Решение № 4659 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13107/2013 г.

Решение № 4659 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13107/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Руси Павлов Караиванов - инспектор в ГДБОП - МВР, срещу решение № 4681 от 10.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3334/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Марин Стефанов Стефанов е отменена заповед за задържане на лице с рег. № 1Бс - 457/14.02.2013 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от касатора в качеството му на полицейски орган. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно - материално незаконосъобразно и необосновано, и да се постанови ново по съществото на спора, като се потвърди издадената заповед, която е предмет на оспорване в първоинстанционното производство. Ответникът Марин Стефанов Стефанов, чрез процесуалните си представители, счита касационната жалба за недопустима и алтернативно за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд намира, че същата е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Понастоящем касаторът Караиванов е преназначен от инспектор в ГДБОП на длъжност експерт в ДАНС, на основание ЗИД на ЗДАНС (ДВ, бр. 52 от 14.06.2013 г.), като съгласно измененията в закона правата, задълженията, активите и пасивите на бившата ГДБОП - МВР преминават в ДАНС. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Стефанов, е упражнил контрол за законосъобразност на цитираната по-горе заповед за задържане на лице за срок от 24 часа. Преценявайки законосъобразността на обжалвания акт за налагане на принудителна административна мярка на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма и при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Отменил я е единствено поради нарушено право на защита на Стефанов - непредоставяне на адвокатска защита, което е приел за съществено нарушение на процедурата при задържането. Обжалваното решение е неправилно. Заповедта за задържане е издадена на 14.02.2013 г. в 16.15 часа, след което правото на свободно придвижване на лицето е ограничено до същия час на 15.02.2013 г., когато то е било освободено. Неправилно съдът е приел, че непредоставянето на адвокатска защита на задържания са действия по издаване на административния акт, а не действия по изпълнението му, поради което същият е незаконосъобразен. Освен това, от доказателствата по делото е видно, че на задържания му е разяснено правото да обжалва задържането, правото на адвокатска защита, включително и осигуряването на служебен адвокат по Закона за правната помощ. Представени са към административната преписка декларация от 14.02.2013 г. за запознаване в 16.30 часа с правата на задържаното лице (приложение 1 към чл. 14, ал. 2 от Инструкция I-з-1711/15.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи), в която задържаното лице е посочило в т. 1 от същата, че желае от "утре" адвокатска защита по негов избор и за негова сметка (л. 11-12; л. 33-34). Приложена е декларация по чл. 30, ал. 3 от Закона за правната помощ от 14.02.2012 г., подписана също в 16.30 часа, като погрешното посочване на годината е прието от съда за техническа грешка. В нея Стефанов посочва, че не желае защита от служебен адвокат (л. 32). Всичките тези действия на органа доказват, че същият е осигурил възможност и е запознал задържания с правата му по осигуряването на адвокат и тези действия са по изпълнение на акта, а не по неговото издаване. Отделно от това се установява, че Соня Койчева Стефанова е посетила лицето на 15.02.2013 г. в 12.05 часа с цел доставка на вещи и храна (л. 40), като името й съвпада с това на упълномощената адв. Соня Стефанова от БАК, подписала впоследствие постановлението за привличане на Стефанов в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение (л. 16). Тези документи доказват обстоятелството, че същата адвокатка е била запозната със задържането на своя подзащитен още в срока на изпълнение на ПАМ. От доказателствата по делото се установява, че след задържането на Стефанов от органите на МВР, във времето от 16.30 часа до 21.03 часа извън полицейското управление, е извършено претърсване (обиск) на лицето от следовател на отдел "Следствен" при СГП, в присъствието на две поемни лица и един експерт от ОДМВР - Бургас, при което са иззети описаните в протокола (л. 56-60) вещи и банкноти. Посочено е в същия документ, че това процесуално следствено действие е по ДП № 4-1803/12 г. и че задържането е по разпореждане на прокурор Иван Аврамов от СГП. След това Стефанов е преведен в помещение за временно задържане на ОДМВР в 23.10 часа (л. 38), направен му е медицински преглед и личен обиск в 23.15 часа, видно от съставените талон и протокол (л. 35-36). Както вече се посочи, освободен е на 15.02.2013 г. в 16.15 часа, като в 19.15 часа му е връчено прокурорското постановление за привличане като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК по пр. пр. № 4-1803/2012 г., ДП 19/2013 г. Установява се също, че това досъдебно производство е било образувано с постановление на СГП на 25.01.2013 г. (л. 13) срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 294 от НК, като разследването е било възложено на ГДБОП - МВР. В хода на същото са били събрани доказателства, сочещи на приготовление от страна на Марин Стефанов за извършване на престъпления по чл. 304б, ал. 1 от НК и чл. 302 вр. чл. 301 от НК. С първата от цитираните разпоредби е мотивирано и задържането на това лице с процесната обжалвана заповед. Затова данните в протокола за претърсване (обиск) от 14.02.2013 г. в случая не доказват твърдението на Стефанов, че спрямо него преди задържането му от органите на МВР е имало висящо досъдебно наказателно производство. Правният извод на съда, че обжалваната заповед за задържане на лице от полицейските органи съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На база на доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът обосновано е приел, че осъществяването на административната принуда чрез издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателя е било необходимо и тази заповед се основава на данни, които са уличавали лицето в престъпление, т. е. за което има съмнение, че е съпричастно към извършване на престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК. Едва впоследствие - на 15.02.2013 г., въз основа на извършен разпит на свидетел е преценено от органите на прокуратурата, че спрямо Стефанов има достатъчно доказателства за виновността му за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК (л. 15) и след прекратяване на задържането е привлечен в качеството на обвиняем при взета мярка за неотклонение "парична гаранция". При тази фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че дейността на полицейските органи съгласно чл. 58 от ЗМВР е да предотвратяват и разкриват престъпления, и че приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната им самостоятелност, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление, в случая заповедта за задържане се явява законосъобразно издадена. Не са налице основания за отмяната й, както неправилно е приел АССГ. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Марин Стефанов срещу процесната заповед бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение