Решение № 5533 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12670/2018 г.

Решение № 5533 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12670/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на М. Аргам, гражданин на [страна], с адрес в гр. [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 1447 от 5.07.2018 г. по адм. дело № 1459/2018 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № 365 з-1208/28.03.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил наличието на особени причини и извънредни обстоятелства, както и обстоятелства по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на административния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на ОД МВР- Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. Аргам срещу заповед № 365 з-1208/28.03.2018 г. на директора на ОД МВР - Варна, с която на чужденеца е приложена принудителна административна мярка "отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България" на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 18, ал. 1, т. 15 от Правилника за устройство и дейността на МВР. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че М. Аргам - гражданин на [страна], е със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България, предоставен на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ като родител на български гражданин. Безспорно е установил, че на 14.11.2017 г. чужденецът се е явил в сектор "Миграция" за подновяване на разрешението за пребиваване. Не е било спорно, че лицето има разрешение за постоянно пребиваване в страната от 2002 година. При извършената проверка в информационните масиви на МВР административният орган е установил, че лицето е отсъствало от територията на държавите членки на ЕС за период, по-дълъг от 12 последователни месеца - от 17.10.2013 г. до 8.02.2016 г. На проведената беседа чужденецът е обяснил, че в посочения период е бил при брат си и е работил на различни обекти в гр. Екатеринбург и в гр. Москва. През този период се е връщал в Република България два или три пъти. Обяснил е, че ще представи копие от стария си национален паспорт. Заявил е, че има намерение трайно да се установи в страната. По делото не е било спорно, че чужденецът е разведен с българската гражданка И. Попова и се е отказал от роденото по време на брака им дете Г., тъй като разбрал, че той не е бащата на това дете. Жалбоподателят е бил уведомен на основание чл. 26, ал. 1 АПК за започналото административно производство и на основание чл. 34, ал. 3 АПК му е дадена възможност да направи писмени възражения. Въз основа на направено предложение рег. № 365 р-13174/28.03.2018 г. от началника на сектор "Миграция" е издадена и оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 365 з-1208/28.03.2018 г. на директора на ОД на МВР - Варна. Пред съда М. Аргам е представил медицински справки относно здравословното си състояние предвид наведеното от него твърдение, че е отсъствал от страната по здравословни причини. При безспорно установените релевантни факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми. След обстоен анализ на представените по делото доказателства и относимите норми на национално и общностно ниво съдът е приел, че са изпълнени визираните в заповедта материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Обосновал е извод, че представените от жалбоподателя медицински документи не сочат по категоричен и убедителен начин обективна невъзможност за завръщане в страната през целия процесен период. Липсва и вписано предписание, че здравословното състояние на лицето е пречка за пътуване. Приел е, че не са представени доказателства, респ. не е доказано твърдението, че чужденецът се е връщал в България или се е намирал на територията на друга държава членка в продължение на 12 последователни месеца. След анализ на доказателствата е приел, че са изпълнени предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, във връзка с чл. 9, § 2 от Директива 2003/109/ЕО от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно Директива 2003/109/ЕО основният критерий за продължаване на статута на дългосрочно пребиваващ следва да бъде продължителността на пребиваване на територията на държавата членка. Това пребиваване следва да е било легално и непрекъснато, за да свидетелства за трайното привързване на лицето с тази страна, като законът позволява известна гъвкавост при отчитане на обстоятелствата, които биха накарали едно лице временно да се отдалечи от територията. Разпоредбата на чл. 9, § 2 от Директивата допуска държавите членки да могат да предвидят отсъствия над дванадесет последователни месеца поради особени причини или поради извънредни обстоятелства. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите членки за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25 г, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ предвижда при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. По делото няма спор, че М. Аргам е получил статут на постоянно пребиваващ като родител на български гражданин. След анализ на представените по делото доказателства съдът е направил правилен и обоснован извод, че чужденецът няма семейство на територията на Република България, предвид обстоятелството, че се е развел със съпругата си и се е отказал от роденото от брака дете. Тези обстоятелства са посочени от чужденеца в даденото от него писмено сведение до началника на сектор "Миграция" - Варна от 21.11.2017 г. М. Аргам не попада и в категорията уязвими лица, по отношение на него не са установени и производства по ЗУБ. С оглед изложеното неоснователно е твърдението на касатора, че при издаване на процесната заповед не са отчетени предпоставките на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че представените по делото доказателства - медицински справки и резултати от проведени медицински изследвания, не сочат на непредвидени причини или извънредни обстоятелства за отсъствието му от страната. От представения легален превод на медицинските справки от Клиниката по кардиология в МЦ "Норк Мараш" е видно, че лицето е било на профилактични прегледи за контрол на кръвното налягане с предписано медикаментозно лечение. Твърденията в жалбата за отсъствието нямат характер на особени причини, респ. не сочат на извънредни обстоятелства, които обективно са препятствали изпълнението на изискването да не отсъства повече от 12 месеца от територията на страната. Съдът е съобразил също, че причините за отсъствието му от страната, посочени в административното производство, не съвпадат с твърденията в жалбата. Като е обсъдил в съвкупност събраните доказателства, съдът е достигнал до правнообоснован извод, че не са прекъснати трайните социални, семейни и културни връзки с държавата му по произход. Лицето само е посочило пред административиня орган, че както неговите родители, така и неговите брат и сестра живеят в Армения и той поддържа връзки с тях. Чужденецът не е посочил и не е доказал никакви трайни семейни и културни връзки с Република България. Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд