционална. Неоснователни са възраженията за немотивираност на административния акт. С. Т. решение N: 16/1975 г., ОСГК на Върховния съд неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. Настоящата инстанция намира, че надлежността на извършеното предупреждение е категорично доказана, осъществена е законосъобразно от полицейски орган и фактите са обективирани в съответните писмени доказателства, част от административната преписка. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Задържаното лице е уведомено за основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5 § 2 от ЕКПЧ. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид изложеното, решението на Административен съд Б., е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение